История на месеца: Преплетени съдби

"Представила съм ви портрет на бабата на прабаба ми, Дона. До нея на снимката е нейният мъж, дядо Станчо," споделя Мария Петковска. Снимка: личен архив.

Измина месец декември и е време да обявим най-интересната история, изпратена от вас, нашите читатели, на интерактивната карта на програма “Моята българска история” на MOVE.BG. Това е разказът на Мария Петковска, която с много любов и вълнение ни сподели важна част от живота на нейния род, свързана с Васил Левски и усилията на хората по българските земи да помагат на Апостола на Свободата. Мария ще получи като подарък от нас книгата “Подир копненията на поета” на Цветан Ракьовски, предоставена от Македонския научен институт.

Ако и вие знаете важна случка от ваши близки и роднини, свързана с нашето общо минало, не се колебайте да ни я изпратите на нашата интерактивна историческа карта тук. Най-добрата история за месеца ще бъде наградена с книга от нашите партньори. 

А сега приятно четене на разказа на Мария за баба Дона и Васил Левски.

“Миналото е лабиринт, в който можеш да се изгубиш, но същевременно да откриеш милиони насъбрали се истории, които чакат да бъдат чути и предадени нататък. Някои от основните ключове към него са нашите баби и дядовци, преминали през предизвикателствата на живота, опознали го и съхранили в себе си всяка една гънка история. Такъв пример е и моята прабаба Дона. От малка тя е голяма фигура в живота ми. Като жена от нейното поколение, тя е минала през всякакви промени - и глобални, и лични. Тази година навърши 91 години. Времето минава, а зная, че някой ден тя ще си отиде. Затова реших да запазя наследството й, което не е много - само безброй истории от минали животи. Един неин конкретен разказ докосна в мен любовта към семейните ценности и Българското възраждане. Историята е за обикновено селско семейство приело в дома си един необикновен човек. Това обикновено селско семейство е моето, а необикновеният човек е Васил Левски.

През XIX в., неизвестна година, в село Смолско живее едно традиционно българско семейство, изхранващо се със земеделие и животновъдство. Семейството има четири деца, едно от които е бабата на моята прабаба - Дона. Тя е втората по големина от останалите. По това време е още малко дете. И възрастните, и децата прекарват дните си на полето, като всеки ден е един и същ. Никой не предполага, че не след дълго животът им ще се промени. В един обикновен ден бащата на Дона, Георги, отива на пазар в Панагюрище. С това свое действие той ще промени курса на живота на цялото семейство. Там за първи път се среща с Васил Левски. След тази съдбовна среща, Дяконът се превръща в редовен и почетен гост в дома на семейството. Всяко негово посещение било скрито от света, но носело голямо щастие за семейството. С времето, обаче посещенията стават все по-кратки и все по-тайни.

При последното си гостуване Апостолът трябва бързо да напусне селото. Бащата и по-големият брат на Дона решават да помогнат и да го изведат незабелязано. Дона не предполагала, че ще види за последен път баща си и по-големия си брат, защото след тази нощ те никога не се върнали.

След този ден майката на Дона живее в печал, а малките деца не разбират защо татко им и батко им ги няма. Дона, обаче знаела. Знаела, че сега тя ще трябва да заеме ролята на голямата сестра. Знаела, че ще трябва да ги предпазва от бедата, която, предусещайки, наближавала. Отнето е и последното, което е останало на семейството - родната им къща. Разбрали за гостуванията на Васил Левски, дервентджиите запалват къщата, а заедно с това си отива късчето от бащината и братска топлина. Семейството, обаче не било наказано със смърт. Може би цената, която трябвало да платят е да живеят с мъката по изгубените близки и родния дом, което е по-голямо наказание.

През следващите дни и месеци живеят в една барака. Един ден отиват накрая на селото при друга изгоряла къща да взимат дърва, за да се топлят. Дона, тършувайки из останките на къщата, изравя както прабаба ми казва „захлупци“ с жълтици. Семейството запазват тайната за намереното имане. От тук насетне благодарение на него започват да строят наново загубения живот.

В един мразовит зимен ден из селото се разпространява вест за датата на обесването на Васил Левски. Семейството тръгва с кола, теглена от волове, към София, за да се сбогуват с любимия им гост. В съзнанието на Дона се появява лъч надежда, че някъде из тълпата може да открие баща си и брат си. Тя търси познатите лица, оглежда се, вика, но, за съжаление, не открива търсеното. Единствено детските й очи си дават последно сбогом с Васил Левски.

Годините минават и от малката Дона, тя се превръща в баба Дона, жизнената баба на село Смолско. С времето животът на семейството се оправя, а деянието им остава в съзнанието на всички съселяни. Кръщават ги Василичини, в памет на обичания герой.

Прабаба ми завърши своя разказ с думите: “Много мъчно им е било и много тежко са го преживяли, щото е било сиромашия голяма, но тия жълтици помогнаха. Тя баба не беше много вярваща, но това все се споменуваше. Вика „все пак закрилник сме имали, та намерих тия жълтици..“.

  Баба Дона умира на 92 години. До края на живота си тя никога не забрави за Васил Левски и не се отказа да търси баща си и брат си. Моята прабаба е кръстена на нея, а както знаем човекът си идва и с името. Тя е също толкова борбена и силна и не се спира пред нито една трудност.

 Целта на споделянето на тази лична история е да оставя във вас следа, каквато бе оставена в мен. Поговорете с вашите баби и дядовци, защото те имат какво да ви разкажат. Няма нищо по-хубаво от това да покажем на близките ни, че сме готови да запазим завинаги наследството им. Историята е едно от най-ценните неща, които могат да ни завещаят. Нека съхраним паметта им жива след като си отидат, нека позволим и на други хора да изпитат емоциите, които те са изживели. Надявам се обикновеното семейство от село Смолско - Василичини, да са успели да влязат в сърцата ви, а необикновеният човек, Васил Левски, да продължава да буди съзнанията на всички българи.

Зад малките на пръв поглед обикновени неща, стоят големи и необикновени истории. Предайте и вашата история нататък.

П.С. След като завърших написването на историята, споделих на прабаба си, че е готова, и тя се развълнува. Тази история посвещавам най-вече на нея."

Сподели история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие.

В сърцето на “Моята българска история“ е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!

Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!

Моята българска история - твоята история е нашата обща!