История на месеца: Комитските времена на дедите ни

Георги Попмихайлов с двете си деца Елена и Михаил, гр. Неврокоп, 7 ноември 1929 г.

Измина месец февруари и е време да обявим най-интересната история, изпратена от вас, нашите читатели, на интерактивната карта на програма “Моята българска история” на MOVE.BG. Това е разказът на Петър Хаджиев, който ни разказва за участието на неговия род в комитските вълнения от началото и средата на XX в. Петър ще получи като подарък от нас книгата “Сага за Балканската война”, предоставена ни от нашите приятели от издателство “Изток-Запад”.

Ако и вие знаете важна случка от ваши близки и роднини, свързана с нашето общо минало, не се колебайте да ни я изпратите на нашата интерактивна историческа карта тук. Най-добрата история за месеца ще бъде наградена с книга от нашите партньори. 

А сега приятно четене на разказа на Петър Хаджиев за отминалите комитски времена на дедите ни.

“За живота и делото на Гоце Делчев е писано много и ще продължава да се пише и в бъдеще, защото името и идеите  му за свобода се превърнаха в символ за хилядите поробени българи от Македония и Одринско. И днес старите хора по Разложко и Банско разказват за учителстването на Гоце Делчев в тогавашното пиринско селце. Макар и кратко, то оставило дълбоки следи в съзнанието на поколенията, защото учител като Гоце лесно не се забравя. Още повече че в душите на робите апостолът пося семената на революцията. Нейното начало бе поставено през 1893 година в Солун с основаването на ВМОРО, а кулминацията на бунта бе десет години по-късно, когато избухна Илинденско-Преображенското въстание.

Георги Делчев (1872-1903)

Гоце е назначен за главен учител на „Българското банско второкласно училище” в края на август 1896 г. Това не е случайно негово хрумване. Поставена му е нелеката задача да съдейства за изграждането на комитети в Горноджумайско, Разложко и Неврокопско, а също така да уреди канали за преминаването на куриери и за доставянето на оръжие през границата.

През 1928 година в сп. „Илюстрация Илинден” Лазар Томов публикува своите спомени за дейността на Гоце Делчев в Разложко. ”Още от началото пролича, че новият главен учител носи нещо друго, че той се отличава от предшествениците си. Гоцето бе дошъл с мисия да основе революционни комитети и да засили дейността на ВМР организация - пише Томов. - След няколкодневна ориентировка Гоце пристъпи към работата. Започна се с по-събудените банскалии, намери почва помежду тях и образува таен революционен комитет. Същото направи и в Мехомия (Разлог) след неколкократни посещения. Оттук мина и по цялата околия. Това велико дело за борба с турската власт обхвана постепенно селата Белица, Годлево, Драглище, Добърско, Баня, Добринище, Якоруда, Елешница и Бачево. Тъй в късо време, 1-2 месеца, цялата околия бе вече едно цяло - един дух витаеше у всички, една цел се преследваше: борба с вековния тиранин, рушение на вековната турска тирания... „

Паметна плоча на хижа „Гоце Делчев”, на която е отбелязано кога в Добринище е основан революционният комитет от Гоце Делчев.

Днес няма как да не изпитвам законна гордост, че името на Гоце Делчев е свързано и с моя дядо по майчина линия Георги Попмихайлов, училищен, църковен и възрожденски деец от родното ми Добринище, кмет на селото през 1934 г. От вуйчо ми Михаил Михайлов (Миле Даскало) знам разказа на дядо Георги  за това как Гоце  създава комитета. „Аз бях учител по това време - разказвал е дядо Георги - Един ден ни съобщиха, че главният даскал на Банско ще дойде в Добринище „по работа”. Бяхме вече чули нещо за организацията, но от нашето село нямаше посветени. Ние щяхме да бъдем първите. Та като дойде Гоце в Добринище, отидохме няколко мъже високо в Пирина в една хубава местност. Казва се Ингилизовото. Там се и заклехме пред камата и револвера на апостола, че ще бъдем верни работници на организацията. Бяхме аз, Костадин Бозов, Костадин Прътев, Алекси Пумпалов, Спас Попгеоргиев и Иван Попов - Деницин. Гоце запали голям огън в сърцата ни...”

Георги Попмихайлов с двете си деца Елена и Михаил, гр. Неврокоп, 7 ноември 1929 г.

Не помня моя дядо Георги Попмихайлов, защото той е починал в началото на 60-те години на миналия век, когато аз съм бил невръстно дете. По-късно, като студент по журналистика, ровейки се из документите на тогавашния Централен държавен исторически архив, попаднах отново на спомените на Лазар Томов, виден комитаджия и училищен деец от Разложко. В тях той е оставил списък на главните дейци на първите революционни комитети, изградени лично от Гоце Делчев в Разложко. По законите на конспирацията родното ми село Добринище е носело името Дъбово. Навярно този псевдоним идва от местността Дъбовец край Добринище, където доскоро имаше непроходима вековна дъбова гора. Лазар Томов допълва, че пред Гоце Делчев  се заклеват Иван Попов, Коце Бозов, Георги поп Михайлов и Пенде Даскалов. Навярно времето е изтрило от паметта на Томов имената на останалите съзаклятници, но това не е най-важното. Сега в м. Ингилизовото има скромен мраморен знак, за да се знае делото на онези добринищани, които тръгват през есента на 1896 г. организирано да се борят срещу Турската империя. А от моя дядо Георги Попмихайлов пазя свидетелството му от същата тази година, когато завършва училището в Банско. Там черно на бяло е отбелязана народността му: „Българин”.

Поклонение пред гроба на свещеник Михаил Попмихайлов, баща на моя дядо Георги Попмихайлов /мъжът вдясно на снимката/. До него жената с детето е съпругата му Магделена. А детето е дъщеря му Елена.Снимката е правена няколко години след Балканската война 1912 г., когато Добринище се освобождава от турско робство. Михаил Попмихайлов е погребан в двора на църквата "Св. св. Петър и Павел" в Добринище.

От Банско Гоце Делчев на няколко пъти отива до Горна Джумая и Неврокоп, където също основава тайни революционни комитети. Създадените от него канали от Годлево и през Горно Драглище и Добърско за Рилския манастир съществуват няколко години. Уредени са също така и канали от Якоруда за Лъджене и през Белица за Самоков. Днес често пъти се питаме как сам е могъл да завладее хорските души. На този въпрос отговор дава поетът Яворов: „Нивга вече (след престоя му в Банско - П.Х.) Гоце не срещна невъзможност в онуй, което си поставяше като цел за осъществяване. Една блага душа предразполагаше всички, които го доближаваха. Една пламенна душа обайваше всички, които почваха работа заедно с него”.

Но наред с посяване семената на революцията, Гоце Делчев не изоставя и учителските си задължения. Макар и кратко, неговото пребиваване в Банско оставя дълбоки спомени. Има и писмени доказателства от даскал Гоце. Те се пазят в книгата на Банското православно второкласно училище, където на чист български език революционерът е написал три документа. Два от тях са свързано с учебното дело. Третият документ е от 1 ноември 1896 г. и е адресиран до българския екзарх в Цариград Йосиф І. Учителят моли да бъде освободен „понеже здравословни причини не позволяват да изпълнявам занапред възложената ми от Ваше Блаженство длъжност”. Истинската причина за напускането на Гоце Делчев обаче не е здравето. След като изпълнява своята революционна мисия в Разложко, той поема по комитетските пътеки на Македония, за да се отдаде изцяло на освободителното дело, което скоро дава своите плодове.

От много години в родната ми къща в Добринище на стената стои закачена фотография, с която също много се гордея. Мъже, снимани в четническа униформа. По лицата им се чете решителност за големи дела. И наистина, през бунтовната 1903 г. тези мъже се сражават за свободата на родния Пирински край. Единият от четниците на снимката е и моят прадядо Лазар Хаджиев. Не се знае в нашия род много за неговия „комитлък”, но от поколение на поколение се предава тази снимка, която разказва за историята на едно въстание. И от поколение на поколение се предава името му Лазар - най-напред на моя баща, а след това и на моя син.

В началото на януари 1903 г. в Солунската мъжка българска гимназия се събират група дейци на ВМОРО, които вземат историческото решение за вдигане на въстанието. Дните преди Илинденския бунт са изпълнени с небивало раздвижване на духовете. На 2 август 1903 г. (Илинден) в ранни зори пукотът на пушките и тържественият звън на камбаните вдигат населението в Битолския революционен окръг на борба. На 19 август (Преображение) ги последват и българите от Одринска Тракия.

На Кръстовден 1903 г. се вдига и Разложко. Тежки боеве въстаниците водят в Разлог. В града има многоброен турски противник, който оказва яростна съпротива, но скоро преминава в настъпление. Това решава и съдбата на бунта в цялата околия. Пътят, по който бежанците се оттеглят към свободното Отечество, е охраняван от четници.

Четник в Добринищката чета е бил и моят прадядо Лазар Хаджиев. Ядрото е сформирано в Самоков, откъдето се тръгва за родния край след обявяването на въстанието. Преди да потеглят, четниците се снимат с ушитото за четата специално знаме. То е извезано от учителката Невена Г. Малчова от Самоков, за която се знае, че родителите ѝ са от Разлог. Изработката на знамето много се харесва на четниците. Историците по-късно ще отбележат, че от Охрид до Лозенград и от Разложко до Солунското поле се развявали знамена с едни и същи български лозунги и символи. Най-често това са яркият девиз на революцията „Свобода или смърт” и лъвът, символ на българската бойна мощ. После четниците повикват фотограф, след което подаряват снимката и на Невена Малчова със следния изписан текст на гърба: „В знак на признателност за услугата Ви, показана нам в изработването на знамето, подаряваме ликовете си на г-жа Малчова. От ляво на дясно: Г. Чорбаджийски, Г. Демянов, Л. Хаджиев, Ап. Демянов, Ил. Демянов, 8.ІХ.1903 г., Самоков”.  Днес се знае, че четникът, който държи знамето, е от съседното на Добринище село Елешница.

На снимката отляво надясно: четникът със знамето е от Елешница, Г. Чорбаджийски, Г. Демянов, Л. Хаджиев, Ап. Демянов, Ил. Демянов.

По време на въстанието знамето гордо се развява в четата. В нея участват още и Иван Деницин, К. Бозов, К. Прътев, Д. Мунин, Д. Пишаров и др. Добринишката чета води последен бой около с. Годлево, след което през Рила се оттегля на свободна територия. Малко са спомените, останали за прадядото Лазар Хаджиев. Казват, че е бил много буйна глава, което впоследствие му „изяжда” и главата. През 20-те години на миналия век в една от кръчмите на Добринище при сбиване е ударен с дърво по главата и от това той умира. Като легенда се разказва, че същият този Лазар имал гърне с жълтици, заровено някъде по зидовете на къщата му. През Междусъюзническата война цялото Добринище е запалено от гръцките войски и изгаря в пламъците. За да спасят живота си, жителите бягат към Юндола. Мародерите това и чакат. И когато семейството на Лазар се връща, от Аджиовото (Хаджиевото) злато нямало и следа. Та така запада икономически родът ни, обичаше да се шегува моят баща Лазар, кръстен на своя дядо-комита..

Снимката с комитата Лазар Хаджиев обаче и днес пази неизлечимия спомен за онези бунтовни  дни от 1903-то лето, напомня за героичните ни деди и ни задължава да разказваме за делата им на нашите деца, както и за въстанието, в пламъците на което изгоряха хиляди българи. И да не забравяме никога, че герои като Гоце Делчев и плеядата комитаджии около него посяха семената на революция, с която може да бъде горд всеки свободолюбив народ!"

Сподели история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие.

В сърцето на “Моята българска история“ е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!

Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!

Моята българска история - твоята история е нашата обща!