Какъв бе 24-ти май, но през 1860 г.?

Отбелязваме 24-ти май с интересен поглед към историята на този важен за българския народ празник.


От Зорница Петрова, публикувана на 24 май 2021

Днес честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. В средата на XIX в. празникът обаче се е отбелязвал на 11-ти май, като разликата от 13 дни се обяснява с календарната реформа.

За пръв път 11-ти май се чества в пловдивското класно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, основано през 1850 г. от Найден Геров. Самият Геров е виден възрожденец и активен участник в движението за развитие на българската просвета и култура в период от историята ни, в който еманципирането на българския народ от чуждо влияние и възраждането на българската държава стават все по-актуални и първостепенни задачи за нашите предци. Интересно е в коя година и как българите от средата на XIX в. са чествали този празник за първи път?

Преди обаче да потърсим тези отговори, ще насочим вниманието си към фактори, които биха допълнили представата ни за значението на празника. Става дума за мястото, където Найден Геров основава класното си училище и за името на училището.

Филипополис или Филибе, а по-късно Пловдив по заслуга на Геров, се оказва място, където българо-гръцките въжделения са изключително силни. Йоаким Груев, учител в Геровото училище, казва: „С една дума, българинът бил чужденец или изгубен в бащиното си огнище“. Съдейки по думите му, то можем да заключим, че гръцкото влияние е твърде силно - необходимо е нещо, което да му противодейства ефективно. Това е една и от задачите на пловдивското епархийско училище, където трябва да се „изучавать млади момци за учители и свѧщеници въ епархиѭ-тѫ“. Впоследствие училището се превръща в средище на културата и в силно средство „да сѧ повдигне потъпканата дотогава въ тоя градъ Блъгарска народност“.

Училището на Найден Геров в Пловдив служи за пример на много други български училища не само в Пловдивската епархия и не само заради дейността, която се осъществява в него. То предоставя светско образование с много нови и модерни предмети и задължително обучение на български език. Служи за пример и заради своите патрони - светите братя Кирил и Методий.

Изборът им изобщо не е случаен. Найден Геров и чорбаджи Салчо Чомако, който е бил училищен настоятел, целенасочено търсят „нѣкой светецъ български, та на него да го кръстимъ“. Кирил и Методий са двете фигури, които са им нужни, които Геров предлага и за които чорбаджи Салча казва: „що сми сѣднѫли да тръсимъ други имена, на ви име!“.

Символичното значение на светците е много голямо. Възприемани са като „фигури на спомена“, просветители, олицетворение на образоваността, символ на православния свят и славянската писменост. Всички изброени елементи са не по-малко важни за самочувствието и самосъзнанието на българина от средата на XIX в.

В кореспонденция на Найден Геров с брат му Костадин намираме любопитна информация във връзка с честването на 11-ти май в пловдивското училище. Геров смята за добре да се „обади на чорбаджии-ты на по-голѣмы-ты села, та, ако щѫть, да ся намѣрять на праздника.“ Той подготвя и едно „слово за Св. Кирила и Методия“, което, между другото, не може да изпрати на брат си в продължение на почти един месец или около 3 писма, тъй като е зает с „нѣкои работи, тврьдѣ важны“. Заради тези странични задължения Найден Геров пише и словото на „дебелѫ книгѫ, та ако нѣма врѣмя да го прѣпишешь, то и така да го прочетешь.

Друг интересен момент, но във връзка с епархийското училището, е това, че в края на всяка година се провежда изпит. Именно през 1850 г. по време на първото изпитване, Найден Геров разказва за живота и дейността на светците. На следващата 1851 г., която се явява втора учебна година, 11-ти май вече е празник в чест на „своиты покровители“.

Всъщност Найден Геров през 1846 г. поставя основите и на едно училище в Копривщица. След това Геров отива в Пловдив, а на негово място идва Йоаким Груев като учител. През 1856 г. обаче Груев получава покана от Геров да отиде да учителства в Пловдивското училище. В едно свое писмо от 5 май 1856 г. Геров пише на Груев: „За друго мѣсто азъ не быхъ Вы реклъ да оставите Копривщенско-то училище; нъ за Пловдивско-то азъ имамь тврьдѣ голѣмы надѣжды и увѣренъ сьмь, че въ него Вы щете бѫдете по-полезны за просвѣщение-то въ народа ни, та ми ся чини, че быва да оставите Копривщицѫ за Филибе.“ Впоследствие Груев се мести в Пловдив през 1856 г.  и става главен учител, а Геров вече е назначен за руски вицеконсул в Пловдив.

В „Моитѣ спомени“ новият главен учител описва и първото честване на празника на българските просветители, което според думите му е на 11 май 1857 г. И тук се появява един проблем: в коя година за пръв път се чества празникът - 1851 г., 1857 г. или друга по-ранна, тъй като и такива предположения не липсват? Можем да кажем със сигурност, че 1857 г. не е правилният отговор. И все пак, най-важно остава това, че такъв празник се е празнувал още в средата на XIX в. и традицията и до ден днешен е запазена.  

В спомените си Груев пише за икона, която е поръчана да се изработи с лика на светците и чието основно предназначение е за 11-ти май. Той отбелязва още, че в града нямало българска църква по това време, затова учениците „се задоволиха да изпѣятъ нѣколко църковни пѣснопѣния прѣдъ иконата имъ и посветиха деня на благовѣйно възпоминание за началото на българската книжнина и на народното просвѣщение“. Отпразнуването в тази година било скромно.

През 1858 г. Груев пише покана в „Цариградски вестник“, с която цели да напомни за забравения, според него, празник и да подсети, че „народенъ длъгъ ни е да почитаме и славимъ паметта на нашитѣ първоучители.“ Така и през 1858 г., и през 1859 г. празникът се отпразнува в Пловдив и още няколко други общини.

1860 г. в Пловдив вече има българска църква, а празненството е „блѣскаво“.

Честванията започват с тържествено богослужение в храма „Св. Богородица“, а след водосвет учениците, техните родители и още народ отиват в училището на Геров. Там Груев изнася реч за значението на празника. Остатъкът от деня минава „съ пѣсни  и веселби на едно избрано мѣсто извънъ града.“ Всички присъстват-ученици, родители, духовни лица и пр.

Така през 1860 г. на 11-ти май, днес 24-ти май, била отдадена почит на личностите и делото на Св. Св. Кирил и Методий. От тогава празникът придобива още по-голямо значение за още повече населени места. Във времето след Руско-турските войни (1877-1878) и преди Съединението, празникът се превръща в ежегодна демонстрация и израз на желание за просвещение и обединение. Днес се честват както църковният празник на 11-ти май, така и светският 24-ти май.

Найден Геров и Йоаким Груев осъзнават не само дълга си към българския народ, но и значимостта на паметта на миналото и нейното почитане и съхранение. Техните дела в момент, когато българщината се намира в криза и когато липсва до немалка степен културна, религиозна и политическа самостоятелност, подобни личности се обединяват около една кауза, вярват в нея и я превръщат в реалност. Те търсят онези неща, които обединяват, а не разединяват хората. С надежда, но и с постоянната си и упорита работа, постигат важни за самосъзнанието и самочувствие на българския народ дела, които и до ден днешен помним. За да не ги забравяме, трябва да ги припомняме постоянно. Защото е важно да знаем откъде сме тръгнали, за да знаем накъде отиваме.

Честит 24-ти май!

Автор
още по темата

още от Моята българска история