Дамян Груев: Македонският Левски

Снимка: "Уикипедия", лиценз CC.

През тази седмица сякаш незабелязано в нашето общество се навършиха 150 години от рождението на Дамян Груев, определен от народния поет Иван Вазов като македонския Левски. Увлечени в безкрайните дискусии и спорове относно миналото на Македония и общата история между хората от двете страни на границата, ние все повече задълбаваме в подробностите, а пропускаме същината. Затова днес ще ви разкажем малко повече за един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Дамян Груев от село Смилево, Битолско.

Бъдещият лидер на революционната организация е роден през 1871 г. В ранните си години преживява всички надежди и тревоги на македонските българи по време на борбите за национално освобождение и Руско-турската война от 1877-1878 г. По време на военния конфликт и след него дискриминацията към българите в Османската империя се засилва, а недоверието между различните поданици на султана става видимо и непреодолимо. Младият смилевец завършва основното си образование във вилаетския център Битоля, след което продължава своето обучение в Солунската българска мъжка гимназия.

В онези смутни времена борческият дух овладява младите хора на Балканите, изостряйки тяхното чувство за справедливост и желание за отстояване на каузите, в които вярват. Характерни са множество ученически бунтове в цялата империя, чрез които, прави или не, македонските българи ясно изразяват своето мнение относно начините на обучение, поведението на своите учители и ръководството на учебното дело. Постепенно развиващата се сръбска пропаганда чрез своите служители прави опити да се възползва от искреното желание на младежите да променят нещо и от тяхната неопитност, като ги изкуши чрез ласки и общения да застанат на нейна страна. След един такъв мащабен бунт през 1888 година десетки ученици са изключени, включително и Дамян Груев, след което заминават с пълни стипендии да учат в сръбската столица. Целта на ръководните фактори в Белград е след като преминават през неговата образователна машина, българчетата да се завърнат в родния си край и изправяйки се срещу своите сънародници, да се превърнат в най-верните и мощни проводници на сръбската пропаганда в Македония.

Престоят на младежите в Сърбия не е лесен - изучават усилено сръбски, учат сръбската история и стават свидетели на сръбската антибългарска пропаганда. Българските книги и песни са забранени, а нежеланието за строго изпълняване на нарежданията на възпитателите е наказвано с лишаване от храна. Всичко това провокира Дамян да сподели пред своя приятел Петър Попарсов: „На волко в устата дойдохме, Петре, ама да видим що ке излезе от всичко това. Татко ми арно велеше: "Сърбинот едно дава, после две сака”. Има нещо нечисто во тая работа.“ Затова не е чудно, че в тази обстановка честните и будни младежи не издържат дълго и след съдействие от българския дипломатически представител в Белград се отказват от безплатното образование и се преместват при своите сънародници в София.

В българската столица Дамян Груев се записва в Софийското висше училище, където изучава история и се сближава с други млади представителите на македонската емиграция в България. Така заедно с Петър Попарсов, Христо Попкоцев, Димитър Мирчев, Никола Дейков и Коста Шахов той създава студентско дружество, което да следи развитието на Македонския въпрос и да прави всичко по силите си за неговото скорошно разрешаване. Крайната задача на дружеството е да се изпълни член 23 от Берлинския договор – с оглед на преплетените интереси на държавите в региона автономията според тях е най-доброто краткосрочно решение на Македонския въпрос. До убийството на министъра Христо Белчев организацията се развива добре, но след това подозрението на министър-председателя Стамболов попада върху непокорните младежи.  Дамян Груев е арестуван и разпитван от полицията, която в този период се слави с безкомпромисното си отношение към “враговете” на властта. След известно време е освободен от ареста, но е изключен от Висшето училище и е призован на военна служба. За да избегнат службата през един априлски ден на 1891 година Дамян Груев и Никола Наумов преминават граничния пост на Девебаир пред Македония, изпълнени с желание да се борят за свободата на македонските земи. В себе си носят няколко измачкани от много прелистване книжки „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов.

Оттук започва и дългият и изпълнен с трудности революционен път на основателя на вътрешната революционна организация на македонските и трайкийските българи. Той работи последователно като учител в Битоля, Смилево и Прилеп, като внимателно изучава отношенията между различните български институции, влиянието на църковните служители и настроенията сред учителите и народа. От запазената му кореспонденция се вижда силното му желание да допринесе за образованието и развитието на своите сънародници, което често се сблъсква с тяхната незаинтересованост и с методите на управление на османската администрация. Затова през 1893 година той решава да се премести в най-големия град и търговски център в Македония - Солун, който предоставя отлични възможности за работа сред българската интелигенция в града.

Тук Даме се среща отново със стария си другар Петър Попарсов, запознава се с Иван Хаджиниколов, Антон Димитров, Христо Батанджиев, д-р Христо Татарчев – всички образовани млади хора, мечтаещи за освобождението на своите родни места. Именно шестимата на 23.10.1893 година в дома на Иван Хаджиников полагат основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Целите, които си поставят, според спомените на Даме, са прокарването на решенията на Берлинския договор и противодействието на сръбската пропаганда. По-късно в своите спомени Иван Хаджиников също посочва ширещата се сръбска пропаганда като една от основните причини за създаването на организацията. Първият устав и правилник не са открити, но, според Даме Груев, той е стъпвал на основите на устава на Българския централен революционен комитет в Букурещ.

През следващата година в Щип съдбата среща Груев с един от бъдещите лидери на Организацията и вдъхновител на хиляди младежи - Гоце Делчев, и двамата заедно с Туше Делииванов развиват усилена дейност сред местното население, възпламенявайки борческия дух у него. Дейността на младите учители прави голямо впечатление на част от ръководните фактори в София и по препоръка на военния министър ген. Рачо Петров Груев е назначен от Екзархията за училищен инспектор в Солунския вилает - което му позволява да организира и наблюдава българските училища в тази част от Македония. Целият български политически елит е единодушен, че образователното дело стои в основата на българската кауза в Македония и Одринско и за развитието му не трябва да се жалят усилия и средства. В новата си задача Груев е във вихъра си - създават се местни комитети навсякъде в региона, подобрява се качеството на образованието, чувствително се увеличава броят на членовете на Организацията. С леко ироничната си усмивка, твърдият си характер и личният пример, който дава, той успява да привлече симпатиите на местните българи и да им вдъхне увереност, че сами могат и трябва да бъдат отговорни за бъдещето си.

Принуден да напусне града през 1899 година от османските власти, от които неуморната му работа не остава скрита, той се премества отново в Битоля, където с присъщатото му себеотрицание и енергия съдействат за пробуждането на българщината в региона и организирането на защитата на населението от ежедневните кражби и насилия на албанските разбойници и официалните власти. Организацията изгражда бариера пред развитието на сръбската пропаганда, създавайки своя солидна шпионска структура и вътрешна йерархия, в която всеки труженик за националната кауза знае своето място. Груев лично се среща с хората, показвайки внимание към всеки без значение от неговия произход и икономическо състояние.

Във връзка с Попставревата афера, Даме е арестуван и хвърлен в Битолския затвор в обща килия с осъдени на тежки наказания убийци и разбойници. През месец март 1891 година, на специален съдебен процес в Битоля са осъдени 12 души, сред които и смилевецът, който получава 10 години строг тъмничен затвор в крепост. Но дори и в затвора, Дамян продължава да ръководи революционната организация в региона. При него постоянно идват пратеници на различните комитети, които дават сведения за извършената дейност и получават заповеди. Не един или двама случайно попаднали в затвора селяни след разговори с Даме се превръщат във верни служители на делото. В средата на годината по негова заповед войводата Никола Русински се среща в село Белица с току-що пристигнала от Сърбия чета и след кратък разговор и демонстрация на сила успява да убеди четниците да се присъединят към Вътрешната организация. Въпреки категоричните си действия срещу сръбските аспирации, в същото време Груев показва и чувство на състрадание и разбиране към нейните представители - много често македонски българи, давайки им възможност да се поправят и да се завърнат в редиците на своята народна организация.

В края на май 1902 година Дамян е заточен в Подрум кале в Мала Азия, което го лишава от възможността да участва активно в живота на организацията и да направлява нейните действия. Случайно или не, точно през този период, в който голяма част от нейните лидери са затворени в различни места от простиращата се на три контитента Османска империя, се взима съдбоносното решение за организирането на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 г. След освобождението си в началото на годината, въпреки своите резерви към взетото решение, Груев прави всичко възможно за доброто организиране на акцията и заедно с Борис Сарафов и Анастас Лозанчев е избран за член на Главния щаб в Битолски революционен окръг. Даме участва дейно във въоръжената борба и, въпреки че неговата лична безопасност, като част от щаба и един от най-опитните революционери, е изключително важна, той не само се включва в боевете заедно със своите другари, но и често рискува живота си, за да позволи на четите да излязат невредими от османски засади. След края на въстанието вместо да се скрие в свободна България, той остава в македонските земи и споделя болката и ужасите на измъченото им население. Показателен е фактът, че вместо да го укорят като виновник за сполетелите ги нещастия, селяните посрещат войводата с надежда и уважение, помагат му и го крият от издирващите го турски власти.

Нарасналата популярност на Дамян Груев, доброто му образование и доверието, което хиляди българи имат в него, му създава отлични възможности за включване в българския политически живот, което ще му осигури както нови възможности за подобряване на съдбата на македонските българи, така и лично спокойствие и финансова стабилност. Въпреки това той преценява, че мястото му е сред хората и точно тези трудни месеци и години те имат нужда от пряката опора и насърчение от своите водители. Същевременно Груев осъзнава и важността на пропагандирането на българската кауза в чужбина, поради което дава и интервюта за чуждестранни журналисти, представяйки от първа ръка положението и стремленията на българите в Османската империя.

Претърпеният неуспех и последиците от него разтърсват структурите на Вътрешната организация - нейните членове търсят причините за провала и опитват да организират по-добре нейното функциониране. Периодът се характеризира със сблъсък на идеи и характери, в които често моралът остава на заден план. В това тежко време Дамян, въпреки своята популярност, не се изкушава да се опита еднолично да поведе организацията, а търси начин за сближаване на крайните позиции и за възстановяване мощта на движението. Безбройните срещи в София и препирните по време на конгресите го изтощават и той често споделя отегчението си от живота в столицата и политическите интриги в нея.

Разочарован от постоянните препирни в София и проблемите около организирането на Втория Рилски общ конгрес на организацията, на 04.09.1906 година преминава Кюстендилския пункт на ВМОРО и се завръща в Македония. Последните писма на Даме до неговите приятели са изпълнени с песимизъм и лошо предчувствие за трагичен край. Войводата е деморализиран и от поредното опустошаване на родното му Смилево, този път от андартския капитан Гудас. Към края на септември Даме пристига в Солун, където замисля мащабен план за ликвидиране на лидерите на гръцката пропаганда и един от главните виновници за страданията на българите – Хилми паша. На път за София на 9 декември Даме пристига с четата си в село Русиново, където остава да пренощува в къщата на Димитър Алагозов по препоръка на селския войвода Иван Белчев. Въпреки предупрежденията на домакина, че на следващия ден ще пристигнат турци за събирането на наема за пасището, Белчев отказал да смени квартирата на госта. На следващата сутрин турците на Ахмед ефенди забелязват комитите и се завързва престрелка. Даме Груев успява да избяга, но е ранен. За османците не е проблем да го проследят по кървавата диря в снега. Така в подножието на връх Петлец апостолът на свободата на македонските българи приключва своя жизнен път. Покрусен от новината за смъртта на патриарха на македонското освободително движение, народният поет Иван Вазов се възкликва: „О, Македонио, ти губиш своя Левски, най-верния си син, най-силния си меч.“

Държавниците

Включете се в специалната инициатива на програма „Моята българска история" на MOVE.BG „Държавниците". Предстои ни едно дълго приключение през вълнуващата история на България и имаме нужда от вашата помощ, за да изградим в най-голяма дълбочина разказа за миналото ни. Във всяко кътче на българските земи е било и все още е пълно с будни хора, които често остават в сянка на големите събития, но те сигурно и неуморно изграждат основите на нашето бъдещо развитие.

Разкажете ни за тях на нашата дигитална карта, за да запълним заедно празните полета в разказа за българската история!