148 години от рождението на Никола Мушанов

Спомняме си живота и делото на видния български политик: един от лидерите на Демократическата партия и министър-председател на три правителства.


От Моята българска история, публикувана на 12 април 2020

В деня, в които отбелязваме годишнината от рождението на Никола Мушанов, публикуваме текста на нашия читател Емануил Хранов. Вие също можете да ни споделите история за нашата интерактивна карта. Разкажете ни за личност, събитие, сграда, предмет. Нека заедно подредим пъзела на нашето общо минало.

А сега приятно четене на историята за живота и делото на Никола Мушанов.

"Никола Мушанов е роден на 12 април 1872 г. в Дряново. Завършва правни науки в Екс ан Прованс, Франция, а след завръщането си в България работи като съдебен магистрат в Стара Загора, Варна и Русе.

Симпатиите му към Демократическата партия датират още от края на 19 в., но по-активно с политическа дейност започва да се занимава в началото на миналото столетие. На III конгрес на Демократическата партия през декември 1903 г. е избран за член на Управителния съвет и заместник-председател на партията. Отношенията му с Александър Малинов, по това време водач на Демократическата партия, стават изключително близки. Поради това, когато през януари 1908 г. той съставя първия самостоятелен кабинет на Демократическата партия, Никола Мушанов е една от безспорните фигури в него. В първия състав на кабинета заема относително невисок пост – министър на народното просвещение.

Като министър една от първите му грижи е уреждането на университетския въпрос, възникнал след студентската демонстрация срещу княз Фердинанд през януари 1907 г. В отговор на тази постъпка на студентите, тогавашното правителство, възглавявано от Димитър Петков, закрива Университета и оставя на произвола на съдбата не само студентите, но и техните преподаватели. Кризата завършва с възстановяване на положението в Университета такова, каквото е било преди неговото закриване през януари 1907 г.

Никола Мушанов полага големи усилия и за изработването на нов закон за народното просвещение, тъй като съществуващите в областта законови разпоредби не отговаряли вече на новите потребности на българското общество. В изготвеният законопроект, приет в началото на 1909 г., залягат следните промени: задължително образование за децата до 14 годишна възраст, т.е. да се разшири то не само за началното, но и за основното образование; отделяне на прогимназията от гимназията, която от VII-класна да се превърне в VIII-класна; въвеждане на определен ред при назначаване на учителския персонал, като за преподаватели в гимназиите се назначават само лица с висше образование; за подготовка на учителски кадри да бъдат учредени специални висши педагогически курсове, и пр. В проекта се включват и някои положения, отнасящи се до Университета, като откриването на нови факултети, а така също и мерки, потвърждаващи автономията на единствения български университет. 

Този закон за народното просвещение, с някои изменения и допълнения просъществува десетилетия.

На Никола Мушанов като министър на народното просвещение принадлежи заслугата и за откриване на Народната опера, което той прави през 1910 г. Дотогава в страната съществувала само една оперна дружба. Правителството дава първата държавна подкрепа на този кръжок и допуска неговите участници да пеят на сцената на Народния театър. Също така, Мушанов е министърът, който за пръв път вписва в държавния бюджет специално перо от средствата за издръжка на Народната опера.

Кабинетът на Александър Малинов. От ляво надясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, Тодор Кръстев, Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев. 1908 г.

При реконструкцията на кабинета през септември 1910 г. Александър Малинов поверява на Никола Мушанов най-значимия ресор в правителството – Министерството на вътрешните работи. На този пост той не успява да се изяви, тъй като много скоро след това последва оставката на правителството.

През 1918 г. е последователно министър на благоустройството и министър на железниците, но поради военновременната обстановка всякакви възможности за инициативи по линия на възложените му ведомства са силно ограничени.

Отново става министър на вътрешните работи в правителството на Теодор Теодоров от края на 1918 г. Главната му грижа на този пост е осигуряването на реда в страната, за да не се влоши и без това трудното международно положение на България в момент, когато ѝ предстояло подписването на мирния договор с победителките от Първата световна война. През пролетта на 1919 г. между него и представителите на БЗНС в правителството избухва остър конфликт, заради искането на земеделската партия да проведе през април своя пореден конгрес в столицата, предшестван от голяма манифестация на нейни членове и симпатизанти. С цел запазване на обществения ред в София, Никола Мушанов разпорежда на окръжните административни власти да свалят от влаковете тръгналите за конгреса делегати. Това предизвиква спонтанна реакция в цялата страна. Отказът на Мушанов да отмени своето разпореждане задълбочава министерската криза, което води и до оставката на целия кабинет през април 1919 г.

Никола Мушанов е открит противник на земеделското управление. Но верен на принципите на Търновската конституция, той твърдо се придържа само към откритата, легалната борба не само срещу БЗНС, но и срещу всички други политически противници на Демократическата партия.

Заедно с Александър Малинов и водителите на другите две политически партии от Конституционния блок взема дейно участие в подготовката на първата голяма съвместна акция против земеделското правителство, насрочена за 17 септември 1922 г. в Търново. След нейното проваляне от страна на земеделците, той е задържан и хвърлен в един от столичните полицейски участъци, а малко по-късно и в Шуменския затвор.

През 1931 г. Никола Мушанов е една от фигурите, които заедно с Александър Малинов допринасят в най-голяма степен за изграждането на коалицията Народен блок, която през юни месец с.г. печели най-много гласове и мандати в новата камара.

Във формираното от Александър Малинов коалиционно правителство, Мушанов получава отново поста министър на вътрешните работи. На него обаче той се задържа малко, тъй като през октомври 1931 г. Малинов напуска премиерския пост и цар Борис III му възлага формирането на следващия блоков кабинет. Заедно с министър-председателския пост Никола Мушанов поема и Министерството на външните работи и изповеданията.

Като титуляр на Външното министерство Мушанов няма голям опит, но в тази насока особено ценна е подкрепата, която му дава Малинов. Благодарение на неговите напътствия, той съумява да отклони капана, който съседите на България ѝ подготвят в началото на 1934 г., създавайки т.нар. Балкански пакт. Александър Малинов бързо схваща антибългарската същност на това творение и подтиква своя съратник да отклони предложението България да се присъедини. При все това, неговото правителство не се отказва от единствено правилния за онова време курс на мирна ревизия на наложения на България след Първата световна война Ньойски договор.

На 18 срещу 19 май 1934 г. блоковата коалиция е съборена от държавен преврат, извършен от политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на войската.

След смъртта на Александър Малинов през 1938 г., Никола Мушанов става лидер на Демократическата партия.

Застъпва мнението, че България трябва да запази строг неутралитет в започналата Втора световна война. Заедно с други представители на легалната опозиция реагира изключително остро на подписването на договора за Тристранния пакт, с който България е въвлечена във войната на страната на държавите от Хитлеристката ос. Той се обявява и срещу решението на управляващите през декември 1941 г. да обявят война на Англия и САЩ.

След като в края на 1943 г. и началото на 1944 г. става все по-очевидно, че хитлеристка Германия ще загуби войната, старият политик и държавник затръбява за завой във външната политика на страната ни.

В последния кабинет, от началото на септември 1944 г., който прави опити за промяна на външнополитическия курс, оглавяван от Константин Муравиев, Никола Мушанов е включен като министър без портфейл.

След преврата на 9 септември 1944 г. Никола Мушанов е осъден на 7 месеца затвор от т.нар. Народен съд. След излежаване на присъдата си, като открит противник на Отечествения фронт, той се включва на страната на опозиционните сили. При започналата разправа срещу тях, Мушанов е подложен на преследване и малтретиране. Още през есента на 1948 г. е изселен от София и въдворен в Търново. Последните две години от живота му преминават в почти пълна изолация. Голям удар за него е смъртта на жена му, починала през май 1950 г. Остава напълно сам. Година по-късно, през май 1951 г., Никола Мушанов умира в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност, като официалната версия е “разрив на сърцето”.

Виден организатор на Демократическата партия и солидна опора на Александър  Малинов в дните на най-тежки изпитания, през целия свой съзнателен живот Никола Мушанов служи достойно не само на своята партия, но и на България."

Източници: „Български държавници и политици 1918-1947“, съставител Мария Радева.

Сподели история

В сърцето на програма "Моята българска история" на MOVE.BG е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел! Разкажете ни за личност, събитие, предмет, сграда... Споделете история на нашата интерактивна карта! 

Автор
още по темата

още от Моята българска история