Мирослав Ризински: Българите в Македония са мост за подобряването на отношенията с България

Българите в Македония са мост за подобряването на отношенията - MOVE.BG

 Мирослав Ризински е сред учредителите на „Български културен клуб“ – Скопие и негов заместник-председател, главен редактор на електронното информационно издание „Татковина“ и застъпник за правата на македонските граждани с българско самосъзнание. С него разговаряхме в навечерието на историческото гласуване на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония в македонския парламент.

Г-н Ризински, през последната година дипломатическите отношения между България и Македония бяха много динамични. Можем ли да кажем, че е отворена една нова страница между двете държави?

След промяната на властта в Македония сме свидетели, че най-накрая, след толкова дълго време на много напрегнати отношения между двете държави, се подписа прословутият Договор за приятелство добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. Това е една добра крачка, бих казал даже революционна, особено ако се има предвид, че в много дълъг период отношенията бяха напрегнати и нямаше никакво подобрение. Самият договор е само основа, от която отношенията трябва да се задълбочават в бъдеще – той не решава сам по себе си нищо, но отваря врати за по-дългосрочно сближаване и подобряване на политическите, културните и икономическите връзки. Подписването на договора е един наистина положителен акт.

Каква е ролята на българите в Македония за подобряването на отношенията между двете страни?

Българите в Македония на собствената си кожа чувстваха дългогодишната антибългарска пропаганда, на която бяхме свидетели. Тя се водеше от определени политици в Македония, от медиите и от съдебната система, която беше изцяло под контрола на политическите центрове и се ползваше срещу хората, които проявяваха открито българската си идентичност. Онова, което мога аз мога да коментирам, е ролята на „Българския културен клуб“ - Скопие в процеса.

През годините коментирахме и инициирахме дискусии по исторически теми – това, което нас най-много ни засяга – проблемът с фалшифицирането на българската история в Македония. Многократно сме организирали панихиди и чествания, като сме настоявали за общи чествания между хората от двете страни на границата. Това в момента е част от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество.

Искам да подчертая, че в един не много ясен момент ние излязохме на протест срещу режима на Никола Груевски, подкрепяйки опозиционната СДСМ. Тогава много анализатори, не само в Македония, но и в България, не разбраха защо българите в Македония излизат на протест. Ние за пръв път развихме българското знаме и знамето на нашата организация. Ясно заявихме, че нашият протест е срещу режима на Груевски – срещу една крайно недемократична власт, която монополизира администрацията, съдебната система, медиите – основните устои на демокрацията, а на нас не ни дава възможност да заявим свободно българската си идентичност. Затова смятаме, че устояването на универсалните демократични ценности е в интерес на българите в Македония. Дори тогава много ясно изтъкнахме, че ще сме срещу всяко едно правителство, което продължи антибългарската пропаганда в Македония. Самият Зоран Заев като политик, независимо от това дали исторически познава добре македонската тема, все пак не е обвързан със старите структури и агентури, най-голямата част от които са свързани с Белград. Това беше един вид гаранция за нас, че наистина в Македония има възможност да се отвори една нова страница да се чуе желанието на гражданите й за по-бързо членство в Европейския съюз и НАТО. И това, което най-много ни засяга – отношението към България и към нас като българи.

Може ли в момента човек спокойно да заяви българското си самосъзнание в Македония без притеснение за работата си, семейството си и своята безопасност?

М: Натискът, който чувствахме преди, го няма. Но това за нас не е решение, защото статутът на българите в Македония не е разрешен по начина, по който желаем. В едно от последните си интервюта председателят на „Български културен клуб“ – Скопие, Лазар Младенов се обърна към хората, които се чувстват македонци, с уважение и приятелство. Ние, македонските граждани, които сме запазили българското си самосъзнание, ги чувствахме като братя, с които споделяме една и съща история, бит и култура. Ние смятаме, че е дошло време българите да бъдат вписани в Конституцията на Македония, но само при едно условие – с допълнението, че българите в Македония и тези, които се чувстват македонци, споделяме една и съща история, език и култура. Само по този начин ще победи историческата истина в Македония. И по този начин ще се съобразим с реалността, че във времето по различни причини, има хора, които са започнали да се чувстват македонци. Ще оставим този процес на демокрацията - всеки сам да се определя така, както се чувства.

Съвсем скоро основахте и „Българо-македонски бизнес клуб“. Задълбочават ли се икономическите отношения между двете страни?

Икономическите отношения според мен бяха обременени от политическите отношения. Учредяването на „Българо-македонския бизнес клуб“ носи послание, че българите в Македония са мост за подобряването на отношенията с България и фактор, който може да съдейства за подобряването на икономическото състояние на Македония. България има интерес да инвестира и по този начин да се отварят нови работни места. Смятам, че с нашите контакти в сферата на политиката, културата и бизнеса, ние можем да помогнем за подобряването на икономическите връзки.

Ако наистина скоро започнат преговорите за членство в Европейския съюз, тогава опитът, който България има в усвояването на еврофондовете, може да е от голяма полза на Македония. Македония няма в съседство по-близък и удобен партньор, който може да помогне в този процес. Създаването на „Българо-македонския бизнес клуб“ е положителна инициатива и дано да успеем да я развием достатъчно добре, за да доведе и до положителни резултати.

Смятате ли че българското председателство на Съвета на ЕС ще окаже влияние върху европейския път на Македония?

Да, свидетели сме че България се превръща в много сериозен фактор в региона, а инициативата за евроинтеграцията на Западните Балкани от ден на ден виждаме, че придобива все по-сериозна подкрепа. Тези усилия няма как да нямат резултат и това е една наистина положителна политика, защото не само Македония, но и всички държави от Западните Балкани нямат друга алтернатива освен членство в Европейския съюз. Всички проблеми, които са се наслоили в историята между тях, могат единствено и най-добре да бъдат решени чрез принципите на ЕС, защото друг път няма.

Смятате ли, че Македония и Сърбия трябва да вървят ръка за ръка по пътя към членството в Европейския съюз, или двете страни трябва да бъдат разглеждани напълно отделно?

М: Имаше тенденции, може би налагани от фактори извън ЕС и НАТО, които се опитваха да поставят Сърбия пред Македония по пътя към приобщаването към ЕС. Но, ако Македония успее тази година да разреши проблема около спора за името с Гърция, тогава тя много по-бързо ще се придвижи по пътя, защото вече няма да има външнополитически проблеми и освен това е много по-напред в прилагането на европейското законодателство от Сърбия. От друга страна Сърбия наистина има доста сериозни проблеми, най-вече с отношенията си с Косово и неясната позиция по кой път иска да върви – с Европейския съюз или с Русия. Процесът за приобщаването на Сърбия според мен ще е много по-бавен отколкото за Македония и подкрепям позициите на официалните лица в ЕС, че двете страни трябва да се разглеждат индивидуално.

Какво е мнението Ви относно спора с Гърция за името на държавата и кой вариант за решението му бихте определили като най-добър?

М: За съжаление Македония дълго време стоеше на едни нелогични и антиисторически позиции в отношенията си с Гърция. А най-големи вреди в тази насока направи правителството на Никола Груевски с постоянните провокации, издигането на паметниците на Александър Македонски и Филип Македонски, както и с наименуването на важни инфраструктурни обекти с тези имена. Правителството като че ли играеше против интересите на Македония – с друг отбор. Има различни спекулации откъде беше инициирана тази политика.

Аз винаги съм твърдял, че самият спор не е за името, а за идентичността. Гърция от самото начало наложи тази своя позиция, за да разграничи Вардарска Македония от Егейска Македония. Според мен решението не е в името, а в самата идеология на македонизма, според която съществува отделна македонска идентичност през вековете. Защото дори и името да бъде сменено, тя ще остане. Решението е в „Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество“ между България и Македония – общата история. Ако в Македония се приеме историческата истина, че отпреди 1944 година мнозинството от населението в областта е било българско, то спорът с Гърция и македонските претенции върху гръцката култура отпадат.

Време е Македония храбро да влезе в дебата с Гърция и да се постигне решение, защото не го ли направи, тя вече няма да има възможност да е един вид пред всички други балкански държави, включително и Сърбия, по пътя към членството в Европейския съюз.

Предстои да започнат преговорите за независимостта на Македонската православна църква, в които Българската православна църква взе решение напълно да съдейства. Ще се намери ли решение?

Договорът за добросъседство и сътрудничество между България и Македония отвори много нови възможности, една от които е молбата на МПЦ до БПЦ да съдейства за признаването на нейната автокефалия от останалите православни църкви. Въпреки че преди имаше коренно различни изказвания от високопоставени лица в македонската църква, в момента те признават, че ние споделяме една и съща църковна история – Охридската архиепископия и Българската екзархия. Свидетели сме на един положителен процес, но няма как да разглеждаме казуса отделно от спора за името на държавата. Нека да не забравяме, че гръцките православни църкви и особено Вселенската патриаршия, участват в този диалог и не смятам, че македонската църква ще бъде призната под името Македонска православна църква.

Наистина църквата-майка на МПЦ е Българската православна църква – с това са се съгласили всички при признаването на статута на БПЦ, според който тя е наследник и на Охридската архиепископия. Затова и много странно изглеждат коментарите от страна на Сръбската православна църква.

Вие от години се занимавате и със събиране, съхраняване и популяризиране на стари български песни от Македония. Разкажете ни повече за тази своя дейност – как се развива тя и какво предстои?

М: Още докато живеех в Македония през един мой добър приятел и добър българин от Македония Христо Михайлов попаднах на книгата на Коста Църнушанов “Български народни песни”. Едно невероятно издание, в което Бай Коста е събрал 1200 народни песни. Той самият освен фолклорист и историк, е музикално грамотен – всяка една песен е записана в оригиналната диалектна форма и в нотен запис. Самото съдържание много ме впечатли и реших, че част от тези песни, които са много редки и непознати за българите, трябва да се запишат в автентичния си вид и да се популяризират.

Благодарение на дарения на български граждани, организации и фирми, от БКК Скопие записахме 24 песни в Студио 1 на БНР под заглавие “Забранени и забравени песни от Македония”. От скоро имаме разрешение от Министерството на културата за издаването на диска, но поради финансови проблеми, малко се отлага във времето. Трудният път все пак сме го минали, остават финалните крачки и да се надяваме, че в най-скоро време ще успеем да представим пред гражданите на България и Македония тези невероятни песни.

Между тях е и песен за Васил Левски от Македония - аз досега не съм намерил народна песен за Левски дори в България. Има и песни от Григор Пърличев за Тома Давидов; за Парашкев Цветков, който е родом от Плевен – това са невероятни песни; песен от Кичево за освобождението на Плевен; песен за капитан Бърдаров, която се пее само в Охрид и Струга, а той е роден в Разград. Много се радвам, че успяхме да запишем тези песни и се надявам в скоро време да можем да издадем труда, който вложихме.

Как очаквате да се развият отношенията между България и Македония през 2018 г.? Какви са перспективите за продължаването по европейския път на страната и подобряване на положението на хората с българско самосъзнание в нея?

Смятам че не трябва да разчитаме само на държавните институции за подобряването на отношенията между България и Македония – много е важна гражданската инициатива. Неслучайно ние от Българския културен клуб – Скопие правим подобен тип крачки като създаването на „Българо-македонския бизнес клуб“ и новинарския сайт “Татковина”, където информираме редовно за културните, политическите, икономическите и спортните събития в България. Планираме в бъдеще да задълбочим културния обмен. Напрежението, което е наслагвано във времето от двете страни на границата можем да го лекуваме само с положителни крачки. Дълго време хората не са си комуникирали и са били под, бих казал, много агресивна медийна пропаганда, която ги е представяла един на друг като врагове. Ако дадем възможност на хората да си комуникират, и бих казал дори битово да си другаруват, те ще видят, че вечерно време като седнат в някой ресторант, ще запеят едни и същи песни – примерно за Миле Попйорданов.

Според мен 2018 г. ще е година, в която Македония усилено ще работи за разрешаването на основните проблеми, които стоят пред нейното приобщаване към Европейския съюз и НАТО. А пък ние, като българи в Македония – с дейността си. Аз подкрепям идеята, че инициативите трябва да идват естествено от гражданите, а не да се налагат с решения отгоре надолу, което подсеща малко за едни други времена.

Да се надяваме, че най-накрая отношенията между двете държави ще са на нивото, на което трябва да бъдат предвид общото ни минало. България и Македония трябва да се подкрепят взаимно и да имат възможно най-добрите взаимоотношения на Балканите.

MOVE.BG