Историята
Наскоро излезе поредното съдебно решение от сагата, започнала през 2008-ма, известна на обществото ни като „Делото Николов-Стойков“ или „Делото САПАРД“. То отново е оправдателна присъда и по всичко личи, че обвиненията срещу Марио Николов и компания за документна измама и организирана престъпна група за пране на пари ще се провали. За пореден път шумно прокламиран процес не води до удовлетворителен резултат и негативната статистика ще продължава да набъбва.
Какво всъщност се случи?
През 2007-ма година Европейската служба за борба с измами (ОЛАФ) подава сигнал до немските власти за злоупотреби с еврофондове, в които участват немски граждани. Става въпрос за фиктивни или надценени сделки с машини, като са декларирани неверни данни пред контролните органи. При разследването си германската прокуратура установява участието в престъпната схема на 4-ма българи, които съучастват в източването на публични средства и са създали организирана група за изпирането на придобитите незаконно пари. Това са Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров.
Събраните доказателства са, че българското звено на престъпната група са взели 7.5 млн евро от предприсъединителния фонд на ЕС САПАРД, за да закупят машини за обработка на месо. Те обаче са взели стари машини и представили в отчетите си фалшиви фактури от немските си съучастници на много завишена стойност. Източените от схемата пари са били изпрани чрез серия от фиктивни вътрешно-фирмени кредитирания.
Немските власти осъждат набързо провинилите се свои граждани. Междувременно изпращат на българската прокуратура сигнал и пълен комплект от убедителни доказателства, уличаващи Марио Николов и компания в престъпления. И тук започват проблемите.
Случаят е поет от прокурор Андрей Андреев от Софийска градска прокуратура (СГП)
Който против всякаква логика разделя делото на две – едното дело по обвинение за документна измама, а другото – за организиране на престъпна група за изпиране на парите, придобити от документната измама. Разделя и обвиняемите – четиримата предадени от немските власти се пръскат по различни обвинения, вместо да се съдят заедно.
Следват 6 години ходене по мъките, при които делата минават през няколко инстанции. Делото за документната измама днес е в новосформирания специализиран наказателен съд, където „засяда“ и още не са проведени заседания по същество. Делото за организирана престъпна група за пране на пари е провалено, защото за организирана престъпна група са необходими 3 души, а 4-та уличени са разделени по 2-ма в двете дела. Освен това, за да е налице пране на пари, трябва да е доказано престъплението, чрез което те са придобити – т.е. документната измама, която се влачи и до днес.
Европейските институции са бесни на българската прокуратура за този мащабен провал, докато прокурор Андрей Андреев – разделил разследването и предопределил злощастния изход на делата, е повишен в специализираната прокуратура…
Проблемите
Резултатът от цялата сага е един – престъпници, ощетили държавата и ЕС с милиони се измъкват безнаказани. Този случай не е единичен, а по-скоро – илюстративен и показателен за неефективността на наказателната политика на държавата. Ето няколко причини за това:
Остарялост и неадекватност на наказателния кодекс:
Сега действащият наказателен кодекс е приет през 1968-ма година – в разцвета на тоталитарната държава и плановата икономика. Макар и да е „ремонтиран“ няколко пъти от тогава до сега, законът си остава архаичен и много от престъпните му състави не отговарят на съвременните обществени отношения. Например – лишаване от свобода до 2 години се предвижда за използването на неверни теглилки на пазара (чл. 232 НК).
Опитите за осъвременяване на НК и включване на състави на по-модерни престъпления не винаги са успешни. Такъв е и примерът в казуса с Марио Николов и ко, които са подведени под отговорност за извършване на документна измама с европейски средства (състав от 2002-ра). За да е налице такова престъпление, трябва да е използван неверен документ, който да е бил решаващ мотив административния орган да разпредели плащане от фондовете в полза на бенефициера. Това е почти невъзможно, тъй като решението за отпускане на европейски пари се взема на база на проверка, а не на гола вяра на заявления. В случая Марио Николов е заявил невярно, че е купил нови машини, но за да му отпуснат парите са минали 3 проверки, които не са констатирали нищо нередно. Тогава няма как да се докаже, че чрез невярното си заявление Николов е мотивирал отпускането на европейските средства.
В Германия, където за 1 година са осъдени немските участници в схемата, за престъпно се приема въобще подаването на невярно заявление за получаване на еврофондове, което е лесно за доказване.
Безотчетност на прокуратурата и зависимост на отделния прокурор
Дори и законите да са прекрасни и модерни обаче не е възможно ефективно наказание на провинилите се без съвестна и качествена прокурорска работа. Прокурорът е този, който трябва да инициира разследване срещу престъпниците, да събере доказателства срещу тях, да формулира прецизно и точно обвинение и да го защити пред съда. Това често не се случва.
Една от причините е икономическия, политическия, административен, шуробаджанашки и всякакъв друг тип натиск, който се оказва на прокурорите. Отделният прокурор не е достатъчно защитен от намеса в работата му и „вътрешното убеждение“, което трябва да го води, много често не е съвсем „вътрешно“. Всеки прокурор е на пряко подчинение на началниците си и така по веригата се стига до главния прокурор и неговите заместници – върха на пирамидата. Те могат да решат съдбата на всяко дело и на всеки разследващ.
В конкретния случай се знае, че прокурорът Андрей Андреев, взел скандалното решение за разделяне на делото на две, е бил наблюдаван лично от зам.-главния прокурор и шеф на следствието по това време – Бойко Ноев.
Какво е „наблюдавал“ той и какви указания е давал не се знае, но Андреев скоро след това е повишен в специализираната прокуратура. Това се случва масово и имаме сериозни опасения, че съдбите на прокурорите се решават в зависимост от други съображения, а не от това как си водят делата. Това блокира тяхната дейност и смелост за решителни разследвания срещу „големи риби“.
Така се прокарват и „чадъри“ над определени хора, спасяват се престъпници от наказателно възмездие, възпрепятства се нормалния ход на наказателната политика на държавата. Просто няколко човека имат твърде голяма власт в прокуратурата, нищо не става без тяхно благоволение. Допълнително утежнение е и че те са напълно безотчетни. Главният прокурор не отговаря пред никого, дори и пред парламента за разследванията, които предприема или не предприема. Това е абсолютна власт, а тя, както знаем – корумпира абсолютно.
Решенията
Посочените проблеми имат своите решения, стига да ги осъзнаем и да подкрепим реформирането на правосъдната система.
Включи се с твоите усилия и подкрепа в каузата за популяризиране и извършване на реформа в съдебната система!
Участвай в дискусията по темата „Престъпление и наказание – какво не е наред в българската наказателна политика?“, която ще се проведе на 2-ри декември, сряда от 18.30 часа!.
Подкрепи инициативата "Право и ред: справедливост в пет стъпки" във фейсбук.
Подкрепете инициативата "Правосъдие за всеки" и във Facebook.
Сподели мнение, задай въпрос, предложи решение в коментарите под статията.
Говори с хората, убеждавай, търси съгласие и действай!
Включи се!