РОЗАЛИНА ЛЪСКОВА, която превръща достъпното онлайн обучение на български в кауза


От МOVE.BG, публикувана на 23 ноември 2016

Розалина Лъскова отдавна е свързала живота си с неправителствения сектор и каузите с обществено значение. От началото на годината ръководи „Образование без раници“, българската част от Khan Academy – една от най-големите платформи за достъпно онлайн образование в света.  Khan Academy е създадена от американеца Салман Кан с голямата цел „да предоставя безплатно първокачествено образование на всеки и навсякъде“. Прави го чрез микролекции в ютюб, упражнения и специални инструменти за преподаватели, както и чрез съдържание, адаптиращо се към потребностите на учащите.

Преди Khan Academy Розалина посвещава времето си на фондация „Танцово изкуство – Илиев“ и на собствената си организация „Шар Жар“, с която иска да срещне изкуството с образованието, социалната промяна, активното гражданство, иновациите, политиката. „Шар Жар“ работи за „създаването на устойчиви проекти, които допринасят за развитието на културата и междукултурния диалог, модерната естетика, демокрацията и едно по-добро, справедливо, проактивно и креативно общество.“

Как разбираш, че една кауза е твоята кауза?

Просто го усещам. Когато нещо ме развълнува от първата секунда, в която го чуя, и ме накара да започна да измислям идеи как да го случим – значи може да стане моя кауза. Често това са каузи, свързани с обществото, или пък проекти, създаващи нещо красиво. Често това са несправедливости – всичко, което ми се стори нечестно и нередно, може лесно да се превърне в моя кауза. Както и неща, в които виждам даден проблем или предизвикателство – обикновено изпитам нужда да намирам решения, гъделичка ме. Но виждам смисъл да го правя именно с онези теми, които всички ние, и без да сме се споразумели за дефиниция, наричаме кауза.

С какви хора те среща „Образование без раници“ и какво научаваш от тях?

Имам късмета и щастието всичките ми дейности и проекти да ме срещат с прекрасни, вярващи и искрени хора! Все хора на каузите, на промяната и на човечността. Не че по пътя няма и други. Но аз така или иначе предпочитам да вярвам, че повечето хора са добри и имат добри намерения. До доказване на противното поне. Иначе конкретно на въпроса – да започнем от това, че „Образование без раници“ ме срещна с чудесен екип: Иван Господинов, който повечето от вашите читатели със сигурност познават – отдаден на образованието и иновациите млад човек, и като учител, и като председател на сдружението, и като активен гражданин с изразена позиция по повечето политики, които определят живота ни.

Даниел Чолаков, който беше човекът, привлякъл ме целенасочено в екипа – един от нашите „стратези“, отдаден на това, което правим, от хиляди километри разстояние през океана, подкрепящ го неизменно по всякакъв начин; човек, който си е поставил висока обществено значима цел и знае как да не изпуска фокуса, да я постигне ефективно, стъпка по стъпка. Николета Николаева, в чието голямо сърце има място за десетки добри каузи и хора, и все се оказва, че има място и за още една – от такива в образованието през младежи в риск до проекти за по-добра държавна администрация и управление. И така нататък, сами можете да проверите що за прекрасни хора са Станислава Гатева, Жана Борисова, Никола Чернев, Мая Лекова, Ангел Георгиев... А това са само хората от по-непосредствения екип.

С част от международния „отбор“ имах шанса да се запозная лично наскоро

Защото в София организирахме среща на екипи на Khan Academy от цял свят. Да си част от глобална общност на хора и организации, променящи успешно начина, по който учим – не само заради оценките в училище, а за живота, който ни очаква, но и за удоволствието от това да научаваш нещо ново, да любопитстваш и да се развиваш – това ми дава много надежда и още хъс. Дали от колегите в Грузия, Франция или Мексико – от всеки научаваме успешни практики и идеи, постоянно.

И така, дали „Образование без раници“, MitOst или „Шар Жар“ – работата ми ме среща все с хора (от цял свят), с които ме свързват ценности и визията за по-добро общество и по-добри човешки взаимоотношения. Т.нар. „агенти на промяната“. Как да искаш да работиш друго?!

РОЗАЛИНА ЛЪСКОВА, която превръща достъпното онлайн обучение на български в кауза

Как се променят пътеките на знанието от новите технологии?

Имаме все по-малка необходимост да заучаваме знанието – то е достъпно по-лесно от всякога, на един клик разстояние. Но трябва да знаем и учим как да достигаме до знанието, както и как да го анализираме, вкл. източниците, от които го черпим. Новите технологии не са нито самоцел, нито панацея, нито могат да изместят важното значение на учителя, ментора, на непосредствения човешки пример и вдъхновение. Те са само средство, което прави животът ни още по-интересен и по-лесен, защото отнема много по-малко усилия да си пуснеш онлайн лекция със световно известен специалист, да се насладиш на красива анимация, показваща ти как функционира сърцето, или да се потопиш във виртуална реалност, илюстрираща ти как е изглеждала древна крепост.

Същевременно се надявам, че всички имат предвид и здравните рискове, свързани с това да сме постоянно пред един или друг екран, да речем. И в допълнение – някои неща остават неизменно свързани с прекия човешки фактор. Човекът е емоционално същество и учи и живее с емоция. Основна човешка нужда е тази от принадлежност и от обич. Не можем да отделим знанието от това. Няма смисъл. Напротив, можем да подобрим процесите на обучение и познание, ако ги свързваме с човешките взаимоотношения и със „здрави“ човешки емоции и преживявания.

Имаме ли нужда от будители повече днес, отколкото в миналото?

Аз лично мисля, че винаги е имало и ще има нужда от будители. Това произтича от човешката природа. Човекът има както своите светли, така и своите тъмни страни. Някои хора са по-активни, други по-малко. Едни получават повече предпоставки за развитие от други – и сега, и в обозримата ни човешка история все е било така. Не че не искам да вярвам, че някой ден това ще се промени… Със сигурност залагам и работя за това сред визионерите и по-активните хора да има повече от онези с добрите намерения – те са будителите реално.

Нуждите на обществото се променят отчасти, а и обществото и хората винаги ще искат да продължат да се развиват, затова и будителите са различни в различно време. Вярвам, че винаги ще има хора на куража и визията, в широкия смисъл на думата, и те ще водят обществата ни към по-добро, дори и мнозинството да изпада в състояния на пасивност, безверие и апатия. Отделно от това вярвам, че всеки е будител за някого и това е много значимо. Важно е към какво го буди. А това до голяма степен отново зависи от общите ни ценности. Трябва да правим всичко възможно да преодоляваме разделението, което отново е толкова видимо в обществата ни напоследък, иначе на будителите ще им е много трудно.

А как да възпитаме будители в днешните деца?

На първо място е важно да възпитаваме хора, вярващи в своите възможности, както и информирани хора. Трябва едновременно да образоваме, но и активно да сформираме ценностна система от добродетели, както и да възпитаваме емпатия. Всички тези компоненти са задължителни, независимо дали искаме да възпитаваме будители на междуличностно ниво или будители общественици.

През целия ноември говорим с новите будители. Ако темата е важна за вас, не пропускайте и закуската на нашия Breakfast club на 25 ноември, посветена на Дигиталните будители.

MOVE.BG

тагове
Автор
още по темата

още от Добрият пример