История на месеца: Домът на търновската бохема

Завършваме годината с една интересна история за емблематична сграда в старата българска столица Търново. Сграда, която пази спомени с унгарски привкус и бохемски сантимент, както и студентските емоции на много бивши възпитаници на Великотърновския университет. Това е историята за къщата на унгарката Манци, превърнала се по-късно в арткръчмата "Попа".

Тази история, споделена от нашата читателка Елена Димитрова, е най-добрият разказ за месец декември в играта ни "Сподели история, спечели книга". Елена ще получи като подарък книгата “Деветдесет дни завой. Правителството на Иван Багрянов 1 юни – 1 септември 1944 г.” с автор Руси Ст. Русев, предоставена от нашите приятели от издателство “Изток-Запад”.

Искате ли и вие да участвате в играта? Споделете история на интерактивната историческа карта на програма “Моята българска история” на MOVE.BG. 

Нека заедно да подредим историческия пъзел на нашето общо минало. Защото твоята история е нашата обща история.

Сподели я сега - линк тук.

А сега приятно четене на историята на Елена.

“Къщата на гърба на ул. „Велчо Джамджията” е строена през 60-те години на XX век. Сред търновци е известна като къщата на унгарката Манци. Манци е била предприемчива и гостоприемна унгарка, омъжена в далечна България. Във времето на социалистическия дефицит на стоки от първа необходимост тук търновки са успявали да се снабдят с луксозни дамски артикули като найлонови чорапи и модни аксесоари, внос директно от Унгария. Единствено от тази къща е имало тогава достъп и до огромните сводести мази под сградата на главната улица, в която по онова време се е помещавала залата за репетиции на Представителен смесен хор „Търновград” при Читалище „Надежда”. Поради спецификата на терена в Търново тези мази на сградата, разположена по-нагоре по хълма, на практика се падат на равнището между втория и третия етаж на долната къща. Тук, в тези хладни, просторни и закътани помещения се е развивало интензивно частно производство - на толкова модните по онова време фосфоресциращи мартенички, копчета и разни други дребни пластмасови изделия. Освен това, в къщата на Манци често са се събирали весели компании от търновската бохема за партии нелегален покер, за които още се носят легенди.

Години по-късно, в началото на 90-те, къщата купува художникът Румен Димитров-Попа и превръща първия ѝ етаж в любимо заведение за студентите и младите хора в града. В онези смутни времена това е идеалното място за арткръчма – изолирано, диво, свободно, с много качествена рок и джаз музика, кръчмата с първия CD-плеър в града, поносими цени и ненадминатите „картофи по попски”. Заведението с оригинален интериор става култово, с редовна предана клиентела, която цени не само добрата музика, но и купона, артистизма и свободния дух на мястото.
Това са годините на изгряващите „борчета”, на мутрите и организирания рекет. Такъв, разбира се, е пробван и в това толкова популярно заведение. Барман в момента, в който рекетьорите влизат в „Попа”, е художникът Кристиян Лапчев. Той ги изслушва внимателно, намалява музиката и се обръща към клиентите: „Пичове, тези момчета тук искат да ви охраняват. А вие искате ли?” Цялата кръчма се вдига като един и изхвърля най-безцеремонно натрапниците. Те повече така и не посмяват да се появят. И до днес все още се случва по стълбите към бившия „Поп” да се отбият бивши студенти на Великотърновския университет, озовали се случайно след години отново в града и съживяващи прекрасните си спомени от студентските години.”

Сподели история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие.

В сърцето на “Моята българска история“ е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!

Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!

Моята българска история - твоята история е нашата обща!