За развитието на София в градоустройствено отношение ни разказва нашата читателка Маргарита Василева.
Емануил Хранов е един от най-дейните доброволци на проекта на MOVE.BG “Моята българска история”. През последната година той разказа множество непознати истории за забравени българи от миналото, а сега стои в основата на инициативата за облагородяване и възстановяване на гробното място на големия български държавник Никола Мушанов. Какво провокира един млад човек в свободното си време да се занимава с издирване на факти за миналото и събуждане на паметта за българските герои, вижте в интервюто, което специално взехме с Емануил.
Емо, може ли да се представиш на нашите читатели? Какво кара млад човек като теб да се интересува от история?
Работя в голяма IT компания вече 10 години. Винаги съм имал увлечение към историята и нашето минало. Откакто се помня слушам с голям интерес разказите на моите баба и дядо за времето, в което са живели. В последните години започнах да се интересувам по-системно от българската история и да чета историческа литература. Смятам, че за да разбираме настоящето, трябва да знам как сме стигнали до тук и да сме с ясното съзнание, че сега живеем в едни относително спокойни времена, но това не винаги е било така.
Разкажи ни с какво личната съдба на Никола Мушанов предизвика твоя интерес - малцина българи са чували за името на този изключителен наш политик, свързал целия си живот със съдбата на Отечеството?
Като цяло до миналата година името на Никола Мушанов беше непознато за мен. Попадна ми дневникът му, който е една тънка книжка и основно представя последните години от живота на политика, които са и доста тъжни. Като цяло от тази малка книжка не научих кой знае какво за Никола Мушанов. Реших да се разровя малко повече в интернет за него и случайно попаднах на снимка от 2012 г. на гроба му. Покъртителна картинка - малка счупена плоча и обрасло в растителност място. Запитах се с какво този български министър-председател е заслужил подобно отношение. Отговорът, който намерих за себе си, е кратък и лаконичен - с нищо.
Взех книга от "Столична библиотека", която дава добра представа за това кой е Никола Мушанов, каква роля е имал в политическия живот в България, както и за неговите политически възгледи и разбирания. Тук няма да се спирам на основните му заслуги ,но само ще спомена, че това е един положителен персонаж живял и работил за България в един трудни времена. Реших да напиша кратък текст за Никола Мушанов, който споделих в сайта на MOVE.BG, в опит да запозная читателите с личността на политика от Демократическата партия.
След като вече знаех повече за личността на Никола Мушанов, не преставаше да ме гложди въпросът за състоянието на неговия гроб. Реших, че трябва да направя нещо. Отидох до Софийските централни гробища, за да издиря гроба с надеждата, че от 2012 г. нещо ще се е променило. Надеждите ми бяха напразни. Сам успях да поразчистя единствено тревата и боклуците и да изправя счупената надгробна плоча на бившия министър-председател и жена му Райна. Тази година състоянието на гроба е отново такова, каквото си беше на снимката от 2012 г.
Гробът на Никола Мушанов, септември 2020 година.
Да, подобна е съдбата на още хиляди други заслужили български политици и общественици от този период. На нашия сайт читателите могат да се запознаят и с кратък откъс от малката книжка, който разкрива положението на държавника след отечественофронтовския преврат. Но всъщност какво е най-важното, с което трябва да запомним Никола Мушанов? С какво делото му може да служи за пример на днешните политици?
Въпреки че говорим за човек, стигнал до министър-председателския пост, мисля, че едни от най-важните постижения на Никола Мушанов са като министър на народното просвещение. Това е всъщност и първото министерство, което той поема в политическата си кариера. Докато заема този пост, на него се пада нелеката задача да разреши въпроса с единствения по това време български университет, след като той бива закрит през януари 1907 г. заради студентска демонстрация срещу княз Фердинанд. Проблемът е решен с възстановяване на положението на университета такова, каквото е било преди възникването на особената ситуация.
Друга голяма заслуга на Никола Мушанов е за изработването на нов Закон за народното просвещение през 1909 г., тъй като съществуващият до тогава вече не отговарял на новите потребности на българското общество. Няма да изреждам основните начала на този нов за времето си закон, а само ще спомена, че цар Фердинанд при едно от посещенията си във Франция специално кани Мушанов като част от антуража си, за да може монархът да се хвали пред френските политици с напредничавите за онова време правила в българското образование. Всъщност самият закон с някои изменения и допълнения действа десетилетия наред. Тези два факта говорят достатъчно за качеството му.
Пак без да се впускам в много подробности ще кажа, че на Никола Мушанов също принадлежи заслугата за откриването на Народната опера през 1910 г.
Освен безспорните му постижения, в неговата биография прави впечатление, че дори когато е в опозиция, и то в онези смутни времена и при самостоятелното управление на БЗНС и след септември 1944 г. при идването на правителството на ОФ, Мушанов се придържа единствено и само към средствата на легалната борба. И то след като два пъти бива хвърлен в затвора при споменатите две правителства. Това ме навежда на мисълта, че тук става въпрос за истински демократ, за човек с железни принципи и ценности. Тези последните са едни от нещата, които със сигурност липсват на днешните политици.
Със сигурност. Тук ще вметна, че наскоро излезе и документален сборник със запазените части от дневниците на Мушанов, които разкриват и вътрешните му мисли и колебания. Според теб по какъв начин споменът за него и неговите ценности може да достигне до съвременните българи?
В последните години мисля, че сме свидетели на един засилен процес на възстановяване на паметта на заслужилите българи, и то не само военни, но и културни дейци, политици и т.н. Моите впечатления са, че основно този процес се движи от интелигентни млади хора, които искат да научат истината за това каква е била България преди 9-ти септември 1944 г. и кои са били нейните силни личности, нейният елит. Същевременно това е един бавен и дълъг процес, който ще отнеме години. Това възстановяване на паметта, според мен, трябва да стане по различни канали (телевизия, радио, “Фейсбук”, събития и т.н.) чрез говорене и запознаване на обществото с личността на тези бележити българи. Това е особено важно днес, когато има криза на ценности, защото в такова време е от изключително значение да имаме примери, които може да следваме и които ще ни помогнат да намерим изгубения път. Най-хубавото е, че не е необходимо да търсим такива примери навън, а просто да се разровим в миналото на България, защото тези личности са там и просто чакат да ги открием наново.
Моята българска история
Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие. Организираме специализираното предаване “Историци и истории”, чрез което обсъждаме важни исторически теми с доказани експерти. Предаването стимулира неидеологизираното обсъждане на нашето общо минало както и съвременното му измерение.
Програмата поддържа и и интерактивна историческа карта на България, защото в сърцето на “Моята българска история” е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.
Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!
Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!
Моята българска история- твоята история е нашата обща история!