1 ноемврий. Ден на големите бѫлгари

Празнуване на Деня на Народните будители в град Скопие. Скопие, 40-те години на XX в. Снимка: Царство България въ цвѣтъ

“Министерство на народното просвещение определя деня 1 ноемврий, деня на св. Иоана Рилски за праздник за бѫлгарските будители, за праздник, да го наречим, на големите бѫлгари…” 

С тези думи от Окрѫжно № 17743 от 28.VII.1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски определя деня на небесния закрилник на българския народ Йоан Рилски - 1 ноември (19 октомври по нов стил) - за начало на празника, който и до днес познаваме и отбелязваме като Деня на народните будители. Цар Борис III подписва указ по този повод на следващата 1923 година. 

Още от самото си начало Денят на народните будители се превръща в един от най-обичаните български празници, чрез който отдаваме почит на възрожденците, вдъхновили цял народ и превърнали цяла епоха в поучителен, вълнуващ и героичен етап от българската история. 

Стоян Омарчевски. Снимка "Уикипедия". Лиценз: CC.

Защо е необходим този празник?

След края на Първата световна война и поредната национална катастрофа българите, по думите на Омарчевски, са “разклатени от отрицателните резултати на войните”. Това на свой ред дава “отражението на отрицателни прояви всред учащата се младеж”. Именно кризисният момент изисква необходимостта от празник, който да възпитава, сплотява и обнадеждава обществото, връщайки го към по-добри времена, към миналото, което изглежда славно. В свое изследване Лина Георгиева говори именно за подобен “механизъм на спомнянето”, който “чрез възраждане на познанието и преживяванията, свързани с героите от по-далечното и по-славно минало, в някакъв смисъл се измива срама и тъгата от печалното настояще”.

В следващите години общонародният празник, иницииран от централната власт, продължава да се отбелязва на деня на Йоан Рилски. През 1943 година в ситуацията на война,  властите поставят по-голям акцент върху тържествата по повод именния ден на царица Йоана. След Деветосептемврийския преврат комунистическата власт отменя Деня на народните будители и спира неговото отбелязване. 

Възстановяването на празника става през 1992 година по решение на Народното събрание, като е запазена традицията датата да се отбелязва на 1 ноември.

И така до наши дни. 

Но днес съзнаваме ли смисъла на празника? Споделяме с вас част от текста на Окрѫжно № 17743 от 28.VII.1922 г., за да видим какви са отговорите на самия министър Омарчевски на нашия въпрос: 

“До преди войната образованието и вѫзпитанието в нашите училища бе насочено кѫм едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит кѫм старинобѫлгарското, благоволение пред дейните и строителите на нашето национално дело, старание и сѫревнование кѫм доброто и хубавото, увлечение в идеалното, бяха мили, симпатични явления, които сѫс своята сѫщност трогваха и правеха живота приятен,    сѫдѫржателен и високо смислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколенията в продѫлжение на цели десетилетия, бидоха основно разклатени от отрицателните резултати на войните, преди всичко в самото общество, а оттам и отражението на отрицателни прояви всред учащата се младеж. Последнята се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душата ѝ, и лека-полека тя се отдалечи от ценното и сѫщественото в животѫт и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики бѫлгари, които с необикновеното увлечение и една завидна самопожертвувателност са служили на своя народ, които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лѫчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на сѫвременна Бѫлгария. Софроний Врачански, д-р П. Берон, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братя Миладинови, Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Левски, Караджата, П. Р. Славейков, Ив. Вазов и мнозина още големи и малки строители на нашето вѫзраждане и освобождение, както и големите фигури на политико-обществени и културни дейци след освобождението, завещали на поколенията своите несѫкрушими, светли дела, които трябва да се сочат като примери, като образци на бляскаво изпѫлнен отечествен и национален, културен и граждански дѫлг. Стореното от тях ни удивлява, трогва, вѫзнася, то окриля нашия дух, то му дава полети сѫс силата и блясѫка на идеала, с обаянието на необикновеното.

Нимà трябва да забравим всичко това? Нимà трябва да снемем поглед от това минало, в което имаме толкова светли образи, които като факли вечно осветяват нашия живот, та да се отдадем на един безценен и безидеен живот? Напротив, пѫрвата наша грижа е да обѫрнем погледа на нашата младеж кѫм всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим с това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс кѫм дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че живота само тогава е ценен, когато е вдѫхновен от идейност, от стремеж; само тогава животѫт е сѫдѫржателен и смислен, когато е обвзет от идеализѫм, когато душите и сѫрдцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха кѫм просвета и национална свобода през епохата на вѫзраждането и които му сѫздадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот.

За да се вѫзбуди, следователно, у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дѫлбок, смислен интерес кѫм дейците на нашето минало, кѫм просветните, политическите и културни дейци на нашия национален живот, - интерес, който за сега се засяга случайно, било само от учителите по история и бѫлгарски език, било то от отделни общественици-дейци, Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноемврий, деня на Йоана Рилски за праздник на бѫлгарските будители, за праздник, да го наречем, на големите бѫлгари…Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме тяхните стремежи, та да можем и по-дѫлбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова бѫлгари да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и амбиция!”

Честит празник!

Сподели история!

Знаеш ли история за някои виден будител от българската история? Разкажи ни неговия живот и дело на интерактивната историческа карта на програма “Моята българска история” на MOVE.BG.

Защото само заедно можем да наредим пъзела на нашето общо историческо минало.

“Моята българска история” - твоята история е нашата обща история! 

Включи се и ти!