История на месеца: Забравените освободители

Опълченци от Добринище. Снимка: Личен архив на Петър Хаджиев.

През изминалия месец се навършиха 110 години от освобождението на Пиринска Македония. През есента на 1912 година по време на Балканската война населените места от днешната Благоевградска област са освободени от българските воини и са върнати в рамките на Царство България. За едно от тези значими събития - освобождението на Добринище, и за неговите, за съжаление, забравени герои днес, ни разказва нашият читател Петър Хаджиев. 

Петър е победител в ежемесечната ни игра "Сподели история, спечели книга" и ще получи книгата “Никола Мушанов. Дневник. Спомени. Автобиография", предоставена от нашите приятели от издателство "Изток-Запад".

Ако искаш и ти да участваш в играта и да споделиш история на нашата интерактивна карта тук, пиши ни на myhistory@move.bg.

А сега приятно четене на разказа на Петър Хаджиев:

“Години наред, зрънце по зрънце, събирам разпилените исторически страници на родното ми място Добринище. Папките бавно набъбват и вярвам, че ще дойде денят, когато ще мога да покажа мястото на Добринище в родната ни история с документалните факти на времето. Сума ти книги прерових, докато намеря данни кога родното ми село се освобождава от оковите на турското робство, за да заживее в свободна България. Много ме вълнуваше тази дата и то години наред. От баба си Рада и моят дядо Пене или Петър, на когото съм кръстен, съм чувал бегли спомени за Балканската война, когато победоносната българска армия тръгва в боен поход по река Места, за да разгроми турския противник. Казваха, че това станало през есента на 1912 г., но кога точно и те не знаеха. На баба все в устатата й бе страшното робство, а дядо сучеше мустак, какъвто нямаше, за да покаже колко напети са били българските войници. Но това бяха само приказки, които са ми направили впечатление в ученическите години. 

Вече в Христова възраст по рафтовете на военните библиотеки преди повече от  четвърт век намерих книгата „Войната между България и Турция 1912-1913 г.”, т. ІV, издаден през 1935 г. от  Министерството на войната, щаб на армията-военно-историческа комисия. Глава ІІ на историческия труд е посветена на настъплението на Родопския отряд по време на войната. Няколко страници са посветени на боя при с. Елешница на 9 октомври 1912 г. ст.стил, който е решаващ за освобождаването и на останалите населени места в Разложко, сред които е и родното ми място Добринище. На стр. 41 пише: ”Турците беха разбити напълно. Част от тях отстъпиха през Добронище (така е изписано Добринище в книгата) за Неврокоп. Повечето войници се пръснаха по своите родни села, предадоха оръжието на съселяните си християни и се облекоха в гражданско облекло. Загубите на българите в боя при Елешница бяха: 10 убити, 9 ранени и 4 в неизвестност (от загубите на българите 5 убити и 3 в неизвестност са от 9/39 рота, която през нощта спаси Елешница от турците, които беха започнали да колят българите). Загубите на турците не са известни - на бойното поле бяха намерени 73 убити и 28 ранени. Българите взеха трофеи: 2 планински нескорострелни оръдия, 19 ракли със снаряди за скорострелни планински оръдия, много вещи от военното снаражение и плениха: 1 офицер и 4 войника”.

На следващата страница е отбелязано: „Към 3 ч.сл. пл. (10 октомври), след като беха взети достатъчно мерки против Баня, командирът на бригадата (3-та бригада от Родопския отряд) разпореди: командирът на 27-и полк с 2-а и 10-а роти и 3/3 с.с. полско артилер. отделение да настъпи от позицията западно от Места за Разлог (Мехомия); към него да се присъедини и 2/27 дружина; 1/27 и 4/27 дружина да заеме Бабина Глава, а 39-и полк да мине Места и да заеме Добронище и Банско...Командирът на 39-и полк остави 3-а дружина при Елешница и с останалите три дружини и две планински батареи мина р. Места при устието на р.Ваджи дол. След това командирът на полка изпрати два резузнавателни отряда от по две роти и две оръдия за Добронище и за Банско, със задача да отрежат пътя за отстъплението на турците, които беха в Мехомия. Но турските войници и башибозук от селото Баня, които беха заели в.Бабина Глава откриха огън и спреха движението. Взети беха мерки за очистване височината; влезе в действие даже и артилерията. Към 4 ч.сл.пл. 2/27 дружина зае Бабина Глава и заплаши тила на помаците в Баня. Те към 5 ч.сл.пл. беха принудени да напуснат и окрайнините на селото и се прибраха и барикадираха в най-здравите къщи, където продължиха да се бранят отчаяно.След като помаците се оттеглиха от  в.Бабина Глава, полкът продължи настъплението и вечерта зае Банско с 4-а дружина, а Добронище - 1-а и 2-а дружина и двете батареи. В Банско 4-а дружина завари четата на Чернопеев”. 

В книгата се дават и данни за българската войска, донесла свободата на Разложко. Командир на 3-а бригада е бил полк. о.з. Митов Георги, а началник на Щаба на бригадата - кап.Христо Нерезов. 

И други автори споменават, че в Добринище първи преди 39 полк влизат войниците на 27 Чепински полк. През 1957 г. в книгата си за Иван Козарев Георги  Джоджов пише: ”Октомври е навъсен. Седмица вече ситен като роса дъжд ръми от запушеното небе. Над Разложката котловина е легнала сива мъгла. От Пирина, по разкаляните и изровени от дъждовете пътища се спуска народ. С коли, каруци, пеша, с цедилки и вързопи на гърба бавно прииждат към селото. От всички страни се чува лай на кучета, блеене на овце, мучене на крави. От няколко дни се води Балканската война. Довчерашните господари на тоя край - турците, се бяха готвили да изколят всичко, та досега хората се криеха из планината. Днес вече можеха да се завърнат по домовете си.”

В Добринище са влезли войници от 27 Чепински полк. Вместо населението да  посреща войниците-освободители, то войниците са излезли край селото и посрещат избягалия народ. По измъчените и бледи лица на селяните се чете радост. Макар и измокрени до кости, те се застояват по улиците и се любуват на българските войници. Никой не бърза да се прибере в къщи. 

И Методи Липев в книгата си „Добринища през вековете”, С., 2002 г. свидетелства, че освобождението на Добринище е дело на 27 Чепински полк. Той цитира думи на очевидеца Войно Сакарев, който казва: ”27-ми Чепински полк посрещнахме на площада Юрото. Генерал Ковачев държа реч и призова населението да не напада беззащитните турци. За наша изненада чорбаджиите Никола и Пенко Бозови и декласираният тип Маминото, под влияние на Йонко Вапцаря, бяха опожарили къщите им”. ”Когато дойде 27-ми Чепински полк, бяхме на Кафериновата плевня в м. „Еловец”, свидетелства пък Георги Попалексов. Така на 23 октомври 1912 г. Добринище получава жадуваната свобода. От тогава изминаха само 110 години!

За народа ни Балканската война бе естествено продължение на Руско-турската освободителна война от 1877 - 1878 година. Българите считаха тази война като свое народно дело и затова изпращаха с хора и песни своите синове да се бият за свободата на поробените им братя в Македония и Одринско. Израз на големия народен ентусиазъм по време на войната са и действията на славното Македоно-одринско опълчение и многобройните доброволчески чети, в които влизаха бивши четници и войводи, революционери и доброволци от всички краища на родината. Македоно-одринското опълчение и четите оказаха огромна помощ при разгрома на турската армия. В редица райони доброволческите чети установиха българска власт още преди пристигането на редовната българска армия и навсякъде бяха посрещани с радостните възгласи: ”Да живее България!” Като истински български патриоти, живеещи с болките и страданията на своя народ, те заедно с българското население в Македония и Одринско изразиха националните си чувства на принадлежност към българската нация. От Пиринския край в опълчението се записват 1605 души, като 359 от тях са от Разложко .Общата численост на опълчението при потеглянето за фронта е била  14 670 души, от които от Македония - 10 255, от Одринско и Беломорието  1215, от свободните части на България - 2512 и 351 са чужденци - руснаци, арменци, румънци и др. И затова човек не може да не изпитва законна гордост от факта, че и  родолюбци от родното ми Добринще влизат в Македоно-одринското опълчение, за да се бият за свободата на поробена Македония и Одринско. Имената им са записани в регистрите на военните архиви, които бяха труднодостъпни и затова са малко известни. 

През 2007 г. от печат излезе книгата „Македоно-одринско опълчение 1912-1913 г. Личен състав по документи на дирекция „Централен военен архив”. В нея са публикувани и имената на опълченците от Добринище, или Добринища, както се е казвало селото ни в онези времена. Опълченската униформа обличат и тръгват да се бият за свободата следните достойни мъже: ”Димитър Ат. Ангелов, 37-годишен, работник, ІV отделение, от четата на Иван Вапцаров; Димитър Атанасов Антов, 20-годишен, земеделец, ІІІ отделение; Илия Атанасов, 35-годишен; Костадин Атанасов Мусколиев, 36-годишен, работник, ІV отделение, четата на Иван Вапцаров; Стоян Велков, 30-годишен, земеделец, неграмотен; Петър Ив.Власев, 26-годишен, земеделец, ІІІ отделение, четата на Иван Вапцаров; Апостол Георгиев, 26-годишен, земеделец; Мито Георгиев, 33-годишен; Никола Георгиев, 19-годишен, воденичар; Георге Н. Дамянов, 47-годишен, земеделец, ІV отделение, четата на Иван Вапцаров; Лазар Георгиев Дреманов, 23-годишен, земеделец, четата на кап.Парапанов; Лазар Г. Дръменов, 22-годишен, работник, четата на Иван Вапцаров; Никола Иванов, 25-годишен, работник, ІV отделение; Георги Игнатов, 18-годишен, работник, ІІІ отделение; Иван Игнатов, 23-годишен, работник, ІІІ отделение; Георги Костадинов, 20-годишен, земеделец; Димитър Костадинов, 20-годишен; Иван Коцев, 18-годишен; Георги Павлов Лазаров; Никола Г .Мацин, 20-годишен, работник, ІV отделение, четата на Иван Вапцаров; Иван Ат. Мусколиев, 38-годишен, работник, ІV отделение, четата на Иван Вапцаров; Иван Николов; Коста Николов, 33-годишен; Спас Николов, 21 годишен, земеделец, неграмотен; Георге Л. Панчов, 28-годишен, работник, четата на Иван Вапцаров; Благо Петров, 24-годишен; Благой Петров, 20-годишен, земеделец, ІV отделение; Иван К.Пумпалов, 36-годишен, работник, ІІІ отделение, четата на Иван Вапцаров; Апостол Г .Тонин, 26-годишен, работник, ІV отделение, четата на Иван Вапцаров; Иван П. Топузов, 42-годишен; Коста Петров Топузов, 23-годишен; Мануил Георгиев Топузов; Михал Г .Топузов, 26-годишен, работник, ІV отделение, четата на Иван Вапцаров; Георги Тошев, 18-годишен; Георги С. Юруков, 27-годишен, млекар, ІІІ отделение.” Това са имената на жителите на Добринище, дали своя принос за свободата не само на родното им място, но и на поробена Македония и Одринско. В архивите е записано и кои от тях са отличени за проявена храброст. Иван Игнатов от 1-а рота на 10-а Прилепска дружина е награден с кръст „За храброст”, Мануил Георгиев Топузов от 1-а рота на  15-а Щипска дружина също получава кръст „За храброст”, както и Георги С.Юруков от 1-а рота на 10- Прилепска дружина слага на гърдите си кръст „За храборст”, ІV степен. От опълченците загива на 9.VІІ.1913 г. Апостол Георгиев от 1-а рота на 13-а Кукушка дружина,а ранени са опълченците Георги  Игнатов от 1-а рота на 10-а Прилепска дружина - 18.VІ.1913 г. и Благо Петров от 2-а рота на 5-а Одринска дружина - 10.VІІІ.1913 г.

Паметник на Незнайния воин. С. Добринище, Разложко. Снимка на Петър Хаджиев.

Държавният архив пази имената и на убитите, и на починалите жители от Добринище по фронтовете на Балканските войни 1912-1913 г. Документирано е, че редник Апостол Георгиев загива край гр. Кочани, където е и погребан. Редник Георги Лазаров Цинцаров от 68. пех.полк е убит на 19 юни 1913 г. край Кукуш. На 18 юни 1913 г. на връх Султан тепе е убит редник Димитър Ергин от 68. пех. полк. Редник Иван Костадинов от 70 пех. полк, 7-ма рота е убит на 14 юли 1913 г. в Горноджумайско. Редник Иван Костадинов Алачев от 70. пех. полк загива на Попова глава, Трънско на 25 юни 1913 г. В гр. Горна Джумая на 21 юни 1913 г. умира редник Иван Николов Мунин от интендантска част. Пак в Горна Джумая намира на 21 юни 1913 г. смъртта си и редник Коста Заварков. На същия ден умира пак в Горна Джумая и редник Коце Заваринов Минев от интендантска час. Редник Никола Иванов Караджов от 68. пех. полк умира на 12 юни 1913 г. в гр. Кукуш. В Горноджумайско на 27 юни 1913 г. умира редник Петър Костадинов от 70. пех. полк, 2-а рота. В град Ангиста, Драмска околия на  26 април 1913 г. почива редник Петър К. Дамянов от 68. пех. полк, 10-а рота.В Крива ливада на 27 март 1913 г. намира смъртта си и редник Петър Николов Бачев. За голямо съжаление днес в родното им място Добринище няма никакъв паметен знак на загиналите герои, нито на македоно-одринските опълченци, нито пък знак, който да бележи, че на 23 октомври 1912 г. идва свободата за добринищани след омразно петвековно турско робство. Тези неща за местната власт нямат никакво значение. Виж, в Банско общината направи много хубав паметник, за да се знае и помни денят на освобождението. Градът избра този ден и за свой празник, докато родното ми Добринище отбелязва 22 септември, който е национален празник. И за останалите населени места в Разложко празници са денят на освобождението им от турско робство. В далечната 1933 година обаче се намират признателни потомци, които близо до река Места, на една височина въздигат циментова пирамида, на която слагат следния надпис: ”Гробъ на незнайния воинъ. Умре за България. От трудоваците и добринищани, 1933 г.” А тези кратки исторически бележки са написани в знак на признателност към саможертвеното дело на моите съселяни, дàли живот и младост, за да я има България. За съжаление, от териториите в Македония и Одринско, населени с преобладаващо българско население, само българите от Пиринския край се сдобиха с тъй желаната от тях национална свобода.”

Сподели история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие.

В сърцето на “Моята българска история“ е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!

Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!

Моята българска история - твоята история е нашата обща!