Eвропейската стартъп екосистема след Brexit

Ще се превърне ли Великобритания в по-малко атрактивна дестинация за предприемачи и какви са алтернативите пред Лондон?


От Наталия Илиева, публикувана на 25 юли 2016

Предприемаческата вълна е една от най-обнадеждаващите и същевременно нерегламентирани тендеции в британската икономика през последното десетилетие.

През 2016 броят на компаниите в Обединеното кралство достигна 3,7 милиона – или по една компания на всеки 17 души. Освен това Великобритания е родина за 40% от т.нар. „еднорози“ в Европа – технологични стартъпи на стойност над 1 млрд. долара. Според Коалицията за цифрова икономика (COADEC) над 80% от британските фирми са били „за“ оставане в ЕС, посочвайки като причини за това решение единния пазар, свободното движение на работна ръка и икономическата стабилност. При все това на 23 юни мнозинството британци взе решение за напускане на ЕС след 40 години членство в него.

Ако вие сте основател на стартъп, естествено за вас е да искате да установите своя бизнес на стабилен пазар

Пазар, който позволява достъп до възможно най-много потребители и чието законодателство насърчава търговията между различни нации. Като част от Европейския съюз предимствата за Лондон бяха ясни – статут на основен световен финансов център и притегателно място за европейски талант, както и единство на регулациите, позволяващо на лондонските компампании лесна дистрибуция на продукти в цяла Европа. Въпросът е какво следва оттук нататък? Как ще се промени стартъп екосистемата в Обединеното кралство и останала част от Европа? Дали Великобритания ще стане по-малко атрактивна дестинация за предприемачите? Какви са техните алтернативи и кой ще заеме мястото на Лондон на глобален финансов център, притегателен за инвеститори и банкери?

Загубата за някои е възможност за други

Облагодетелствaният статут на Лондон сред стартиращите фирми, търсещи европейска база, вече е застрашен, а неговите съперници на континента не губят никакво време и заявяват себе си като достойни алтернативи. Френският министър-председател Манюел Валс въвежда стимули, целящи превръщането на Франция в по-привлекателна среда за предприемачите. Повечето от мерките са свързани с данъчното облагане, като например данъчни облекчения за чуждестранни служители, които ще са валидни в продължение на осем години вместо сегашните пет. Освен това се предвижда специално обслужване, което да съдейства на компаниите по въпроси, свързани с недвижими имоти, разрешения за пребиваване, училища и други. Готвейки се да посрещне нови предприятия, местещи своята дейност от Лондон, Франция също така планира да отвори „толкова международни секции в училищата, колкто са нужни“, за да могат децата на чуждестранни служители да учат на майчините си езици.

Брекзит се оказва възможност и за Германия, чийто дял на технолгичния пазар расте много бързо. През 2015 на всеки 20 минути в Германия се е основавал нов стартъп. Берлинските стартиращи компании привличат повече венчър капитал от тези в Лондон – според данни на Ernst&Young през последните две години инвестиците са съответно 2,1 милиарда евро за Германия и 1,7 милиарда за Великобритания. Берлин привлича повече стартъпи благодарение и на данъчни облекчения и субсидии, както и публично финансиране за предприятия, изпитващи затруднения с привличането на венчър капитал и, разбира се, благодарение на процеса на имиграция и чуждестранни работници. Друг недостатък на Лондон са едни от най-скъпите недвижими имоти в света, което от своя страна прави конкурентните европейски градове по-достъпни за живот и следователно – добавя още едно преимущество в полза на Берлин.

Може ли Лондон да се прости с позицията си на европейска финтех столица?

Лондон може да се окаже в губеща позиция, доколкото финтех компаните там са свързани с иновациите и финансовите технологии, които променят представите ни за съществуващата система за пренос на пари, използване на кредитни карти, получаване на заем и изобщо – начина, по който мислим за парите.

Много компании нервно очакват да разберат дали Обединеното кралство ще успее да запази привилегиите на т. нар. „единен банков паспорт“, които позволяват на една банка да работи във всички европейски страни, стига да има лиценз от страна членка на ЕС и без да е необходимо да получава допълнителни разрешителни от регулаторните органи в новите пазари, в които навлиза. Досега това даваше на базираните във Великобритания компании възможност да използват своите британски финансови лицензи, за да правят бизнес в ЕС, и е от особено значение за финтех компаниите, които са в бизнеса с трансфер на пари.

Стартъпите, занимаващи се с парични трансфери и плащания, ще бъдат най-силно засегнати от Брекзит. Няколко държави-членки на ЕС вече заявиха публично, че са против предоставянето на достъп до единния пазар на финансови услуги от Великобритания, без да е налице споразумение за свободно придвижване, тъй като това би означавало допълнителни такси и административни тежести.

Други потенциални финтех центрове като Франкфурт, Амстердам, Дъблин, Швейцария и Ню Йорк вече използват данъчни облекчения, за да привлекат финтех компании към себе си. Вече се наблюдават повече инвестиции и промяна на предприемаческия поток в тяхна посока, след като предимствата на Лондон са елиминирани. Освен това основни финасови институции като Morgan Stanley и JP Morgan обявиха, че обмислят преместване на техни групи, занимаващи се с инвестиционно банкиране, към Франкфурт, Париж и Дъблин. Напълно възможно е това да се случи и преди активирането на процедурата по чл. 50. Подобни рокади ще отслабят предимствата на Лондон като финасов център и като цяло ще се отразят негативно на финтех сектора.

От избор между 500 милиона души до избор между 60 милиона

Друга съществена полза на членството в ЕС е достъпът до талант, резултат от свободното движение на работна ръка. С Брекзит и възможния край на свободното придвижване на граждани на ЕС стартъпите в Обединеното кралство ще усетят глад за работници на ключови позиции, необходими за растежа на компаниите. В момента чуждестранни служители са загрижени и несигурни относно своето бъдеще във Великобритания. Много от свободните работни позиции изискват технологични експерти и специфични умения, така че страртиращите компании често прибягват до ЕС, за да си ги набавят. Предстои да стане още по-трудно за стартъпите да привличат нови и талантливи кадри, след като Великобритания напусне ЕС и престане да има избор измежду 500 милиона души. Много вероятно е в резултат на тези затруднения и недостига на квалифицирана работна ръка комапниите да предпочетат да разкрият офиси на места, които са част от единния европейски пазар.

„Нищо не се е променило и все пак всичко е различно“

Отделен от ЕС, Лондон може да загуби някои ключови предимства – статуса си на световен финансов център, достъпа до европейски талант, единните регулации, които позволяваха на базираните там компаниите да оперират на европейския пазар. Щом Великобритания напусне ЕС, лондонските фондове за венчър капитал ще загубят и достъпа си до парите от Европейския инвестиционен фонд, освен ако не се установят другаде. Само през миналата година Обединеното кралство се е възползвало от 655,8 млн. евро от средствата на ЕИФ.

Трябва да се отбележи обаче, че Брекзит ще бъде дълъг процес, който няма да приключи скоро. Тепърва предстои да бъде постигнато споразумение относно свободното движение на стоки, капитали, хора и услуги като част от процеса по преговорите за Брекзит. Това е и една от причините, поради които големи банки като HSBC и Morgan Stanley твърдят, че обмислят изнасяне на работни позиции към Континента. Разбира се, всичко зависи от резултата от преговорите през идните месеци или дори години. Ключово в момента за европейските предприятия е да бъдат гъвкави и информирани, така че да могат да вземат най-добрите решения. Едно от най-добрите обобщения на ситуацията като че ли идва от естонския предприемач Таавет Хинрикус, съосновател на базираната в Лондон компания за трансгранични парични услуги Transferwise: “Нищо не се е променило и все пак всичко е различно”.

MOVE.BG

Автор

още от Актуално