Европейската интеграция е стратегически избор

Дебат в дома на MOVE.BG преди Срещата на върха между ЕС и Западните Балкани


От Tzveta Dryanovska, публикувана на 15 май 2018

Европейската интеграция на Западните Балкани е стратегически избор, който ще доведе до помирение, икономически растеж, засилено сътрудничество и европейска интеграция на региона. Около тази теза се обединиха събеседниците в дебата „Западни Балкани – ЕС: Какво да очакваме от Срещата на върха?“, организиран от MOVE.BG в навечерието на историческата среща в София.

Но защо наричаме предстоящия форум в българската столица исторически още преди провеждането му? Когато Българското председателство на Съвета на Европейския съюз обяви за основен свой приоритет приобщаването на страните от Западните Балкани към общността, това беше посрещнато с умерена доза скептицизъм. И наистина – в региона има прекалено много нерешени проблеми, които поставят под въпрос успеха на присъединителния процес. Последните няколко месеца обаче доказаха, че при наличието на политическа воля и обществен консенсус, няма ребус, който да не може да се подреди. Началото бе дадено с подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония, който отвори нова страница в отношенията между двете близки държави. Свидетели сме на засилена комуникация между лидерите на страните от Западните Балкани, които ясно формулират желанието си за общо бъдеще в рамките на европейската общност.

Срещата на върха в София между лидерите на Европейския съюз и ръководителите на държавите от Западните Балкани има за цел да подкрепи усилията на нашите съседи в региона и за пореден път да подчертае принадлежността им към европейското семейство. Основният акцент е поставен върху сътрудничество в областта на инфраструктурата, цифровата свързаност и отношенията между хората.

Евроинтеграцията на Западните Балкани е многостранен процес, който оказва влияние не само върху политическото развитие на региона, но и върху възможностите за развиване на бизнес и сътрудничество в различни сфери като младежките политики, образованието, науката и социалните теми. За да покажем този по-задълбочен поглед, поканихме експерти от различни области като д-р Андрей Ковачев – български евродепутат и заместник-председател на Групата на Европейската Народна Партия (ЕНП), както и заместник-член на Делегация в Съвместния парламентарен комитет ЕС – Бивша югославска република Македония; Генка Георгиева – директор на Дирекция „Политики и институции на Европейския съюз“ на МВнР; д-р Ивайло Начев от Институтa за балканистика с център по тракология към БАН; Макс Гурвиц – американски и европейски предприемач и инвеститор и Директор за Централна и Източна Европа, Cross Border Angels. Направихме и директна връзка с активни хора от региона като изпълнителния директор на Vojvodina ICT Cluster Милан Шолая и Иван Николовски – президент на Младите Европейски федералисти в Македония. Дебатът беше воден от основателя на MOVE.BG Саша Безуханова.

 

 

Дискусията започна с участието на д-р Ивайло Начев, който направи кратка екскурзия из миналото на нашия регион, давайки историческата перспектива на връзките му с останалата част на Европа:

 „Разпадането на Югославия и последвалите войни, които създадоха нови граници и конфликти са неотдавнашни събития, от които можем да си извадим ценни поуки за нашата съвременност.“

 

Говорейки за комплексната история на Балканите, той подчерта, че събитията, които днес директно влияят на присъединителния процес, са главно от периода на 80-те и 90-те години, които са обвързани с военни конфликти, с преначертаване на границите и в резултат – засилени крайни и националистически позиции, които разделят региона. Наблягайки на опасността от едностранчивото представяне на историята, той посочи, че трябва да се обръща и внимание и на позитивните исторически развития, като например съвместното честване на Българската и на Македонската академии на науките на 11 май. По отношение на Европа, д-р Начев обвърза познанието и разбирането на това какво представлява ЕС и перспективите, които предоставя с взимането на информиран и добър избор от страна на Западните Балкани към по-светло и обединено бъдеще, което ще ги отдалечи от мрачното им минало.

 

 

Д-р Андрей Ковачев допълни историческата перспектива от дискусията, като настоя, че:

„Европейската интеграция е единственият начин, чрез който можем да продължим заедно напред. Всички други варианти сме ги изпробвали в миналото – войни, етнически прочиствания.., последствията от които са преживени от нашите предци в миналото."

Той предупреди, че помиряването чрез дипломатически процеси не може да се бъде постигнато в кратък срок, а трябва да стане с дългосрочни и целенасочени усилия, някои от които вече са на лице. Д-р Ковачев припомни на публиката важността от разбиране и познаване на миналото, колкото и тъмно да е то, за да може това познание да бъде използвано за адекватни и успешни политики, които да допринесат към текущото и бъдещо помирение и развитие на региона. Като пример за такива политики от страна на ЕС, г-н Ковачев посочи европейските програми, ориентирани към младите хора от региона и най-вече тези, позволяващи обмени, образование и обучение из цяла Европа, благодарение на програмата „Еразъм“. Той подчерта, че важността, която ЕС отрежда на младите се изразява и в бъдещото финансово планиране на ЕС, където се предвижда увеличаване на финансовите средства по програмите, които инвестират в бъдещето на младежта от региона и цяла Европа.

Г-жа Генка Георгиева представи важната текуща и бъдеща роля, която България играе в процеса на интеграцията на Западните Балкани в дневния ред на Европейските институции. Тя подчерта, че този процес е и стратегически избор за цяла Европа, която отново изразява своята ангажираност да подкрепя реформите в региона с финансови и дипломатически ресурси. Относно срещата на върха на 17 май, г-жа Георгиева каза, че специално внимание ще бъде обърнато и на приоритета за дигитална свързаност, който лидерите ще обсъдят. Представянето на инициатива, която е директно обвързана с дигиталната свързаност между региона и Европа, също ще бъде част от програмата на Срещата на върха.

„Срещата на върха в София е едно много голямо начало на ролята, която България играе в процеса за интеграция на региона и се надявам, че точно този документ със заключения, който ще приемем на 17 май да даде ориентир за поне няколко години напред. Надявам се че на следващата планирана лидерска среща в Хърватия през 2020, именно България ще докладва за изпълнението на целите, зададени в този документ."

 

 

Във връзка с бъдещите председателства на Съвета на ЕС, г-жа Георгиева отбеляза, че България работи тясно с австрийското, хърватското, финландското и дори британското правителство за устойчивото продължаване на приоритета за Западните Балкани до края на 2020 година, когато ще бъдат финализирани преговорите по многогодишната финансова рамка на ЕС.

Темата за дигитална икономика и развитието на нейния огромен потенциал в региона, коментира г-н Макс Гурвиц. Той представи причините, поради които България в момента е водеща по дигитално развитие в региона, както и важната роля, която България може да има като гравитационен център за развитие на тези възможности в региона:

„София се е превърнала в хъб за скалируемо и мащабируемо предприемачество в балканския регион. Като цяло Югоизточна Европа е много интересен пазар за дигитално предприемачество: имаме страшно много талант, възможности и експерти."

 

 

Той приведе като пример с личното си участие в развитието на близо 50 стартиращи компании предприемачи от балканския регион да се реализират през България. Г-н Гурвиц отбеляза и че развитието на този потенциал в региона често преодолява националните граници и исторически пречки, давайки конкретен пример със стартиращи компании от Косово, които представят своите дейности и търсят инвестиции в Сърбия. Нещо повече, той отбеляза, че дейностите на стартиращите компании имат много позитивен ефект не само върху икономиката, а и върху цялото общество в една държава. Той изрази надеждата си този процес да продължи и да подпомогне за Европейската интеграция на региона.

„Най-вълнуващият елемент на дейността в нашата стартъп общност е това, че това да се занимаваш с предприемачество е големият социален лифт на нашето поколение. През дигиталната икономика, можем да направим много за обществото. Хубав пример е Естония, която за 20 години рязко успя да се развие икономически точно през дигиталната икономика“

Директно от Белград и Скопие, бяха включени и г-н Милан Шoлая и г-н Иван Николовски.

Г-н Шoлая представи ИКТ сектора в Западните Балкани като гъвкав, хоризонтален, и най-вече като предоставящ решения за проблеми за частния и публичния сектор. Той отбеляза, че европейските инвестиции и програми са спомогнали за развитието на сектора и затова е от голямо значение този процес да продължи и да бъде постоянен приоритет от Европейската интеграция на региона. Г-н Шолая даде пример с две инициативи за дигитална икономика  – Панбалканската инициатива за дигитално сътрудничество и Инициативата за сътрудничество между ИКТ клъстери в Черноморския регион, които градят мостове между Европа и региона и събират на едно място множество регионални компании, инвеститори и експерти от дигиталния сектор, така че да работят заедно в духа на единство и кооперация.

Г-н Николовски пък представи перспективата на младите от Западните Балкани. Той отбеляза, че това са едни от най-големите еврооптимисти и че според данните от всички проведени изследвания, те гледат на Европейския съюз като възможност за социално-икономически напредък на своите държави. Попитан какво иска да види като резултат от Срещата на върха, г-н Николовски изрази надежда за инициативи и фондове, които да допринесат за по-големи възможности на младите от Балканите за мобилност, образование и достъпност до европейския пазар на труда. Той изрази и надеждата на всички млади хора от региона, че европейската интеграция ще доведе до затвърждаване на демократичните ценности и на върховенство на закона.

Така, чрез представяне на различните перспективи от Западните Балкани и България, от публичния и частния сектор, от гледна точка на миналото, настоящето и бъдешето, дискусията успя да свърже дигиталния, историческия, политическия и, разбира се, европейския елемент от развитието на региона. Всички говорители бяха на мнението, че всеки елемент от процеса по европейска интеграция на региона е важен, както и че е необходимо тези елементи да бъдат разглеждани заедно, с цел да бъдат част от дългосрочен и координиран процес на сътрудничество на региона с България и Европа. Остава да видим как тези елементи ще бъдат включени в дискусиите на високо равнище на 17 май в София и какви ще бъдат конкретните заключения и инициативи, които ще произлязат от този ден.

Автор
още по темата

още от Актуално