Хасково - град на видни българи

Снимка: Хасково през 1931 година, "Уикипедия".

Знаете ли кой е първият кмет на Хасково след Освобождението? А детето чудо на българската класическа музика? 

Представяме ви няколко кратки истории от нашата интерактивна историческа карта на България. Те са споделени от нашия читател Антон Атанасов и разказват за видни българи от южното градче Хасково, допринесли за развитието на родината ни. Споделяме с вас четири от неговите истории.  

Ако и вие знаете интересни данни за личности, места, събития, сгради и предмети от нашето минало - споделете история на нашата историческа карта.

Приятно четене с историите на Антон Атанасов.

Михаил Минчев - Първият кмет на Хасково след Освобождението

Михаил Хаджииванов Минчев е български революционер, роден през 1853 г. в Хасково. Завършва Роберт колеж в Цариград. Завръща се в родния си град и развива дейност като търговец. Участва в културно-просветния живот на града. Касиер е на Хасковския частен революционен комитет на Вътрешната революционна организация. Осъден е по делото за покушението срещу хасковския чорбаджия Ставри Примо, но успява да избяга от заточението в Диарбекир през 1876 г. Установява се в Русия. Участва като преводач и разузнавач в Руско-турската война от 1877-78 г. След Освобождението е първият кмет на Хасково.

Умира през 1891 г.

На 26.05.2017 г. посмъртно е обявен за почетен гражданин на Хасково.

Георги Сапунаров - Патронът на Тракийската организация в Хасково

Георги Митрев Сапунаров е роден на 6 май 1914 г. в село Доганхисар, намиращо се тогава в пределите на Царство България, а сега в Република Гърция. През 1923 г. семейството му е принудено да емигрира в България. Настаняват се в Хасково. Като повечето бежански деца има трудно детство, но това не му пречи да се образова. 

Завършва средното си образование в Хасково, а висшето – в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „География“. 

Започва работа като учител в Мъжката гимназия в Хасково. По-късно е назначен за инспектор по география в Инспектората по образование на Хасковски окръг. Поколения педагози от този период помнят методическата помощ и насърчителните му слова към младите му колеги и неговата отдаденост на благородната учителска професия. През 1944 г. като председател на Тракийската организация в Хасково взема активно участие при подпомагането и настаняването на бежанците от Беломорска Тракия, които постепенно се интегрират и със своя труд и знанията си допринасят за напредъка на Хасково. По време на неговото председателстване са реализирани мащабни проекти – построен е паметникът-костница на избитите тракийци през 1913 г. в Маджарово, издигнат е величественият паметник на Капитан Петко войвода в Хасково с автор скулптора Стою Тодоров през 1955 г., построен е Тракийският дом в града през 1959 г. Той е и човекът, който подготвя създаването на Ансамбъла за народни песни и танци „Китна Тракия“ през 1960 г. Пише статии и студии на историко-географска тематика, свързани с Беломорска Тракия, като някои от тях са в съавторство с големия изследовател на Тракия Анастас Спасов Разбойников.

Животът му е изпълнен със себеотдаване на каузата на тракийските българи. Тачен е заради скромността му, безграничната му обич и всеотдайност към всички, загубили своето родно огнище и преживели мъката, мизерията и глада на бежанските неволи. През 2001 г. признателните бежанци и техните потомци изразяват своята почит към делото и личността му, като приемат неговото име за патрон на хасковската тракийска организация.

Умира през 1993 г.

На 25.03.2016 г. посмъртно е обявен за почетен гражданин на Хасково.

Недялка Симеонова - Детето-чудо на българската класическа музика

Недялка Симеонова е родена на 2 декември 1901 г. в Хасково. Започва да свири на 6 години, като първият ѝ учител е баща ѝ Димитър Симеонов – самоук музикант, тромпетист и цигулар. За първи път пред публика малката Недялка изпълнява „Мечтание“ от Шуман. През 1909 г. е поканена да свири във Военния клуб в София. Когато е 9-годишна, българската музикална критика я обявява за дете-чудо.

През 1913 г. заминава за Америка, където изнася множество благотворителни концерти в полза на пострадалите през Балканската война българи. Тамошната публика е във възторг. Богати американци ѝ отпускат стипендия за обучение и през 1914 г. заминава за Дрезден, Германия. Става ученичка на проф. Густав Хавеман в Дрезденската музикална академия. През 1920 г. се завръща в България. Две години по-късно за първи път у нас свири със сборен симфоничен оркестър.

Отново заминава за САЩ, където учи при най-големия педагог по това време – проф. Леополд Ауер. През 1924 г. цялото ѝ семейство се премества в Индианаполис, САЩ. Някъде по това време се сдобива с прочутата си цигулка „Галиано“, на която свири до смъртта си. С нея обикаля целия свят и изнася концерти в Япония, Китай, Сингапур, Европа, Америка. Тя е първата българка, изнесла концерт в прочутия „Карнеги хол“ в САЩ.

През 1931 г. се връща в България. Наградена е с орден за граждански заслуги. На следващата година ражда сина си – бъдещия известен цигулар Димитър Симеонов, кръстен на баща ѝ. Вече утвърдената цигуларка прави постъпки да стане преподавател в Музикалната академия и концертмайстор в Народната опера, но ѝ е отказано. Принудена е да свири по софийските локали.

През 1935 г. в София е организиран концерт в нейна чест – по случай 25-годишната ѝ музикална дейност. Юбилеят ѝ е почетен и в Хасково.

През 1948 г. става професор, а две години по-късно и „Заслужил артист“. Умира на 14 март 1959 г. в Париж след тежко боледуване.

През 2017 г. посмъртно е обявена за почетен гражданин на Хасково.

Стойчо и Кица Марчеви - Едни от най-големите български дарители

Хасковският търговец и индустриалец Стойчо Марчев е роден през 1879 г. Той е един от най-ярките представители на хасковския стопански живот през първата половина на XX век. Неговата индустриална и търговска дейност е насочена към производството и търговията на сусамово и слънчогледово масло и тахан. Успява да доразвие наученото от баща си и да създаде първата модерна фабрика за растителни масла в Хасково. За своя жизнен път и успешната си дейност разказва в собственоръчно написаната си през 1938 г. автобиография, която се съхранява във фонда на Хасковския исторически музей.

През 1903 г. се жени за Кица Паскал Сотирова и започва самостоятелен бизнес. Закупува място в центъра на града и построява къща и работилница. Енергията и предприемчивостта му дават възможност бързо да натрупа първите си капитали и да въведе технически промени в производствения процес. Освен индустриалец и търговец е активен общественик и дарител. През годините подпомага почти всички благотворителни начинания в града. През 1925 г. по инициатива на Кица Марчева в Хасково е създадено женско благотворително дружество „Развитие“ с цел издигането на умственото и нравственото равнище на жената и развиването на благотворителна дейност за подобряване на тежкото положение на бедните жени и на децата. През 1927 г. заедно с Ж. Раберов, В. Примов и В. Шипкова семейството построява в двора на църквата „Св. Димитър“ сиропиталище за деца. През 1931 г. създават Окръжно благотворително дружество „Утеха“ за подпомагане на бедни и болни граждани. 

На 8 април 1938 г., пет години преди смъртта си, Стойчо Марчев се явява пред Нотариуса на Хасково и публично завещава на община Хасково над 40 милиона лева(стари пари). Оставя недвижими имоти, като около 8,500 кв. м от тях са в центъра на града и са предназначени за построяването, обзавеждането и стопанисването на Техническо-занаятчийско училище, което да носи неговото име и това на жена му и в което една от стаите да бъде превърната в семеен музей. Завещава средства на сиропиталище „Св. Иван Рилски“-Хасково, на старопиталище „Утеха“, на читалище „Заря“, на Благотворително офицерско дружество „Родопи“. Дивидентите от акциите на стойност 300 хиляди лева, вложени в банка „Доверие“, са определени за издръжка на трима ученици в Техническо-занаятчийското училище.

На 25 юли 1943 г. Стойчо Марчев умира. На 6 август 1943 г. Общинският съвет на Хасково приема дарението му и учредява фонд на негово име. Училището на името на Стойчо и Кица Марчеви е открито на 15 октомври 1948 г. През април 1949 г. Общината се отказва от правата да управлява фонда и го прехвърля на Механо-електротехническото училище. По това време капиталът му възлиза на 4 762 291 лева. През същата година съгласно Закона за държавните имоти недвижимите имоти на фонда преминават към Жилфонд-Хасково, а паричните средства се внасят в държавния бюджет. От 1951 г. училището става техникум на името на Тенчо Хубенов, а името „Стойчо и Кица Марчеви“ е заличено. Дълги години дарителското дело на големия хасковски индустриалец потъва в забрава, а местната история се оказва в дълг пред неговата памет. 

През 80-те години под натиска на родственици и с участието на Регионалния исторически музей на централната фасада на сградата на хасковската автогара, изградена на мястото, където се е намирала фабриката на Ст. Марчев, е поставена паметна плоча. След приватизацията на автогарата собственикът сваля плочата и по този начин заличава отново част от спомена за известното семейство. Едва през 90-те години имената и делото им намират заслужено място в историческата памет на местните, а най-старото техническо училище в града възстановява своето име.

На 26.05.2017 г. Стойчо и Кица Марчеви са обявени за почетни граждани на Хасково – посмъртно.

Сподели история

В сърцето на "Моята българска история" е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел! Споделете история на нашата интерактивна карта!