Социалните медии са новият медиен канал. Вече официално са наричани петата власт. Измества ли петата власт четвъртата – традиционните медии, и как се променят понятията за журналистика и новина в ерата на иновациите и интернет? Дали комуникационните канали и модерните информационни платформи дават бързина и много възможности, или крият повече рискове, включително и с разпространяването на неверни данни?
В наши дни комуникационните процеси и облика на медиите са напълно променени от развитието на технологиите, появата на социалните медии и огромната база данни. Достъпът до информация е бърз, мобилен и интерактивен. Докато преди новините се разпространяваха еднопосочно от новинарските агенции към читателите, слушателите и зрителите, днес комуникацията е многостранна и динамична. Гражданите не са само пасивни потребители на подадената им информация, а често участват активно в нейното разпространяване, интерпретиране или дори създаване.
Благодарение на платформи като Туитър, Фейсбук, Инстаграм и т.н.,
възможността за обсъждане на дадена тема в реално време става все по-разпространена. Понякога много преди новинарските екипи да реагират от мястото на събитието (протести, наводнения, гражданска война…), наоколо вече има хора, които успяват първи да заснемат кадри с информационна значимост.
Живеем във време обаче, в което границите между потребители и създатели на съдържание са размити. Създаденото от потребители съдържание често е под формата на любителски снимки, коментари или видео (често с лошо качество), но може да включва и по-задълбочени анализи. Липсата на цензура (редакционна политика) и личната мотивация в дадена област понякога водят до примери за гражданска журналистика, чието качество по нищо не отстъпва на работата на професионалистите.
Все повече хора с експертни познания в най-различни области поддържат специализирани блогове както у нас, така и по света, и все повече стават примерите за проверено, качествено написано и интригуващо потребителско съдържание. Налага се дори тенденцията традиционните медии сами да търсят сътрудничеството на гражданите за отразяване на събития.
Не е за пренебрегване фактът, че в моменти на криза има хора, които в желанието си да помогнат или информират бързо останалите, биха споделили информация, без да се замислят дали е вярна.
Вече има създадени сайтове и платформи
Които поради вълната от дезинформация в медиите опровергават фалшива информация. Подобни сайтове и платформи за споделяне на опит има по целия свят и много от тях комбинират опита на журналисти и редакторски екипи с експерти, които се занимават с гражданска журналистика.
Онлайн разследванията за проверка на достоверност изискват внимание към детайла и методичност, но овладяването им не е невъзможно. На помощ идват и редица лесни за усвояване и особено полезни онлайн инструменти.
В социалните мрежи най-често се фалшифицират снимки и видео материали или се добавя фалшива информация към истински снимки от други места и събития.
Има серия от въпроси, на които е необходимо да се отговори, за да бъде установено авторството и автентичността на публикуваните данни: кой е авторът, кой е публикувал снимката/видеото, което е стигнало до нас, кога и къде е правена снимката/видеото?
Колкото повече информация намерим по различните въпроси и колкото повече тя съвпада в малките детайли, толкова по-висока е достоверността на материала.
Проверките не целят да уронят престижа на генерираното от потребители съдържание. Напротив – именно заради все по-голямата значимост на гражданската журналистика е важно и журналистите, и читателите да изградят надежден и проверен подход към отсяването на качественото съдържание от недобросъвестните опити за пропаганда и манипулация.
Някои предимства на социалните медии, освен че служат като източник на информация, са неоспорими: постингите в различни платформи могат да помогнат на жертвите и нуждаещите се от помощ, както и призивите за дарения за тях, открояват обединяващата сила на социалните медии по време на или след някоя трагедия.
Със сигурност петата власт променя начина, по който медийният бизнес работи.
Медийното съдържание се разнообразява не само като интерфейс и различни канали и платформи за комуникация, но и като принос на аудиторията – новини, генерирани от потребителите. Така традиционните медии на практика се възползват от социалните мрежи, а нуждата от надежден и безпристрастен източник на достоверна информация гарантира на печатните и електронни медии, че ще ги има и в бъдеще. В крайна сметка работата на журналиста е да допринесе за осигуряване на дълбочина по проблемите, а това отива далеч отвъд кратките видеа или заглавия в социалните медии.
