Марко Балабанов: Първият дипломат на Княжество България

Снимка: "Уикипедия", лиценз CC.

Марко Балабанов е един от най-ярките представители на българската възрожденска интелигенция, свързал изцяло живота си с борбата за духовното израстване на българския народ и извоюването на независимостта на младата българска държава. Той е един от най-образованите българи на своето време и въпреки че остава в страни от подготовката и провеждането на Априлското въстание, с енергичните си действия спомага най-много за популяризирането на каузата на въстаналите българи и тежката им участ след потушаването на бунта. Без да преувеличаваме можем да кажем, че той е първият официален български дипломат, който заедно с Драган Цанков като представител на многомилионното българско население в Османската империя е приет в големите европейски столици от най-влиятелните личности в Европа, а след Берлинския конгрес е назначен за първи български министър на външните работи от княз Александър Батенберг.

Преди Освобождението

Марко Балабанов е роден през 1837 г. старопланинското градче Клисура в семейството на майстор абаджия. След завършването на килийното училище в родния си град, следва в богословското училище на о. Халки. Оттам продължава образованието си, изучавайки правни науки в Атина, медицина в Париж, философия в Хайделберг и завършва “Право” в Париж. През 1870 година се установява в Цариград, където бързо се отличава сред многобройната българска колония в града и се включва в движението за църковна независимост. Участва в Църковно-народния събор, който изработва устава на Българската екзархия. Същевременно е редактор на популярното списание “Читалище” и издател на влиятелния български цариградски вестник “Век”. Застъпването за българската кауза му навлича редица неприятности с османските власти, но благодарение на добрите си контакти успява след всеки проблем да продължи с просветителската си дейност.

Тежки са месеците по време и след Априлското въстание не само за въстаналите райони, но и за българите в останалите части на империята. Това важи в особена степен за цариградските българи - споменът за обесения в Константинопол патриарх Григорий V по време на гръцкото въстание от първата половина на века е все още жив.

На 7 август 1876 г., събота, тайно от приятели и от османските власти, Балабанов се качва на австрийския параход Ettore и се отправя на своята тайна мисия в Западна и Централна Европа. Във Виена се среща с Драган Цанков и двамата започват обиколка из европейските столици. Целта им е да запознаят политическите и обществени кръгове за положението в българските земи и да потърсят тяхното съдействие за освобождението на българския народ. Въпреки всички трудности, които срещат по пътя си, благодарение на високата си култура и вяра в бъдещия успех, те успяват да се срещнат с ръководителите на европейската дипломация по това време - германският канцлер княз Бисмарк, английският министър на външните работи лорд Дерби, водачът на опозицията в Англия Уилям Гладстон, австрийският министър на външните дела граф Андраши и самият руски император Александър II. Навсякъде срещат съчувствие и уверения в симпатии към българската кауза, предадени години по-късно от Балабанов в неговата “Страница от политическото ни възраждане”. В публикувания тук откъс от разговора им с Бисмарк читателят може да усети мислите и чувствата на българските делегати и да се докосне до дипломатическия протокол в края на XIX век.

След Освобождението

След Освобождението Марко Балабанов е един от видните и авторитетни български политици. По време на Временното руско управление е назначен за вицегубернатор последователно на Свищов и Русе, а неговото красноречие прави голямо впечатление на делегатите в Учредителното събрание в Търново. В изказванията му пред делегатите личат способностите му да анализира, да обединява и да отстоява възгледите си без да влиза в излишни конфликти и да се поддава на моментни емоции. В тях откриваме както нужната дипломатична и искрена признателност към Руската империя, така и непоколебима воля за извоюване на правото на Княжеството независимо да взима своите решения според интересите на българския народ.

В старопрестолния град Балабанов се сближава повече с бъдещите дейци на Консервативна партия. Поради личните си качества и натрупания опит е избран от княз Александър да ръководи Министерството на външните работи и изповеданията в първото правителство на Княжество България - изключително тежка задача като се имат предвид нерешените гранични въпроси на младата държава, сложният проблем с бежанците от двете страни на границата и нуждата от международно признаване на българските дипломатически представители от страна на Великите сили и съседните балкански държави.

От дипломатическия такт и твърдостта на Балабанов в голяма степен зависят и вида на отношенията, които ще се изградят между васалното Княжество България и неговия сюзерен - Османската империя.  Текстовете на Берлинския договор дават множество възможности за различно тълкуване, а незавидното положение на младата държава и възникналият национален въпрос правят задачата на първия български външен министър още по-трудна. За свой помощник в тази задача Балабанов привлича бившия си спътник в дипломатическата обиколка в европейските дворове и настоящ политически противник Драган Цанков. Двамата загърбват своите различния и работят в съзвучие в името на Отечеството, ясно осъзнавайки важността на своята мисия.  За този изключително интересен период и за действията на българската дипломация в него ще си говорим в бъдещите в нашата нова поредица “ДЪРЖАВНИЦИТЕ”.

Засега само ще разкрием любопитната подробност, че през следващите години ролите на Драган Цанков и Марко Балабанов се променят - първият оглавява правителството, а вторият е назначен за дипломатически представител в Цариград. Същевременно Марко Балабанов е един от основните радетели за създаването на Висшето училище в София, в което е преподавател както по гръцки език и литература, така и по римско право. Член е на Българското книжовно дружество и декан на Юридическия факултет на Софийския университет.

Из разказа на Марко Балабанов за срещата му с княз Бисмарк

“Неколко минути преди това определено време ние се намерихме в министерството на външните дела, „Вилхелмщрасе“, 72. Тъкмо в 4 часа и половина нас ни въвеждат в една доста дълга и широка стая, посред която стоеше прав един мъж, възвисок на ръст, прилична снажност, физиономия повече импозантна, отколкото строга, облечен във военна униформа, но гологлав. Това беше княз Бисмарк. Щом влязохме в стаята, той се приближи до нас, подаде ни любезно ръка и като ни водеше към препълнената с разни книжа негова писалищна маса, той ни попита на кой език ще ни бъде по-лесно да се разговорим, защото, прибави да ни каже, че той знаел и по руски доста, че преди някое време имал случай да приеме един черногорски пратеник, че, ако и тоя последният да говорел само по черногорски, те се разбрали твърде добре. Между това той замина отвъд масата, покани ни да седнем срещу него, като седеше и той сам на стола си. И разговорът се започна и следва до край на френски. Най-напред той пръв ни каза, че бил вече известен за нашата мисия и за нашето пристигане в Берлин, че той само желаел да ни види, че можел обаче изведнъж: едно, защото бил извънредно зает в онова време по разискванията в имперския парламент, общия наказателен кодекс за цялата империя; друго, че вследствие на тия му много занятия той бил и малко неразположен. Но той се видял за нас с г-н Бюлов и му разправил какво да ни каже и той знае вече всичко, каквото е станало при представянето ни пред тоя министър. „Не мога, ни каза, освен лично да потвърдя това, което ви е казал той. Но с готовност ще ви изслушам и аз, ако имате да кажете и на мене нещо.“

Поех тогава думата и му казах в съкращение тия думи: „Княже, ние преди всичко считаме за длъжност да ви благодарим твърде горещо за честта, която правите на злощастния български народ, като благоволихте посред толкова важните ви занятия да приемете и лично, па и тъй любезно, смирените му делегати, на които акредитивните писма са преди всичко страданията, воплите и сълзите на тоя народ. Благодарим още както вам, така и на императора, за уверенията, които г-н Бюлов ни даде във ваше име и от ваша страна, че германската империя, щастието и съдбините на която са поверени вам, е на наша страна, че тя съчувства на нас за нашите злощастия и че тя работи в смисъл да се сдобие народът ни с една автономия. Ние не щем да злоупотребим с времето, което ни отстъпвате тъй великодушно и което знаем, че е тъй скъпо за вас, та ще свършим, като се отнасяме до онова, което казахме на г-н Бюлов и което вече знаете. И като молим повторно и вас, а чрез вас - и императора, да подействате да не остане и занапред народът ни в положението, в което пъшка от столетия насам и което напоследък стана вече повече от нетърпимо. Повторихме да кажем и нему, че ние не се борим за разкош, за луксоз в политическия живот, за някои социални преврати в нашата земя, в нашия държавен строй, от какъвто ние сме лишени като народ, а просто за свободно дишане под небето, за трохица свободен живот, за самосъхранение."

Държавниците

Предстои ни едно дълго приключение през вълнуващата история на България и имаме нужда от вашата помощ, за да изградим в най-голяма дълбочина разказа за миналото ни. Във всяко кътче на българските земи е било и все още е пълно с будни хора, които често остават в сянка на големите събития, но те сигурно и неуморно изграждат основите на нашето бъдещо развитие. 

Разкажете ни за тях на нашата дигитална карта, за да запълним заедно празните полета в разказа за българската история!