Традиционно на 11-ти юли, денят на основаването на MOVE.BG (България МОЖЕ), гледаме назад в опит да оценим приноса ни и следата, която работата ни е оставила. Винаги сме били публични, отворени, включващи всеки с идеите и опита му в градивното ни дело за позитивно развитие на страната ни. Проектите ни са известни и достъпни.
Затова днес искам да говоря за бъдещето. Не само заради привидно кратките хоризонти на времето ни: нищо вече не е business as usual – разпадат се политическите конструкти, които управляваха света в последните 70 години; утвърдени бизнес корпорации отстъпват място на създадени преди 3-4 години стартъпи; изкуственият интелект поема все повече задачи, извършвани от хората; климатичните промени налагат изцяло нов дневен ред в обществен и личен план; войната се върна като фактор в социално-икономическия процес. Отива си цяла епоха и това, разбираемо, води до хаос, несигурност и страхове.
По-важната причина за погледа напред е, за да дам аргументи за възможните добри перспективи пред нас, които са и в основата на философията и работата на MOVE.BG в годините.
Всъщност е добра новината е, че системите на миналото се разпадат – процесът е болезнен, но оздравителен.
Платформите са водещият механизъм в новия дневен ред на света. Те са път за демократизация – на достъп до знание и пазари, за лансиране на икономически и обществени идеи, за свързване на хора с общи интереси и каузи. Платформите във всички техни проявления са манифестация на философията на настъпваща нова епоха.
В бизнес направление ние виждаме утвърждаването на напълно нови решения, оптимизиращи веригите на доставка, продажби и потребление на ресурси, които стъпват на най-високите достижения на дигиталната индустрия. Понятието работно място се предефинира с възможностите за дистанционна работа, даващи глобален достъп до специалисти на бизнесите, което, от друга страна, е стимул за хората да развиват според световните стандарти личната си експертиза и възможност да избират да живеят, където се чувстват добре. Най-ценното в тези процеси на промяна е, че отворените бизнес платформи изместват все по-осезаемо затворените корпорации. Конкуренти печелят от това, че са заедно и споделят ресурс на обща платформа. Този процес възпитава през икономически механизми култура на колаборация, заместваща философията на миналото ‚аз печеля, когато ти губиш‘.
В социален план тъкмо обмен и сдружаване чрез тематични и социални платформи ражда наднационални движения за отстояване на човешки права, подкрепа на бежанци и жертви на насилие, за каузи за справедливост и опазване на природата, за културен обмен. Групите, самоорганизиращите се колективи все по-видимо започват да задават дневния ред на света.
Политическият процес с партийни структури и верни последователи на идеологии е все по-непригоден да играе роля на легитимно представителство. Надигащият се популизъм е временна формула на отричане на доктриналните политически конструкти. За мен, бъдещето ще утвърди модел на политическо представителство, на лидерство, издигнато от платформи на общности, застъпващи тематични обществено-значими каузи. Въпрос на време е то да се институционализира като механизъм.
Друг голям импулс за осъзнаване и приемане на настъпващата култура на споделеност и сътрудничество е необходимостта от общи решения за опазване на природата. Катализатор са рисковете, свързани с климатичните промени и загубата на биоразнообразие в размери, есенциални за живота на човечеството и продуктивността на икономиката, в частност. И, ако масовото приемане на нуждата от незабавни мерки и инвестиции днес е процес, към разбирането на който не всички са извървели все още пътя си, то норми като въвеждането на ESG-отчитане на бизнеса са революционна стъпка. Формализираното проследяване от държавата на ефекта от дейността на компаниите върху природата, обществото и работниците, редом с финансовите резултати, поставя етичните норми на икономическия процес на качествено ново ниво. То стимулира култура на живот с отговорност и принос на всички нива в обществото, както и възпитава личностно израстване за всеки.
Тези посоки и перспективи не са осъзнати от всички. Затова има резистентност към промяната. Тя дава поле на заинтересовани пазители на статуквото да манипулират през страхове, носталгия по миналото, фалшиви новини и разделение с всички средства. Процесите в България, и не само, са манифестация на тази битка за крадене на историческо време от страна на все още формално контролиращите социално-икономическия процес.
Нужна е всеотдайна системна работа и обединени усилия на носителите на културата и идеите на настъпващия свят, за да бъдат разпознати тези перспективи от повече хора и те да направят личен избор да живеят в такт с тях. В този процес добиването на знания за това как работят технологиите и какви са авангардните практики в бизнеса и за здравословен живот са само част от уравнението. Голямата задача е осъзнаването на това, че всички сме свързани, в обществото и с природата, и всеки от нас има роля в общия прогрес и за преодоляване на предизвикателствата пред света. Постигането на това осъзнаване е резултат на ценностно и духовно израстване, на интегриране в ежедневните ни избори и практика на работа за общността и с общността. Този е инструментариумът на света, който настъпва и е нужно да си позволим свободата да тръгнем по този път заедно с другите градящи.
Затова и преди 11 години създадохме MOVE.BG като платформа на създаващите хора с мисията да проправяме заедно пътя на настъпващата нова епоха в България. Всичките ни проекти са платформи и в годините имат една матрица – формулиране и публично лансиране на системни решения на значими за обществения прогрес решения с колективния интелект на експерти от различни области. Ефектите от тези ad-hoc тематични колективи са родени съюзи за иновативни бизнеси, активистки и политически общности, споделено знание и достъп до ресурси за развитие на общополезни инициативи. Проекцията им е утвърждаване на все по-разширяваща се база в обществото ни на културата за сътрудничество, свързаност и споделени усилия в полза на общото благо.
Преди 11 години работата ни изглеждаше екстравагантна, твърде идеалистична. Щастлива съм, че днес виждам армия от добротворци, обединени в крос-дисциплинарни общности, във всяка област на живота – колективи от учени, които партнират със стартъпи за реализация на разработки на пазара; авангардни артисти, смело интегриращи дигитални технологии в изкуството си и ползващи ги, за да достигнат до ценителите им; работници за опазване на природата, които сътрудничат с корпорации за дефиниране на зелени практики в работата им; инвестиционни фондове, посветени на решения за чистота на водите; краудсорсинг платформи за подкрепа на социални каузи.
За тези приносни решения и култура сме работили през изминалите 11 години. Вярвам в доброто бъдеще на България. Тази вълна не може да бъде спряна. Просто трябва всички да работим заедно с вяра за това бъдеще всеки ден.
