Какво трябва да включва реформата във Висшето образование?

Николай Денков за реформата във Висшето образование


От Николай Денков, публикувана на 4 декември 2013

 

Актуална позиция за реформата във Висшето образование

Какво трябва да включва реформата във Висшето образование?

На 22 ноември 2013 г.  МОН публикува дългоочаквания проект на „Стратегия за развитие на висшето образование в Р. България за периода 2014-2020 г.”:

Тази стратегия е задължително изискване за отпускане на средства от европейските фондове в сферата на висшето образование. Срокът за окончателното й приемане е месец май 2014 г., което означава, че тя ще бъде обект на интензивно обществено обсъждане през следващите няколко месеца до оформянето й като краен документ.

Опити за подготовка на подобна стратегия са правени неколкократно през последните години. Но тези опити не стигаха до краен резултат поради сложността на материята (няма универсални решения на много от най-тежките проблеми) и поради деликатното преплитането на множество обществени и групови интереси.

Добър ли е предложеният документ? Адресира ли адекватно сложните проблеми на висшето образование, натрупани през годините на прехода? Как да привлечем не само българските, но и чуждестранни студенти с качествено образование? Кой трябва да управлява университетите – Ректорското ръководство, излъчено от преподавателите, или предлаганият в Стратегията „Университетски борд”, в който 70 % от участниците са външни за университета? Тези и много други въпроси заслужават внимателна дискусия в обществото, преди да бъде приета окончателно Стратегията, от която ще зависят много важни управленски решения през следващите години.

Каним ви да станете част от тази дискусия, като изразите вашите мнения и предложения. Те ще бъдат обобщени, обсъдени публично и изпратени на комисията към МОН, която подготвя Стратегията и съпътстващите я документи.

Какво включва проекта за Стратегия?

Проектът за Стратегия включва следните раздели: Уводна част с обосновка, визия и цели на реформите; Преглед на актуалното състояние; Средносрочни цели, насоки и мерки за периода 2014-2020 г.; Насоки за развитие след 2020 г.; Анализ на рисковете за реализация на предлаганите реформи.

Специално са разгледани въпросите за стимулиране на интереса и достъпа до висше образование; повишаване на качеството на обучението; увеличаване на мобилността на студентите и преподавателите; изграждането на връзка между висшите училища и пазара на труда; научно-изследователската дейност и иновациите; системата за управление и финансиране на висшето образование; проблемите на ученето през целия живот и електронното образование.

Силни страни на проекта  

Предложението се характеризира с три много силни страни, които заслужават адмирации:

Основните цели на Стратегията са формулирани сравнително добре и защитават обществените интереси.

Структурата на документа е достатъчно добра като основа, която може да се изпълни с пълноценно съдържание през следващите месеци

Настоящите проблеми на системата за висше образование са казани ясно, без да се прикриват натрупаните негативни последствия от досегашните политики в тази област. Липсата на дългосрочна визия за развитие на сектора, слабото качество на обучение в много от висшите училища, липсата на добра връзка между обучението и нуждите на икономиката, хроничният недостиг на финансиране и неефективното използване на средствата, задаващата се демографска катастрофа и нейните последствия за образователната сфера са очертани достатъчно ясно като проблеми, чието решаване не търпи никакво отлагане.

По тези причини, проектът за Стратегия може да послужи за основа на съдържателни обсъждания и има шанс да бъде оформен като пълноценен и полезен документ. Но за да се реализира тази възможност е необходима още много работа.

Слаби страни на проекта 

Проектът страда от няколко основни слабости, които могат да се сумират по следния начин:

1. Липсват предложения за някои от най-важните елементи на реформата. Например, какъв е механизмът на формиране на предложените управителни бордове на висшите училища (ВУ)? Как са разпределени основните властови правомощия на борда и на Ректорското ръководство? Как да се гарантира баланс на интересите и конструктивно решаване на (неизбежните) конфликтни ситуации? Това са фундаментални, а не технически въпроси на управлението на висшите училища, които трябва да намерят своето концептуално решение в Стратегията.

2. Формулираната цел българските висши училища се превърнат в „желана дестинация” за чуждестранните студенти е оставена без адекватен механизъм за постигането й. Световната практика показва, че един университет може да стане привлекателен в международен план като предлага високо качество на обучението, разпознаваем е в международните класации и осигурява много добра реализация на студентите. А мястото на университета в международните рейтинги се определя до голяма степен от научната продукция на преподавателите в международните научни списания. Затова всички водещи световни университети имат програми за привличане на най-добрите специалисти в перспективни научни направления, включително и от чужбина. Нищо от тази световна практика не е застъпено в предложения проект.

Без целево влагане на средства, например чрез изграждане на центрове за върхови постижения и с програми за привличане на водещи специалисти с висок международен престиж, българските университети няма как да постигнат в обозримо бъдеще по-високо ниво и да повишат позициите си в международните класации. Ако не бъдат подпомогнати водещите изследователски университети в България за повишаване на техния рейтинг по общоприетите международни стандарти, пожеланието за привличане на повече чуждестранни студенти не само няма да се реализира, а и все повече български младежи ще заминават за обучение в чужбина – тенденция, която рязко се ускори през последните няколко години.

3. Изключително незадоволитено е разглеждането на научните и иновативните изследвания. В аналитичната част липсва анализ на настоящото състояние на научните изследвания във ВУ и техните проблеми през последните години, станали пословични със скандалите във Фонд научни изследвания. Особено лошо впечатление прави пълната липса на данни за научната продукция на ВУ, за финансирането на науката и за другите основни елементи на връзката наука-висше образование. Освен това е налице пълно неразбиране на специфичната роля на фундаменталните, приложните и иновативните изследвания в общата екосистема на обществото на знанието. Има механичен опит цялата активност в тази област да се сведе до иновативни изследвания – практика, която липсва в развитите страни. В тези старни се подкрепят хармонично и трите вида изследвания, вкл. фундаменталните, защото последните създават най-високо квалифицираните кадри (като докторанти и студенти) за развитието и прилагането на новите технологии.

4. Някои от идеите изглеждат меко казано „екзотични”:

Такава изглежда идеята за изграждане на „научна борса” (да ви напомня за „плод и зеленчук”) вместо утвърдените в цял свят научни и иновационни фондове. В деликатната материя на организирането и финансирането на научните и иновационни изследвания най-добре е да използваме опита на по-развитите страни (без да го побългаряваме), а не да търсим нови форми с неясна реализация. Проблемите на двата фонда (научен и иновационен) през последните години се дължат в огромна степен на отстъплението от добрите европейски практики, а не защото фондовете имат по-добра алтернатива.

Друга много спорна идея е предложението за държавно „планиране” на специалистите според нуждите на бизнеса. Държавата и кандидат-студентите определено имат нужда от актуална информация за очакваните нужди на пазара на труда, но превръщането на тази информация в държавен „планов прием” напомня за едни времена от недалечното минало, когато всичко трябваше да става по план. Има много по-фини методи за регулиране на приема във висшето образование, които се базират на разпростратнението на точна информация за реализацията на студентите (т.н. „информиран избор”) и на целевото финансиране на стратегически направления, напр. със стипендии за студентите в тези направления и изграждане на модерна учебна база.

Важни открити въпроси

Сумирайки, предложеният вариант за Стратегия за развитие на висшето образование оставя открити редица важни въпроси, които заслужават специално внимание и обсъждане преди окончателното оформяне и приемане на документа:

  1. Трябва ли да се променя формата на управление на висшите училища (ВУ)? Ако ще се въвежда Унивесритетски борд, то какъв трябва да е състава му, как да се формира, какви да са функциите му, пред кого да се отчита и каква отговорност да носи за решенията си?
  2. Какво трябва да се промени в начина на финансиране и управление на висшите училища, така че да се стимулира висококачаственото образование, а не просто раздаването на дипломи срещу внесена такса?
  3. Как да се привлекат чуждестранни студенти, които искат да получат в България образование с европейско качество, а не само европейска диплома? Как българските университети да бъдат подпомогнати, за да осигурят такова образование?
  4. Каква е оптималната структура на висшите училища в България, като бройка и по региони, и как да я постигнем, тръгвайки от настоящата ситуация?
  5. Как да бъдат организирани и финансирани научните и иновативните изследвания във висшите училища? Как да се осигури най-добра ефективност на изразходваните обществени средства за наука и образование? 
  6. Трябва ли да има държавен „планов” прием на студенти, според заявките на бизнеса? Има ли други, неадминистративни форми за подобряване на приема и подготовката на студентите, с оглед на тяхната реализация?  

Със сигурност има и други важни теми и въпроси за обсъждане. Нека да помогнем за изготвянето на един по-качествен документ, защото от неговото прилагане зависи бъдещето на нашите деца и бъдещето на България. Разчитаме много и на опита, споделен от българските преподаватели и изследователи, които работят или са работили в чужбина – какви са добрите практики, които познават и как могат те да се приложат в България?

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от ОбразованиеТо