История на месеца: Родът Небиоглу-роля, приноси и място в историята на град Глоджево

Представяме ви най-добрия разказ на нашата историческа карта за месец юли , споделен от читателя ни Октай Алиев.


От Моята българска история, публикувана на 8 август 2022

Дойде време да обявим най-добрата история, споделена на нашата интерактивна историческа карта. Победителят за месец юли е Октай Алиев, който ни разказва за Фейзуллах Небиоглу - участвал в българската армия по време на Първата световна война и кмет на град Глоджево, Разградско. От текста ще научите и за една интересна случка за ролята на възпитанието и портрета на цар Борис III.

Като награда за споделения разказ Октай ще получи книгата “Етюди по история и култура на волжките българи” на Георги Владимиров, осигурена от нашите приятели от издателство “Изток-Запад”. Разкажете ни и вие интересен момент от нашето общо минало на интерактивната историческа карта на програма “Моята българска история” на MOVE.BG и можете да участвате в играта “Сподели история, спечели книга” за месец август.

А сега приятно четене на най-добрата история за юли, разказана от Октай Алиев:

“Родът Небиоглу (букв. прев. „синовете на Неби“) е известен и значим род, допринесъл много за гр. Глоджево, обл. Русе. Родоначалникът е някой си Хаджи Неби, който се преселил в село Лодж ува (както се е наричал през османския период) най-вероятно в периода края на XVII – XVIII в. В османски регистър на мъжкото население на селото се виждат няколко представители на рода. Там пряко не е написано „Небиоглу“, но се подразбира от един от представителите на рода Хаджи Фейзуллах, който построява „Малката джамия“ или джамията „Неби“ в Глоджево през 1845 г. В третото домакинство, регистрирано в дефтера четем: „Със среден ръст, с черна брада, мухтар (кмет) Молла Абдуллах, син на Хаджи Али, на 42 години“ и синовете му „Хасан, на 10 години“ и „Али, на 2 години“. Регистърът продължава с „брата на споменатия Абдуллах, със среден ръст, побеляла брада, Хаджи Фейзуллах, син на Хаджи Али, на 40 години“ и неговият син „Ибрахим, на 1 година“. Въпросният Хаджи Фейзуллах е човекът, който построява джамията „Неби“ в Глоджево. За това свидетелства и каменен надпис, издълбан на стената вътре в джамията. Там се споменава за „Хаджи Фейзуллах Небизаде“. От там съм склонен да приема, че регистрираното 3-то поред домакинство е на рода Неби оглу. Един от внуците на Хаджи Фейзуллах също оставя дълбоки следи в историята на селото. Той отново се казва Фейзулла, а баща му най-вероятно Ибрахим. Според сина му Абдуллах (р. 1926) Фейзуллах е роден през 1881 г. в заможното за времето си и авторитетно семейство на наследниците на Хаджи Неби. На Фейзуллах му е било писано да бъде мухтар (кмет) като чичо си Абдуллах, който умира през 1845 г. Два мандата (1926-1929 г.) и (1931-1933 г.) той упражнява властта си като кмет на селото. На него и на стотици други глоджевчани се пада да носят тежкия товар на „Голямата война“ (1914-1918 г.). Фейзуллах Небиоглу е един от мобилизираните и изпратените в Сърбия войници. Според разказ на един от моите респонденти, роден през 1930 г. (сега на 92 години), неговият дядо Мехмед Осман Карасюлейман е бил на фронта с Фейзуллах Небиоглу. Разказът му за дните, прекарани в окопите, предава неговият внук Хасан Абдуллах Небиоглу (р. 1955 г.), който в момента живее в Турция. Той предава, че дядо им е разказвал, че бойните действия са били толкова ожесточени, че „оръжията ни прегряваха и „плюеха“ куршуми пред нас, а задните редици ни предаваха охладени оръжия, а прегрелите ги охлаждаха. Минахме през Драма, Кавала, Охрид, Ниш“. Друг мой респондент от гр. Глоджево, Мехмед Ибош на 92 години (р. 1930 г.), разказва, че неговият дядо Мехмед Осман Карасюлейман и Фейзуллах Небиоглу били от един и същи полк и рота, даже са се били рамо до рамо. Според разказа на М. Ибош при едно настъпление срещу врага неговият дядо Мехмед Карасюлейман, неговият братовчед Салим Исмаил Карасюлейман и Фейзуллах Небиоглу са атакували вражеския окоп. Мехмед Карасюлейман е чул Салим да казва: „Хоп, братовчеде, май ми пробиха каската“. Настъплението продължавало. Сетне до вражеския окоп са стигнали Фейзуллах и Мехмед, но Салим го нямал. По-късно са разбрали, че бил пронизан от вражески куршум и паднал убит на бойното поле. Във Военния архив във Велико Търново името на Салим сред загиналите присъства – той е убит на 18 ноември 1916 г. в с. Пустец. Мехмед Ибош разказва още една кратка история за това какво друго са преживели заедно дядо му Мехмед и Фейзуллах. „При друга атака, разказва М. Ибош, дядо ми и Фейзуллах са видели един вражески войник, който бил на пост, който подпрял главата си на оръжието и спал. Фейзуллах е казал „да го заловим“, но дядо ми възразил и отговорил, че ще се чуят действията им, като след това има опасност „самите ние да бъдем заловени“. Така те са се отказали. Неясно кога, но според разказа на Х. Небиоглу Фейзуллах е пленен от сърбите и прекарва няколко години в пленничество.

Общо четирима (с него) успяват да се върнат от пленничество в Лудогорието. За връщането си той е разказвал: “не владеехме добре български език. Скитахме се насам-натам из гори, поляни и накрая видяхме някакъв мъж. Попитахме го къде се намираме, а той ни отговори “в България”. Когато мъжът каза “България” го взехме на раменете си от радост. Дадохме му едно палто, облякохме го, а той ни извади от торбата си хляб. Първият си хляб в родината ядохме от този българин“. През 1966/67 г. отива на гости при сина си Фейзуллах в град Бурса. Там синът му го води на петъчна молитва в Улу джамия. Запознал е присъстващите с баща си. Там се заговорил с някой, който, като е чул, че е от България, почнал да го разпитва от къде е, що е, къде е отбил военната си служба и т.н. Фейзуллах му е отговорил на въпросите, след което започнали да се прегръщат – след години се оказало, че един от неговите бойни другари от Лудогорието, заедно с когото са прекарали пленничество, е дядото, който седи до него. По този повод синът му, който пак се е казвал Фейзуллах, пише писмо до роднините си в България: „След години баща ми се видя със свой боен другар, с когото са били в един и същ окоп, в Улу джамия в град Бурса”.

След войната се жени за Халиме от рода Делихасанови от село Глоджево. Раждат им се няколко деца: Назифе, Фейзуллах, Мерием, Абдуллах, Хасан, който умира млад. През 1926 г. Фейзуллах Небиоглу става кмет на село Глоджево. Като такъв той е бил много строг, но справедлив управител. Редовно се е грижел с ежедневните проблеми на населението. Внукът му Хасан Небиоглу разказва: „Веднъж бях на бръснар в Глоджево. Тогава някой дядо ми разказа, че при кметуването на дядо ми, че неговата жена се е развела от него, след което кметът изпратил покана да се явят пред него мъжът и жената. Почнал да ги разпитва за причината поради която са се развели, а сетне им ударил по един шамар и им казал: „от сега нататък сте отново заедно!“.

Друга история от кметуването на Фейзуллах Небиоглу, която се е запазила до днес, е следната. Един ден пред него се явил жител на Глоджево, който му е казал, че негов съселянин имал да му плаща пари, но постоянно се скатавал и отричал, че има дълг към него. Въпросният бил повикан от кмета Фейзуллах. Той пристигнал в кметството, отворил вратата и не поздравил. "Излез!" му казал кметът, той излязъл. Почукал и пак влязъл, но отново не поздравил. Фейзуллах се ядосал: "Излез!" заповядал отново той. И така този фарс се повторил три пъти, а на четвъртия път побеснелият кмет станал и зашлевил един шамар на въпросния, като му казал: "Разбирам, че нямаш уважение към мен, а към този също ли нямаш?" - посочил портрета на цар Борис III, окачен на стената на кабинета. Като кмет на село Глоджево Фейзуллах построил сградата на кметството, а през началото на 30-те години в селото било прокаран водопровод. При прокарването на тръбите в селото инженерите са предложили на Фейзуллах да прокарат и в неговия двор, но той категорично отказал и им отговорил: „Няма да позволя хората да говорят, че съм си използвал поста, за да се облагодетелствам“. Като кмет още се заел с това да научава местното население да садят овощни дръвчета по дворовете си. Фейзуллах е бил богат човек с около 200 дьонюма земя. През зимата по-бедните искали пшеница от него, а той не им продавал за пари, а им казвал: „Ако е рекъл Аллах, по време на жътва лятото един ден ще дойдеш да помогнеш“. Така Фейзуллах приключвал пръв жътвата на село.

През 1966 г. Фейзуллах Небиоглу отива на гости в Бурса при сина си Фейзуллах ефенди (Фейзуллах Йозтюрк), който през 1951 г. се преселва в Турция. След като баща му идва при него той пише писмо до братята и сестрите си в България: „Аз взех баща ми при себе си, не го чакайте. От тук насетне ще живее при мен“. Две години след това Фейзуллах Небиоглу на около 84 години умира в град Бурса.”

Моята българска история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие.

В сърцето на Моята българска история“ е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!

Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!

Моята българска история - твоята история е нашата обща! 

Автор
още по темата

още от Моята българска история