Характерът: решението отвътре  


От Димитър Татарски, публикувана на 23 септември 2018

Дали промяната доведе технологиите? Или технологиите доведоха промяната? Последно, кое е първото: яйцето или кокошката? Главоблъсканицата в търсене на отговори на тези въпроси щеше да има значение в един по-простичък свят, по-статично развиващ се, някак си по-затворен. За добро или лошо, нашият свят днес не е такъв. Той става все по-сложен, все по-динамичен, все по-отворен на взаимоотношения и контакти. А това като всяко нещо носи своите предизвикателства. Как да се подготвяме за тях? Къде да намираме решенията им? Това е типът главоблъсканица, която има значение тук и сега.

Човечеството много път сме извървели за 2.5 милиона години на земята. Напредвали сме постепенно технологично и психологично, отвън и отвътре. В зависимост от обстоятелствата в историята, тези са се разминавали, в последствие догонвали, вървели заедно, после пак разминавали… Така до наши дни, когато отново сме в етап на съществено разминаваме между кривите на едното и другото: технологичното супер бързо расте нагоре, но не и нашата психологична готовност за него отвътре. Производна на тази пропаст е още по-страшната ножица между сложността на света и простите модели на мислене, емоции и поведение за справяне с него на мнозина от нас, особено сред деца и юноши. Прогнозите са, че до средата на този век, ако не предприемем адекватни действия, масата хора едвам ще можем да осмисляме и да се адаптираме към случващото се наоколо. Буквално ще се режат глави… и души.

Нуждата от работа с характера на човека е глобално социално предизвикателство, което е също толкова важно за адресиране, колкото промените в климата, замърсяването и изкореняването на бедността. Радостно е, че се правят усилия в това отношение. Заделят се все повече ресурси за изследвания в ранното детско развитие, позитивната психология и науката за характера. От 2015 година насам дневният ред за устойчиво развитие на ООН за първи път добавя и личното благополучие на всеки един гражданин на планетата като обща цел на обществото. В новата си визия за образование от 2016 година Световният икономически форум включва 6 качества на характера в своята рамка от умения на 21 век, насърчавайки паралелно активното интегриране на технологиите в тяхното изграждане.

Да, има опити за промяна отгоре-надолу. Има ли достатъчно чувствителност и приемственост на това, обаче, в също толкова важната посока отдолу-нагоре? Хора и организации масово търсим решения на проблеми в неща, които са външни на нас. Принципно, няма нищо лошо в това: устойчивите решения вземат предвид и условията навън. Но когато сме излезли извън златната среда и сме отишли в дадена крайност, заделените средства, усилия и време там носят по-малка възвръщаемост за всеки следващ инвестиран лев, действие и минута. Продължавайки да търсим все нови лидери, закони и формули за развитие, изглежда сякаш забравяме, че решение лежи и вътре във всеки един от нас. Доказват го нашата интуиция, велики умове през историята, съвременни изследвания като най-дългото проучване на щастието и удовлетворението от живота.

С надежда да повишим тази чувствителност и приемственост сред хора и организации и тук в България, Характер.бг, MOVE.BG и съмишленици организираме дейности, с които да отбележим глобалната кампания Character Day в страната. Характерът: новата стара цел на образованието и Ден на характера 2018 в България са сред над 170-те хиляди събития по света, информиращи деца и възрастни за съвременните открития в тази област и насърчаващи развитието на силните страни на характера на базата на наука.

Съвсем ОК е да искаме решения отвън. Също толкова ОК е да си вземем времето и потърсим нещо отвътре. В днешния сложен и свързан свят, 3 неща изглеждат сигурни: първо, имаме нужда и от двете; второ, тези са неразделни и взаимно допълващи се; трето, има нужда от баланс помежду им. Текущо, обстоятелствата са такива, че сме стигнали до момент, в който чисто човешките ни качества са също толкова важни, колкото технологиите и нашето знание за нещата отвън нас. За пореден път в своето развитие, човечеството трябва да затворим gap-a между технологичното и психологичното, за да продължим трайно напред. А за това имаме нужда приоритетно да разчитаме на човешките си умения като приведените като пример в този кратък филм. Само тях машините и технологиите не дублират.

Автор
още по темата

още от Актуално