На гости ни беше проф. Нели Огнянова

Експертът по медийно право проф. Нели Огнянова беше наш гост на непринуден сутрешен разговор в компанията на журналисти, юристи, студенти и приятели.

В неформалната среща от нея научихме защо фалшивите новини изведнъж станаха „новото черно“ и как те дават възможност за манипулация и дори са решаващи за изхода от избори. Разбрахме повече за Единния цифров пазар в ЕС, за неговия обхват и приоритетните задачи преди края на настоящия мандат, който неотдавна беше поет от българския еврокомисар Мария Габриел. Проф. Нели Огнянова коментира и надигащите се гласове, че цифровият ресор не е съществен, както и предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС. Научихме и любопитни факти за комуникационните си права и интересни казуси от европейските съдилища.

Проф. дпн Нели Огнянова е експерт по медийно право и един от основателите и първи ръководител на катедра Европеистика на Софийския университет. Тя е юрист, доктор на науките и ръководител на магистърската програма „Е-Европа“ в същата катедра. Работила е като член на два регулатора - медиен и за електронни съобщения. Представител е в Постоянния комитет за трансгранична телевизия, в Контактния комитет по Директивата за аудиовизуални медийни услуги към ЕК, както и член на Комисия за прилагане на Етичния кодекс на българските медии.

Представяме ви със съкращения и минимална редакция нашия разговор:

Все по-често четем и говорим за цифрово общество, но какво трябва да разбираме под това понятие?

Цифровото общество не е част от обществените отношения, а определен етап от развитието им. Характеризира се с развитието на цифровите технологии. Те са в центъра на днешните услуги, комуникации, като с това се развиват и нормативните системи.

В последните седмици особено актуален стана ресорът цифрово общество и икономика на Европейската комисия, колко е важен този ресор за ЕС?

За цифрова икономика и цифрово общество се говори по определен повод. А той е, че настъпи време да бъде запълнен състава на Европейската комисия с комисар от България на мястото на Кристалина Георгиева, която прие друга много висока позиция. Стана ясно, че бъдещият член на Комисията с българско гражданство няма да заема ресора на г-жа Георгиева, а какъв ресор ще се даде решава председателят на Комисията. Предложение на председателя беше този ресор да бъде зает от Мария Габриел, ето защо и се заговори за това. А ресорът е важен. В някои медии се промъкна идеята, че не е от значимост спрямо предишния ресор, заеман от Кристалина Георгиева. Ако питате мен, ресорът е не само съществен, но и най-важен, тъй като е много обширен, значим и много труден.

Новият комисар влиза по средата на мандата и в същото време излезе междинният доклад за изпълнение на Стратегията за единен цифров пазар. Над 50 нормативни акта, които са окомплектовани по такъв начин, че можем да говорим за течащи големи ревизии. Материята е съществена, защото отговаря на приоритетите на ЕС наред с теми като енергиен съюз и инвестиции за растеж и заетост. Комисарят от България ще има шанса да отговаря за това. В някои документи материята се състои от 3 стълба – достъп до стоки и услуги, среда и общество. Те са взаимозависими. Под достъп разбираме медиите, защото те допринасят за достъпа на хората до информация. Що се отнася за средата, има се предвид приемането на мерки, които да развиват единния вътрешен пазар, въпросите касаещи, геоблокирането, радиочестотния спектър и киберсигурността. Под общество се разбира включването на всекиго, а именно – хора с увреждания и т.н., като тук говорим и за регионални социални различия, обослувени например от деленето на бедни и богати страни.

Киберсигурността е станала неделима част от националната сигурност, според Вас какви са рисковете както пред идивидуалните потребители така и пред правителствата?

Ако следваме документите на Европейската комисия, новите рискове са свързани с интернет и с възможностите, дадени от интернет. Знаем, че интернет се развива на фази и в момента вървим към Web 3.0 – фазата, наречена „интернет на нещата“. Във въпросните документи на ЕС се прави прогноза, че към 2020 г. ще има 6 млрд. домакински уреди, a eдна такава система е много уязвима. Друг риск е изтичането на големи обеми лични данни. Оттук страда и икономиката на личните данни, а те са капиталът, с който работи цифровото общество. Друг проблем е нормативната база, касаеща облачните технологии.

Това са изключително специфични проблеми от гледна точка на киберсигурността. Имат трансграничен елемент, който затруднява значително правото. И, разбира се, мрежата е среда, в която може да се развива логистиката на тероризма. Рисковете са много и отделните държави не могат да се справят сами. Динамиката в тази област е много голяма и всичко това изисква координация.

Как оценявате прогреса по цифровия ресор и какви би трябвало да бъдат приоритетите пред новия комисар?

Едно от нещата, които се оценят високо, е премахването на таксите за роуминга. Това е симптоматика за единен цифров пазар и Европа без граници. Мобилното младо поколение, което вече има програма „Еразъм“ и „Еразъм +“, оценява новата уредба влязла в сила на 15-ти юни. Трябва да се отбележат и постиженията с радиочестотния спектър. Той е изключително важен ресурс за съвременната комуникация. В аналоговото минало не е ползван адекватно и затова ЕС е преценил, че ще е по-ефективно работата по широкочестотния спектър да е на наднационално ниво.

А що се отнася до перспективите, както знаете, един член на Комисията не работи за държавата си, а за интересите на ЕС. Мария Габриел има две години. За този период, смятам, основната й задача ще е да завърши подетите политики през изминалите 3 години. По време на изслушването в Европейския парламент тя засегна малките и средни предприятия, икономиката на данните, големите ревизии, както и цифровизацията на културното наследство. Тя ще работи главно с двете големи дирекции DIGI Connect и DIGIT. Но интересното е, че специално за новия комисар са добавени и някои отдели на други дирекции, като например „Творческа Европа“, „Авторско право“, отделът, който се занимава с Euronews. За да обобщим, очаквания към работата й като комисар определено има.

А какви са очакванията Ви за българското председателство и как преценявате приоритетите, които си е задало?

България за пръв път ще председателства Съвета на ЕС, в началото на юли председателството пое Естония. Според мен нашето председателство ще е успешно, защото мисля, че основните неща, които се изискват от една страна, са покрити от България. Смятам, че ще се справи с инфраструктурата, смятам също и че са уточнени приоритетите – чувам за Западни Балкани, кохезия и т.н. Заедно с това всички си даваме сметка, че по време на едно председателство непременно има въпроси, които няма как да се подминат. Говоря за работата по Брекзит, по директиви и регламенти. Те няма да спрат.

Друг важен компонентот от подготовката е обученията на екипите. След като България участва в групите на Съвета и представителите ни вече 10 години наблюдават подготовка за едно председателство, вярвам, че страната ще се справи.

Като говорим за нормативната уредба, можете ли да споделите интересен юридически казус, възникнал в последните години поради развитието на новите технологии?

Много е важна съдебната практика за това как се прилагат нормативните актове. Те са компактни, принципни са, абстрактни са. Практиката ни позволява да разберем какво е точно значението на думите и как еднообразно да се прилагат нормативните актове. Любим ми е случаят с госпожа Мърфи. Макар и не от близките години, той е интересен, защото дава поглед върху това как хората в Европа гледат телевизия. Там има сблъсък между правото на интелектуална собственост от една страна и свободното движение на стоки и услуги в ЕС от друга. А по-точно, може ли да се ползват гръцки цифрови декодери в Обединеното кралство, за да се гледат мачове при положение, че по начало става дума за спортни събития, които са защитени? Има колизия между използването на гръцки декодери с носителите на права на интелектуална собственост. А от новите случаи, ако например аз имам заведение и вътре има wi-fi и един от потребителите в това заведение използва тази мрежа за незаконен достъп до защитени произведения, кой носи отговорност? С такива казуси се занимава европейския съд. Aко трябва да обобщя, за мен практиката е най-интересна тогава, когато има сблъсък на различни права, и там, където правото се занимава с трансграничен пренос.

Споменахме облачните технологии, какви казуси произвеждат те?

Развитието на технологиите определено поставя нови задачи пред правото. Класическото право не може да действа по начина, по който е действал в хартиеното време. За музикалния бизнес е съществено заради музиката онлайн. Има смяна на бизнес моделите, а с тях – и на потребителските модели. Лесно беше, когато имаш копие, оригинал, знаеш чий е и можеш да го различиш. Отделно знаеш и правната уредба и режима на копието, режима на оригинала. А сега технологията се развива и изведнъж имаме друг начин на достъп до музиката. Материалните носители не са актуални. Авторското право, разбира се, се адаптира, но се развива бавно.

Напоследък стана много актуална темата за фалшивите новини, според Вас каква е причината за това и наистина ли с тяхна помощ се печелят избори?

Освен всичко друго в ресора на Мария Габриел е застъпена и борбата с фалшивите новини. Виждам действително реакция от страна на законодатели и на международни организации. Фалшивите новини занимават и преподавателите, които ги застъпват в лекциите си в университетите. И аз, разбира се, слушам какво говорят хората, направила съм си филтър в пощата за всичко, което е свързано с фалшиви новини, и го събирам в специална директория. Мога само да кажа, че не ми харесва това, което виждам.

„Пост-истината“ стана дума на годината през 2016-та. Фалшивите новини сега дойдоха на дневен ред. В анонса на това събите бях нарекла фалшивите новини „новото черно“, но то не е ново. Искам да дам един пример от преди 100 години, а след това един пример от наше време, и да направим съпоставка. Първият пример касае незащитеното слово. Американско дело от 1919 г. Има някои случаи, когато словото е незащитено – като учебникарския пример „да извикаш „Пожар!“ в препълнен театър“. То е незащитено, поради простата причина, че създаваш риск за останалите хора. В този случай съдията Холмс е написал, че става дума за слово, което не е защитено от първата поправка.

Случаят от нашето време – Брекзит. Сещате се накъде ви водя… Не ви ли се струва, че някой извика „Пожар!“ в препълнен театър. Тръгват едни автобуси с надписи как всяка седмица Обединеното кралство дава еди колко си милиона за бюджета на Европейския съюз… Минава гласуването, тръгват други автобуси с надписи, че не е вярно това, което вървеше през предната седмица. Е, не е ли извикал някой „Пожар!“?

Какво се е променило за тези 100 години? Защо 2016-та и 2017-та изведнъж доведоха до тази концентрация на внимание върху фалшивите новини, които очевидно отдавна съществуват в практиката и в законите?

Според мен заради тези две събития. Струва ми се, че Тръмп и Брекзит са двете явления, които показаха, че „фейка“ играе толкова важна роля. Масови явления с необратими ефекти засягат цели сфери, не само отделни хора. Новите технологии позволяват съобщениата или пропагандата да достигат индивидуално до хората. Не както телевизията облъчва 10 млн. или 20 млн. с неиндивидуализирани съобщения.

Тук ви водя към онези компании, които събират лични данни, за да могат съобщенията да достигнат по време на предизборна кампания, например тази на Тръмп, индивидуално до гласоподавателите – лично и персонализирани. Тръмп използва Twitter, а не FOX. Прескача конвенционалната медия. И тези, които изследват социалните мрежи, анализират какъв е директният ефект на тази директна и масова комуникация. „Винаги съм лъгал, но сега лъжа по-мащабно, защото мога.“ Така някакси би звучал най-откровеният отговор.

Вижте и пълен запис от срещата:

MOVE.BG