Зле разпределени

Защо правосъдието в България е бавно?


От МOVE.BG, публикувана на 28 април 2015

Инициативата на MOVE.BG: "Право и ред: справедливост в пет стъпки", продължава със своята "Втора стъпка". След като през миналия месец започнахме с "Независим съд и съдебна система", сега продължаваме с "Добро и ефективно управление на съдебната власт". Включи се в дискусията на MOVE.BG по темата "Как да постигнем добро и ефективно управление на съдебната власт?", която се проведе на 8-ми май, петък от 11 часа.

Една от основните причини за проблемите в работата на съдебните органи в България е неравномерната им натовареност с дела. Т.е. ние имаме немалко съдии, прокурори и следователи, но едни от тях са пренатоварени, а други – бездействат.

Неравномерната натовареност е налице, когато броят на съдиите, прокурорите, следователите към съответен съд, прокуратура, следствие не отговаря на нуждите на гражданите там. Просто количеството дела е толкова голямо, че магистратите не могат да се справят навреме или с необходимото внимание и качество. Именно в резултат лошото разпределение в много случаи правосъдието е бавно и това поражда оправдано обществено недоволство.

При това положение, дори ежегодно увеличаване на средствата за бюджета на съдебната власт не може да породи видим положителен ефект.

Данните
Graph1

В България има съдилища, които са нечовешки претоварени и такива, в които съдиите буквално скучаят. Естествено, това се отнася и за прокурорите и следователите, чиято натовареност най-често е пряко свързанa със съдийската.

Така, например, най-натоварените съдии в Районния съд на София решават средно всеки по 80 дела на месец (внушителните 4 на ден!!), тези във Варна – 56, а в най-слабо напрегнатите райони – 11.

Подобна е и картинката по отношение на по-високите по ранг съдилища – окръжните, където се гледат най-тежките престъпления, големите търговски дела, най-сложните казуси.

И това не е епизодично събитие, а устойчив тренд през годините.

Добро и ефективно управление на съдебната власт"Graph3

Ефектите

Какво ни засяга това, че някои съдилища съдиите буквално скучаят, за сметка на тези в други, които са пренатоварени?

Докато за първите можем само да им „съчувстваме“ на липсата на достатъчно практика и закърняването на юридическите им умения, то претрупването на вторите с дела има тежки последици за всички:

Забавяне на дела:

Добро и ефективно управление на съдебната власт"

Някои сигурно помнят соц-а и това какво значи „дефицитна стока“ – нещо, което всички го искат, но няма за всеки и желаещите чакат на опашки за него. Така и със съдиите, които просто физически не могат да решават по 4 дела, например, на ден и са силно мотивирани да намират варианти да ги отлагат. Като следствие в Софийския градски съд дела се точат по над 10 години, като съдиите нямат вина за това. Те просто изнемогват.

Понижаване на качеството:

От друга страна обаче, забавянето на едно дело може да докара на съдията или прокурора дисциплинарно наказание, като свръх-натовареността не се брои за извинение. Това стимулира магистратите да понижават качеството на работата си, за да могат да се справят с непосилните срокове и брой дела. Те трябва да избират – да претупат едно дело или да отнесат санкция. Не можем да им се сърдим, че често са принудени да изберат първото.

Нарушава се мотивацията на магистратите:

Всички искаме най-добрите юристи да работят за държавата – т.е. те да искат и да стават съдии, прокурори, следователи, както и да остават на работа след това. Това обаче е много трудно при това ниво на натоварване, особено в големите съдилища в областните градове. Когато трябва да жертваш почивните си дни и напълно да пренебрегнеш семейството и приятелите си, за да се справиш с натоварения график, може и да предпочетеш да смениш попрището.

Могат да се изброят и други вредни ефекти, но едно е сигурно – претоварването на магистратите не е в интерес на никого, освен на тези, които не искат да има правосъдие.

Причините

Вероятно всеки би предположил, че причината в някои съдилища да има недостиг на съдии е в липсата на пари. Как иначе бихме си обяснили фактът, че не са назначени още магистрати и не са им осигурени сгради и други материални средства?

Всъщност, българската съдебна система е относително добре финансирана. По данни на Европейската комисия, България е на първо място в целия ЕС по публична дотация на съдебната власт като процент от БВП – 0.6%. Отделно към бюджета отиват съдебните такси и други приходи.

Данните на ЕК ни дават друг интересен факт – България е на 5-то място от целия ЕС по брой съдии: на всеки 100 хил души от населението се падат по 30 съдии. Да, те са на последните места по заплащане, но ги има.

Очевидно трябва да търсим отговорите на въпросът: „Защо са претоварени съдиите в най-големите съдилища?“ другаде.

Лошо управление:

Когато имаш ресурс, но той е неправилно разпределен, от което страда системата, става ясно, че не я управляваш добре. Висшият съдебен съвет (ВСС) е органът, който е отговорен за това. Той трябва да знае и да предвижда натовареността на отделните съдилища. Този съвет може да съкращава щатове там, където не е натоварено и да назначава нови магистрати, където има нужда от това.

Лошо деловодство:

„Деловодство“ е цялата организация, която се прави за организиране на съдебната администрация. Знаете ли, че, за да си извадиш копие от какъвто и да е документ, който се намира в папката по делото, трябва да напишеш молба до съответния съдия, той да я прочете и да ти позволи да си снимаш протокола от последното съдебно заседание например. Тази практика едва ли помага за по-малкото натоварване на магистратите, да не говорим колко е неудобна за гражданите.

Липса на електронно правосъдие:

Пак по данни на ЕК можем да видим, че в 12 страни членки на ЕС можеш да подадеш иск по електронен път във всеки съд, а в 11 други – само в някои от съдилищата. В 5 държави няма такава възможност и една от тях е България. „Бяла лястовица“ и прецедент ще си остане „първото виртуално дело“, заведено в Административен съд – Бургас през 2009-та година. Електронното правосъдие при всички положения ще облекчи магистратите, съдебната администрация, но най-вече нас гражданите.

Недостатъчно стимулиране на ползването на алтернативни способи за решаване на спорове:

Алтернативни способи за решаване на спорове са всички тези начини, по които можем да си решим проблема, без да опираме до съд. Помиряване, арбитражи, посредничество, медиация и прочее интересни техники, чрез които можем да постигнем правда извънсъдебно. Българската държава обаче е на последно място сред страните от ЕС по стимулиране на гражданите да ползват алтернативни методи за решаване на спорове (данни на ЕК).

Решенията

Горепосочените проблеми на управлението на съдебната система не са единствените. Българското общество трябва да ги осъзнае и да участва в решаването им.

Включи се с твоите усилия и подкрепа в каузата за популяризиране и извършване на реформа в съдебната система!

Прегледай дискусията по темата "Как да постигнем добро и ефективно управление на съдебната власт?", която ще се проведе на 8-ми май, петък от 11 часа.

Подкрепи инициативата "Право и ред: справедливост в пет стъпки" във фейсбук.

Сподели  мнение, задай въпрос, предложи решение в коментарите под статията.

Говори с хората, убеждавай, търси съгласие и действай!

Включи се!

тагове
Право, Статия,
Автор
още по темата

още от Право и ред: Справедливост в 5 стъпки