История на месеца: По следите на една забравена махала в Еленския Балкан

Останки от бившата махала Шоювци в наши дни. Снимки: личен архив. Колаж: "Моята българска история".

Време е да обявим най-добрата история за първия месец на новата 2022 година - Маргарита Василева ни разказва за родното място на баба й Иванка - Шоювци. Историята е свързана с една изчезваща форма на населени места у нас - т.нар. махали: група от около пет-десет къщи, които не са били част от даден град или село, а са съществували самостоятелно. Обикновено сме свикнали да свързваме живота в махали с ниските родопски хълмове около Златоград, където все още вечер се виждат по четири-пет светещи къщи от разположените на съседни склонове една до друга махали и пък Троян, където от двете страни река Черни Осъм можем да видим както типичните махали от около пет къщи (Радоевско), така и прераснали заради туризма почти в самостоятелни селища махали като Баба Стана. Поради процесите на урбанизация голяма част от махалите или изчезват, или формално биват присъединени към съседните близки села. 

За една изчезнала махала ни разказва нашата читателка Маргарита Василева. Нейният разказ е за бившата махала Шоювци в района на Велико Търново, която в началото на XX век е формално присъединена към село Буйновци, но на практика е обезлюдена и изоставена. Разказът за споените на баба Иванка е нашата история на месеца, за която Маргарита ще получи и подарък - книгата “Пътепис” на Евлия Челеби, предоставена от нашите приятели от издателство “Изток-Запад”.

Вие също можете да спечелите интересна и полезна книга в нашата игра. Споделете история на дигиталната ни историческа карта тук. Нека заедно да запълним липсващите парчета от нашето общо минало.

Моята българска история - твоята история е нашата обща история!

Сега приятно четене с историята на Маргарита и нейната баба Иванка: 

“С годините все повече съжалявам, че като малка, когато съм живяла при баба и дядо по бащина линия, не съм се сетила да задам много въпроси, на които днес вече няма от кого да получа отговор. Точно поради тази причина сега се опитвам да поправя тази грешка и редовно разпитвам баба Иванка (майка на майка ми) за всичко от миналото ѝ, за което се сетя. 

Всичко започна със съставянето на родословни дървета на родовете на родителите ѝ, както и на тези на починалия ѝ съпруг – дядо Никола. От известно време правя и записи на нашите разговори. Понякога, обаче не ѝ казвам, защото се притеснява и започва да премисля думите си, а аз искам да запазя разказите ѝ автентични, разказани сладкодумно, през смях, през плач, а понякога и с по някоя „неприлична дума“. 

Някога баба сама предложи да ми пее песните, които знае от седенките, на които е ходила, и аз я попитах дали иска да я запиша. Тя се съгласи. Преди да я запиша, обаче искаше да си преговори песента, да си я запее, за да си чуе гласа, да не звучи пресипнал, да не ѝ е сухо гърлото. Даже си написва на листче песните, за които се е сетила през седмица. Има си репертоар. Такива неща правим с баба в събота и неделя, когато аз се прибера при майка ми и тя ни дойде на гости. 

В края на месец ноември 2021 година с баба отидохме в родното ѝ Шоювци - махала в Еленския Балкан, която отдавна е заличена като населено място. Истината е, че там никога не е имало повече от 6-7 къщи, като семейството на баба ми последно се е изселило в края на 50-те години на ХХ век. Днес не са останали никакви постройки. Някои са съборени от своите собственици още при напускането им на махалата, които са взели строителния материал, за да построят новите си домове в града, а други – впоследствие от чужди хора, които са използвали камъните за облагородяване на селските си имоти. 

Това, от което личи, че някога там са живели хора, са обраслите в храсти едва забележими купчини от камъни, един кладенец, гробища и т. нар. черковище. За първи път виждах такъв камък на живо. За съжаление, времето е заличило част от знаците, които са изписани върху него, като ясно личи единствено кръстът в центъра му. 

Разбира се, след като се прибрах вкъщи, се зачетох какво всъщност са представлявали тези места и стигнах до извода, че на тях са се извършвали ритуалите, които по принцип се състоят в църквите. По думите на баба всяка година на 24 май на тяхното черковище е имало празник, на който са идвали всички роднини на шоювчани. Идвал е поп от с. Буйновци. Готвело се е постно - боб със зеле или леща. Приготвяли са се поне един месец предварително - къщата да се замаже, да се нагласи огнището, нали ще идват гости. Едната година баба разбрала, че ще идват братовчедите ѝ от Пловдив и сама си забъркала вар, за да вароса стените, защото била писала по тях. 

Баба е ходила на училище в съседната махала - Танури, чак на един от отсрещните баири, поне на няколко километра. В първи и във втори клас пишели на плоча с тебешир и така, докато се прибере, писаното вече се било изтрило. Нямало книги, учебници, от които да прочете. Нямало и кога да учи за следващия ден, защото като най-голямата в семейство с три дъщери, на нея се подало да пасе говедата. И така, баба гледала от плочата и пишела по стената на стаята. Разбира се, изяла доста бой от баща си заради ученолюбието си, а след като варосала стените с много рядка смес и целите станали „на парцали“ и от майка си. Докато напуснат къщата, следите от писанките на баба все още личали. 

Докато бяхме на мястото, където е била родната ѝ къща, баба беше доста мълчалива. Нещо нетипично за нея. После ми каза, че си е мислела, че като види къде е живяла, ще ѝ олекне, а всъщност ѝ е дотежало. Предполагам защо се е почувствала така. Честно казано, без да знам как е изглеждало някога, и на мен ми дотежа. 

Взех си един камък от малката камарка, където някога е била къщата им, дано не е грешно! Опитах се да разчета написаното по надгробните плочи и да видя кога е погребан последният човек в гробището. Не успях. По начина, по който изглежда гробището, там отдавна не е стъпвал никой. Скоро дори някой да иска да отиде, няма да има кой да го заведе, а още по-малко кой да му разкаже. Затова ще продължавам да записвам разказите на баба. Дано да имаме още много време заедно!”

Сподели история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие.

В сърцето на “Моята българска история“ е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!

Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!

Моята българска история - твоята история е нашата обща!