Учителят Трайко Китанчев: пример, че образованието и свободата зависят от нас

Ангел Златков, програмен координатор на “Моята българска история” ни разказва за живота и делото на един ресенски българин, който на крехка възраст напуска своя роден край и започва да преследва мечтите си – Трайко Китанчев.


От Ангел Златков, публикувана на 16 септември 2019

Роден е на 1 септември 1858 г. в семейството на Цветко и Цветка Китанчеви в охридското село Подмочани. Бащата на Трайчо е градинар в Цариград, затова срещите между него и сина му са голяма рядкост – момчето е отгледано изцяло от майка си. Първите си стъпки в класната стая прави в училището на даскал Никола в град Ресен, което посещава до десет годишна възраст. Тогава баща му решава да го вземе при себе си в Константинопол – хем да се изучи, хем да му помага в търговията.

В Цариград

По това време османската столица е градът с най-голяма концентрация на българско население, а борбата за създаването на независима българска църква е в разгара си. Бързото обществено и икономическо развитие на българите в града води до все по-голямата нужда от млади и образовани хора, а борбите между различните течения сред българските общественици привнасят нужната динамика в обществените отношения. Георги Раковски вече е създал своите три плана за освобождението на България, а четите на Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Панайот Хитов и Филип Тотю са преминали Дунава, провеждайки редица сражения с османската власт. Любен Каравелов започва изграждането на Българския революционен централен комитет в Букурещ, а пред Васил Левски стои изграждането на революционните комитети в страната. Същевременно в Цариград много скоро ше бъде издаден ферманът за създаването на Българската екзархия, а борбата между православни и униати е в разгара си. Именно в този момент младият Трайко Китанчев пристига в Цариград и продължава своето обучение.

То не протича гладко – семейството на Трайчо е със скромни финансови възможности и младежът е принуден да търпи редица лишения. Налага му се дори за един кратък период да напусне училище, защото няма средства да си закупи нужните учебници. През това време той помага на баща си и продава плодове и зеленчуци по константинополските улици – тежък труд, който само увеличава желанието му да учи. С подкрепата на бъдещия охридски и пловдивски митрополит Натанаил успява да посещава учебните занятия и се отличава като добър ученик. През 1873 г. родолюбивият българин приема Китанчев и неговия съученик и бъдещ политик Андрей Башев в собствения си дом, в който по това време живее и един друг изтъкнат български възрожденец и бъдещ министър-председател на Княжество България – Драган Цанков. Без съмнение общуването с църковния деец и с Цанков оставя голям отпечатък върху младия човек и оказва голямо влияние върху неговото по-нататъшно развитие.

На следващата година Трайчо и Андрей Башев са изпратени от митрополит Натанаил Охридски да продължат своето образование в Русия, като чрез малък заем той им осигурява известна сума, с която да успеят да се издържат в чужбина. Двамата се записват в Киевската духовна семинария, като успяват да изкарат една изпълнена с глад и лишения година в нея, въпреки продължаващата помощ на митрополита. След успешното приключване на изпитната сесия са принудени поради липса на средства да се завърнат в Османската империя. 

В служба на образованието

През учебната 1875-1876 година Трайчо Китанчев е назначен за учител в училището, в което до скоро е бил ученик. Много скоро обаче той получава известие, че руското правителство му отпуска стипендия и се връща в Киев, където през 1879 г. завършва духовната семинария и се записва в Юридическия факултет на Московския университет.

През 1880 г. в следствие на тежко заболяване Трайко Китанчев е принуден да се завърне в българските земи, като се заселва в новообразуваното Княжество България. Изкарва няколко месеца при митрополит Натанаил Охридски в Ловеч, където възстановява здравето си. Назначен е за учител в Петропавелската духовна семинария в Лясковския манастир, където преподава продължение на две години. Там той има възможност да развие своите преподавателски и ораторски заложби, като се превръща в един от любимите учители на студентите.

За млада и енергична личност от калибъра на Китанчев е трудно да се задържи дълго на едно място и следващата учебна 1882-1883 година го виждаме като учител в Солунската българска гимназия. В нея той навлиза в детайлите на Българския национален въпрос и борбата на българите в Македония и Тракия за освобождение и става важна част от нея

По това време Солунската гимназия е най-авторитетното българско учебно заведение в Македония и в него се обучават българчета от цялата Османска империя. В беломорското пристанище Китанчев, заедно със своите колеги Божил Райнов и Димитър Ризов обмисля създаването на български вестник – идея, която те не успяват да реализира, защото преждевременно част от тях напускат града. Следващата учебна година по ходатайство на Петко Каравелов, Трайчо е назначен за учител в Пловдивската гимназия. Живеейки в столицата на Източна Румелия, той се сблъсква с борбата на румелийци за съединението на българските земи и съпротивата на емигриралите в града политически дейци срещу Режима на пълномощията в София.

В политическия живот в Княжество България

В началото на 1884 г. Трайко Китанчев напуска Пловдивската гимназия поради несъгласия с ръководството и се премества в Габрово, където учителства до края на учебната година. След това македонецът се установява в столицата на Княжество България, назначен за учител в Първа мъжка софийска гимназия. Там той поддържа близки отношения с министър-председателя Петко Каравелов, което му осигурява лични връзки с голяма част от столичния български елит. 

Въпреки това още през същата година Трайчо заминава за лечение във Виена, а след завръщането си в Княжеството е назначен за училищен инспектор в Търново. Като училищен инспектор в старата българска столица той съдейства за развитие на учебното дело в окръга, като в същото време се превръща във важна част от местната организация на Либералната партия на Каравелов и своя бивш цариградски учител Петко Славейков.

След детронирането на княз Александър Батенберг – дългогодишна цел на руската имперска политика, Трайко Китанчев се обявява категорично против намесата на империята във вътрешните работи на страната и опитът й да постави българското княжество под свой контрол

След установяването на режима на Стефан Стамболов обаче, въпреки русофобското си настроение, Китанчев се обявява против беззаконията на правителството и изпада в немилост. През 1887 г. е избран за депутат от Търновски окръг в допълнителните избори за членове на Петото обикновено народно събрание, в което остро критикува диктаторските способи на стамболовото правителство. Народното събрание е разпуснато през 1890 г., като в същата година е уволнен от поста училищен инспектор в Търново.

На следващата година изпадналият в тежко финансово положение Китанчев е застигнат от ново нещастие – арестуван е във връзка с убийството на министъра на финансите Христо Белчев и е осъден на 3 години затвор. Присъдата е чисто политическа с цел саморазправа на Стамболов с политическите му противници. Известно време бившият депутат е разкарван по различни затвори, докато най-накрая не го хвърлят в Хасковския затвор. Там той прекарва дълги месеци, изпълнени с нищета и насилия, които влошават здравето му.

Освободен е предсрочно осем дни преди изтичането на присъдата му и веднага се захваща с предстоящите избори за Обикновено народно събрание след падането на Стефан Стамболов от властта. Ореолът му на борец против режима и ораторските му способности му осигуряват избирането за народен представител от Търновски окръг.

Борбата на българите в Македония

Освен чисто политическата и обществена дейност, която развива за изграждането на Демократическата партия на Петко Каравелов, излизайки от затвора Китанчев взима дейно участие и в обединяването на македонските организации в страната в една обща структура – създаването на Македонския комитет през 1895. Македонецът е избран за негов председател и като такъв започва подготовката за една от първите и най-ярки революционни дейности на емиграцията в Княжеството – Четническата акция в Македония през лятото на същата година.

Китанчев обикаля сам граничните пунктове и организира пренасянето на оръжие и припаси за българското население отвъд границата. Инспектира създадените чети и съдейства за тяхното успешно преминаване във вътрешността на империята. В същото време води тежки разговори с министър-председателя Константин Стоилов относно действията на Княжеството и политическия и човешки ефект от акцията. В контакт е с македонските дружества в страната, координирайки изпращането на помощи и доброволци към обхванатите от действията на четите райони. Влага големи усилия, за успешното провеждане на акцията и след нейния успех е обзет от разочарование. Новините за насилие над мирното българско население в империята и за дадените жертви от четите следват една след друга. Изменената политика на българското правителство, което започва да пречи за развитието на движението и се опитва да успокои обстановката слага край на четническата акция.

На 13 август 1895 г., само на 36 години, Трайко Китанчев получава инфаркт и умира в София. Хиляди българи, родени от всички краища на отечеството, се стичат на погребението, за да отдадат последна почин на своя приятел, учител, духовен водач и политически представител. Името му остава написано със златни букви в борбата на българския народ за освобождение и обединение, а моралният му живот може само да служи за пример на бъдещите поколения.

В сърцето на "Моята българска история" е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Моята българска история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие. 

В сърцето на “Моята българска история” е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!

Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!

Моята българска история- твоята история е нашата обща история!

Автор
още по темата

още от Моята българска история