Защо дигитализираме история?

Защо дигитализираме история? И каква е мисията ни ? - MOVE.BG

Тътенът от експлозиите в храма на Бел в Палмира през август ни застигна някъде в тихото безвремие на планината, между читалището в Разлог и къщата на една стогодишна бабичка в Банско. Бяхме в разгара на подготовката на Седенките, първите от серия събития на myhistory.bg, в които събираме местната общност и дигитализираме история.

Шокът от ударната вълна след взривовете в сирийския храм разтресе световната историческа общност в радиус от десетки хиляди километри от конфликтната зона. Реакцията е напълно естествена, когато говорим за паметник на ЮНЕСКО със световно значение. Време за шок обаче нямаше, шокът беше изместен от план за действие, а историците предложиха решение – единственото, което има някакъв шанс да спечели надпреварата за документиране на сирийското културно наследство срещу разрушителната стихия на войната. Решението им, разбира се, е във високите технологии. И в хората зад високите технологии.

Над хиляда 3D камери за сканиране на исторически обекти вече са доставени на местни активисти-историци от проекта The Million Image Database на Оксфордския институт за дигитална археология

За месеци в базата данни са натрупани хиляди документи, а китайска компания, лидер в 3D принтирането от бетон, обмисля възможността да възстанови по тези изображения унищожените вече паметници. Скоро в региона стартира и проектът Anqa (арабската дума за феникс) на CyArk, организация, която използва най-новите технологии за лазерно сканиране, за да създаде детайлна 3D библиотека на застрашени от природни бедствия или човешка агресия обекти от световното наследство.

Ще попитате какво е общото между руините на храм в разкъсвана от война държава от Близкия изток и една банска бабичка, събираща последните следобедни лъчи облегната на камената твърдина на дувара си. И двете са материя на паметта – деликатна и застрашена от изчезване. И двете са носители на историята – нетрайни въпреки привидната си твърдост и допускането ни, че може би са вечни и могат да почакат още малко.

Защо създадохме Моята българска история?

Създадохме Моята българска история именно заради неразказаните истории, които не могат да чакат повече. Заради историите, които не искаме и не можем да си позволим да загубим, защото са част от пъстрата и неделима картина на нашето общо минало. Тези, за които поради една или друга причина невинаги достига време в часове по история, но често са най-фините чаркове, задвижващи сложната машина на културната ни и национална идентичност – историята на рода, на улицата и града ни, малко известните факти за важни исторически фигури, нашата лична история.

Нашето решение на предизвикателството да пишем общата ни история също е в технологиите и в хората зад технологиите. Myhistory.bg е виртуална историческа карта на България, в която всички заедно пишем историята си. Избрахме да изградим Моята българска история около принципите на Отворената наука, около идеята, че всеки от нас може да бъде историк и разказвач.

Идеята за Отворената наука и гражданското участие в създаването на наука

Разбира се, съвсем не е нова, но сякаш търпеливо изчакваше най-подходящото време, за да развие пълния си потенциал. Съвсем закономерно това време идва с развитието на социалните мрежи и технологиите.Интернет променя правилата на играта, защото ни дава възможността и правото да се включим, да участваме активно и заедно в създаванаето на наука.

Благодарение на него хиляди хора, разпръснати по всички краища на света, едновременно и в реално време решават сложни проблеми, непосилни за учените от преди броени години, хиляди хора заедно правят математика или намират решения на задачи от квантовата механика, хиляди други разкодират човешкия геном, броят птици или китове, следят миграцията на пеперудите монарх, количествата на зелени водорасли в океаните, климатичните промени, регистрират нови космически обекти, изследват фазите на съня... Така всеки от нас има шанса да бъде орнитолог, климатолог, астроном, ботаник и какво ли още не. Всеки може да има принос. Какво обаче става с историците?

Историята не е самотно занимание

Когато говорим за технологии и дигитализация, движението по утъпканите академични пътеки на историческата наука изглежда някак еднопосочно и бавно. Сякаш тромаво, страница по страница, то тече предимно от университетите, библиотеките и музеите към хората, но почти никога в обратната посока – от обикновените хора към официалната историческа наука. Дигитализирането на книжни архиви и движимо историческо наследство е тежък и скъп процес, който изисква специална подготовка и много ресурси. Наистина много ресурси! Прогнозните разходи за дигитализиране на европейското културно наследство, направени неотдавна от ЕК са за 100 млрд. евро.

Дигитализацията на история и култура и достъпа до тях са сред ключовите приоритети на Общата стратегическа рамка на ЕС за програмния период 2014-2020. Амбициите им са 30 млн. културни обекта – книги, картини, документи, архитектурни паметници, да бъдат достъпни безплатно за всеки чрез Europeana – публичния дигитален музей на Европа. Европа иска свободен достъп на гражданите си до историята и културата на континента им. Не съвсем така, уви, изглежда ситуацията в текстовете на Националната програма за развитие България2020. С интерес следим все пак напредъка по няколкото български проекти, свързани с дигитализация на архиви и обекти, които получават финансиране по Норвежката програма. Никой от тях за съжаление не предвижда активно включване на гражданско участие и не надхвърля с много пределите на музея или библиотеката.

Освобождението на историята

Кой има интерес от монопол над историята е разговор, който може да бъде и къс, и дълъг. Това, разбира се, зависи от участниците. Ние от Моята българска история вярваме, че все по-рядко ще чуваме изтърканото до прозирност клише, че „историята се пише от победителите“ (или пък беше от силните на деня). Защото знаем, че днес историята се пренаписва от интернет, че историята се пише от самите нас. Това сигурно прави всички ни победители? Може би не, но пък дава възможността на всички от нас да бъдем историци.

Мисията на Моята българска история е да освободи историята.

Символичен е фактът, че решихме да стартираме проекта на 2 април, рождения ден на една от емблемите на борбата ни за национално освобождение – Г. С. Раковски. За половин година на виртуалната ни карта се формира жива картина от хиляди разкази, написани от стотици хора.

През септември реализирахме и първите събития от поредицата ни Седенките в Банско и Разлог. Събирахме местната общност и дигитализирахме устната им история в реално време. Следващата среща от Седенките ще бъде в Благоевград в началото на ноември, а след това се отправяме към северна България. Междувременно на платформата продължават да се трупат много различни истории от различни части на България и света.

Моята българска история е онлайн платформа, в която читателят е писател и писателят е читател.

На виртуалната карта на Моята българска история разказите за миналото се пишат от всички и са достъпни за всички. Защото ценим индивидуалния глас в историческия ни прочит и защото вярваме, че всяка лична българска история е наша обща история. Защото вярваме, че всяка история е важна, интересна, всяка история може да бъде вълнуваща, да изпита ценностите ни, да ни даде поука за общото ни бъдеще тук.

Това е историята за супата от кожен колан и хляба от лозови пръчки – историята на моята собствена прабаба за зимите на Балканската война. Както и тази на първата жена архитект на София – Виктория Ангелова-Винарова. Или пък разказът за онзи български предприемач, който направил цяло състояние от пощенски марки на изложението в Чикаго през 1983-та и дори успял да намери място в „До Чикаго и назад“ на Алеко. Това е и историята на бабичката в Банско, която като паметник на историята подпира каменния зид и събира последните следобедни лъчи. Това е всяка българска история. Това е и твоята история.

Разкажи ни я на myhistory.bg

MOVE.BG