След като започна процедурата по връчване на мандатите за съставяне на правителство, коалиция “За зелен рестарт”, част от която е MOVE.BG, и “Коалиция за климата България” настояха отново да бъде създаден зелен Вицепремиер, за да бъде страната ни подготвена за климатичните промени.
Време е за новото интервю от рубриката „CMeet me Questions”. Срещаме ви със създателя на „Златната ябълка” и „Студио Змей” Димитър Петров, който е посветил работата си в подпомагане на развитието на анимационната индустрия в България. Димитър е член на “The ChangeMakers of Bulgaria” - клубът на MOVE.BG, който обединява хората, създаващи проекти и инициативи в подкрепа на положителната промяна на България. Проектът на Димитър „Студио Змей” е създаден през 2015 година за изпълнение „Златната ябълка” – първият анимационен сериал по български фолклор. Димитър е председател на Асоциацията на българските анимационни продуценти (АБАП).
Защо е важно да се прави съвременна култура, насочена към широкия зрител, как анимацията среща фолклора и какви са предизвикателствата да се създават анимационни проекти в България, научете от следващите редове.
Разкажи ни за себе си в няколко изречения.
Завършил съм University of Westminster, преди това правих графика за компютърни игри. След като завърших, започна кариерата ми в анимационната индустрия, като художник в Cartoon Network Studios Europe, а след това - oсновах „Студио Змей”. Занимавам се с писане и рисуване, специализирам в дизайн на околна среда и разработване на визуален стил. През последните години се занимавам и с продуцентство, преподаване, и един куп други неща. Общото е разказването на истории и комуникацията, като целта е някой ден да имаме съвременни български анимационни сериали.
Разкажи ни за „Студио Змей“ и проекта „Златната ябълка“ в няколко изречения.
Започнахме студиото, за да създадем анимационен сериал, които да представя положителните елементи от нашата култура и богатия ни фолклор чрез съвременна анимация. Това се оказа първа стъпка в един много дълъг път, като подходът и качеството на идеята привлече вниманието на много големи международни компании и продуценти. Постепенно студиото започна да работи основно за чужбина, както и да връща хора от чужбина, предоставяйки възможност за развитие в анимационната индустрия от България. Уви, все още се борим да реализираме „Златната ябълка", която вече е френско-български анимационен сериал, поради липсата на финансиране в България. Надяваме се да успеем да се преборим за развитието на необходимите финансови механизми, така че сериалът да остане поне малко българска собственост и да е един от многото подобни продукции.
Какъв проблем адресираш с проекта си и защо?
Липсва ни положителен и градивен пример, базиран на собствената ни култура. Липсва ни и адекватна съвременна култура, насочена към широка аудитория. Липсват ни културни продукти, които да представят градивни модели за подражание, насочени към деца. От там дойде идеята за „Златната ябълка" - самите ние като общество не знаем какви са ценностите в нашия фолклор, не можем да общуваме адекватно и сме забравили да се стремим към нещо положително. За това и масовото разбиране за това какво е "български фолклор" е изключително повърхностно и често - деструктивно, защото липсват реалните ценности и поуки от фолклора ни. В основата си - българският фолклор цели изграждане на общност и обща основа, за да можем да функционираме като общество. Без обща културна основа, няма как да се развиваме и виждаме резултата. Брутално е как през 2024-та година ние почти нямаме популярна култура, насочена към широкия зрител, която да е градивна и да е базирана на ценности.
Сравнявайки миналото и настоящето, по какъв начин проектът израсна?
Израсна значително, основно поради подкрепата на френските ни копродуценти и целево финансиране от чужбина. Сериалът вече е много по-съвременен като сюжет и стил, като привлече вниманието на най-големите международни компании за анимация. Потенциалът за популяризиране на културата ни както на местно, така и на международно ниво е огромен. Уви, в момента борбата е сериалът да остане български и да не бъде изнесен изцяло в чужбина, и то не поради липсата на средства в България, а поради липсата на механизми и разбиране.
По какъв начин допринасяш за положителната промяна в България чрез дейността си?
Като управител на „Студио Змей” се боря да създадем място за работа и развитие на страхотните български художници, аниматори, дизайнери и продуценти, така че да не се налага да емигрират. Опитваме се всякак да популяризираме българската култура чрез съвременни и градивни методи - разработваме и образователен анимационен сериал. Опитваме се да подобряваме имиджа на страната ни и образованието в сферата - освен лекции и презентации, всяка година организираме посещения и курсове за чуждестранни студенти в България, за да ги запознаем с това, което страната ни предлага. Като председател на професионалната ни асоциация, се опитваме да работим с държавните институции, за да се развият местните финансови механизми и да сме конкурентни на световно ниво. Като представител на България в европейската федерация на асоциациите на анимационните продуценти “Animation in Europe”, представям положителните развития в сектора и се боря за развитие на допълваща подкрепа на ниво ЕС.
Какви са предизвикателствата, пред които се изправяте с твоя екип и какви са научените уроци до момента?
Предизвикателствата са много - основно са на държавно ниво. Липсва разбиране защо съвременната култура, насочена към широкия зрител, е важна, и защо държавата трябва да я подкрепя. Поради липса на това разбиране, България има изключително лоша и остаряла културна политика и реално сме основно потребители и бих казал, жертви на външно влияние. Създава се един огромен културен вакум, който лесно се използва. Турските сериали, например, са масово разпространени в страните на Балканите, защото са силно субсидирани от турската държава и се считат за елемент на меката дипломация. България е и почти изключена от европейските механизми за финансиране на анимация и съвременна култура, поради липса на разбиране и експертиза в съответните институции, което води до огромни загуби на финансиране и възможност.
Всичко това ни поставя в изключително неконкурентна среда - за разлика от България, страни като Франция и Гърция например активно търсят компании, които да привлекат на тяхна почва. „Студио Змей” също е имало предложения да се премести, за да се възползва от финансовите механизми на тези страни. Същевременно, на местна почва има малки лобита, които с десетилетия пречат и спират развитието на определени механизми, основно разчитайки на апатията на културния сектор и масовата публика.
Научените уроци са, че без обединение и участие в диалога с държавата, няма как да се постигне промяна или подобрение. Само чрез пряко участие през професионални организации може да очакваме развитие - като дори тогава е изключително труден процес. Но когато този процес е подкрепен от много хора и организации, това улеснява нещата. Научихме и че има огромна нужда от съвременна, адекватна и градивна българска култура. Научихме и, че деструктивните лобита всъщност са малцинство - но са много добре организирани и много активни.
Може ли в България и ако да - как?
Може, но само ако се научим да общуваме помежду си и да се обединяваме около съществени каузи. Ако продължаваме да сме "всеки за всеки и всеки срещу всеки", няма как тук да се случи нещо положително. Апатията и заученият модел на "то не зависи от мен" е най-бруталната културна подмяна, която се е случила на нашето общество.
Какво е посланието ти към всеки човек, който иска да започне свой проект с полезно въздействие върху общественото развитие днес?
Да не го мисли сам, а да намери хора, с които да случат нещата. Да потърси професионални организации в сферата си и да се обърне и към тях за помощ. Да не изключва държавата, а да се опита да работи с нея, така че да подкрепи полезните проекти. И да не се отказва - трудно е и отнема време и много, много търпение. С компания е по-лесно. :)
The ChangeMakers of Bulgaria
"Двигателите на промяната" е клубът на MOVE.BG, който свързва новаторите, развиващи оригинални идеи и бизнеси с принос към общественото развитие. Целта на "The ChangeMakers" е да обедини променящите България в национална мрежа, за да стимулират промяната от България за света в сферите на културното, дигиталното и устойчивото развитие.
