Живеем в свят, в който 795 млн. човека нямат достатъчно храна, за да водят здравословен и активен живот. В същото време всяка година изхвърляме или губим 1,3 млрд. тона храна. Това е една трета от цялата храна, произвеждана за наша консумация. Нейното похабяване води и до ненужен разход на вода, земя, енергия, труд и средства. До разхищение. Според доклад на Организацията на ООН по прехрана и земеделие около 28% от земеделската земя и вода, с която бихме могли да напълним три пъти Женевското езеро, се използват за производството на загубена храна.
За да си отговорим на въпроса как всеки от нас може да допринесе за справянето с този голям проблем обаче, първо трябва да разберем неговата същност – как, какво и защо изхвърляме, както и да заживеем с осъзнатостта, че намаляването на хранителните отпадъци е от критично значение за устойчивото развитие на планетата ни.
Глобални цели
Изхвърлянето на храна е неефективно използване на ресурс. Според проучване на Организацията по прехрана и земеделие на ООН от изхвърлена храна се генерират 3,3 гигатона вредни парникови емисии всяка година. Огромни количества вода и тор се употребяват за производството на храна, която никога не достига човешка уста. Това е голям разход, от който хората не извличат никакви ползи.
В Глобалните цели за устойчиво развитие е заложена амбициозната задача за преполовяване на похабената храна до 2030. Ако се достигне тази цел, не само ще се увеличи достъпът до храна, но и ще се подобри качеството ни на живот, ще намалим парниковите емисии и ще спестим огромно количество вода и земя. Накратко, намаляването на загубената храна не е самоцел, а задължително условие за реализиране на други от Глобалните цели.
инфографики от Ребека Оссес
Постигането на продоволствена сигурност би било невъзможно без ограничаване на похабената храна. Ако погледнем към бъдещето, в световен мащаб сме изправени пред 70% разлика между реколтата, произвеждана днес, и тази, от която ще се нуждаем, за да изхраним очакваните до средата на века 9,5 млрд. човека на планетата ни. Дори частично ограничаване на хранителните отпадъци ще спомогне за намаляване на тази разлика и за осигуряване на продоволствена сигурност без допълнителна вреда за околната среда.
Но какво всъщност са хранителните отпадъци?
Според Организацията по прехрана и земеделие хранителен отпадък е всяка субстанция, която е здравословна и хранителна, но вместо консумирана от хора бива изхвърлена, загубена, развалена или консумирана от паразити на който и да е етап от веригата по доставянето й. Наскоро беше направено необходимо разграничение между загубата на храна и изхвърлянето й, когато последното се случва в края на хранителната верига поради особености на човешкото поведение. Дефиницията, предложена от незвисимия тинктанк Barilla Center for Food and Nutrition, засяга изхвърлянето на храна по време на нейната индустриална обработка, доставка и финална консумация. В нея е включен и съзнателният избор да се изхвърли храна, годна за консумация.
Защо е важно да намалим нивата на хранителни отпадъци?
Хранителният сектор е сред основните причинители на парникови емисии. Ако загубата на храна (както се нарича комбинацията от всичката загубена или изхвърлена храна по веригата) беше държава, тя би се наредила трета след Китай и САЩ по обем на парникови емисии, допринасящи за глобалното затопляне и климатични промени. След като достигне сметищата, храната се разгражда и отделя метан – парников газ, който влияе на климата.
1,4 млрд. хектара земя се обработват за направата на храна, която ще бъде изхвърлена. Това е близо 30% от земята на планетата, използвана за земеделие. 250 км3 вода се изливат за земеделското производство на загубена храна – повече от консумацията на която и да е държава, докато 700 млн. човека имат затруднен достъп до вода.
Държавите от ЕС генерират около 100 млн. тона хранителни отпадъци годишно. Това може да се избегне както от потребителите, така и от продавачите, чрез дистрибуция и повишаване знанието за мащаба на проблема. Според Европейската комисия хранителните ресурси, които се изхвърлят в Европа, биха били достатъчни да нахранят всички гладуващи в света два пъти.
Като част от стратегията за достигане на Целите за устойчиво развитие, приети през септември 2015, страните членки трябва до 2030 да преполовят загубата на храна на ниво продажба и консумация, както и да намалят загубите на храна по време на производство и доставка. Ако не бъдат взети никакви мерки, хранителните отпадъци ще достигнат 120 млн. тона до 2020.
Каква е ситуацията в България?
Според предварително проучване за хранителните отпадъци в ЕС в България годишно се изхвърлят около 670 хил. тона храна. Това означава, че всеки от нас допринася средно за изхвърлянето на 90-100 килограма годна за консумация храна годишно. В същото време милион и половина българи живеят под прага на бедност с по-малко от 330 лв. месечно.
Българската хранителна банка успява да преразпредели 250 тона годна храна през 2015. За съжаление обаче това е едва 0,03% от всички хранителни загуби.
Сред основните пречки за запазването на повече храна е настоящият закон за дарение на храна. Парадоксалното е, че за продавач е много по-скъпо да дари своите хранителни излишъци за преразпределение към нуждаещите се отколкото да ги дари, тъй като на даренията се налага 20% ДДС. За сравнение в Обединеното кралство храната не се облага. Във Франция няма облагане върху дарението на храна. В Белгия отпадна облагането върху хранителните донори. Същата е ситуацията в Германия, Гърция, Унгария, Италия, Полша и Португалия. В Испания данъчното облагане върху повечето храни е сведено до 10%, докато бързооборотните храни се облагат с 4%.
Докато бъдат взети мерки за стимулиране на даряването и преразпределението на храна, ние всички бихме могли да планираме колко ядем, да купуваме само нужното, да удължаваме годността на храната, като я съхраняваме правилно, да не изхвърляме остатъци и като цяло – да съблюдаваме колко храна изхвърляме.
