Иван Буреш: първостроителят на българската зоология

Представяме ви историята на един значим български учен със заслуги за приобщаването на България към европейската научна общност.


От Моята българска история, публикувана на 16 април 2021

Силно повлияни от епохалния труд на видния български общественик от Македония Симеон Радев „Строители на съвременна България“, ние традиционно свързваме първите години от изграждането на Княжество България с имената на водещите български политици и дипломати. И днес техните портрети могат да се видят във всяко едно българско училище и във всеки един учебник по българска история. При това напълно закономерно и заслужено - създаването на модерна европейска държава върху развалините на Османската империя е дълъг и продължителен процес, който българският политически елит до 1944 г. успя да завърши успешно.

За съжаление, обаче в дълбоката сянка на нашите знатни политически мъже остават невидимите строители - хората, които със своите познания и трудолюбие присъединиха България към европейската цивилизация. Техните имена и портрети отсъстват от учебниците, познати са само на малцина специалисти. А именно техният пример ни е нужен днес, когато нашата Родина отново търси своя път и място в голямото европейско семейство. Те са българските учени, които превърнаха България в равноправна част от световната научна общност много преди извоюването на Независимостта на страната. Един от тях е акад. Иван Буреш - първостроителят на българската зоология, за когото ще ви разкажем днес.

Бъдещият учен е роден в София само няколко месеца след заглъхването на оръдията на Сливница и Пирот, предопределили българската победа във войната срещу Сърбия и защитата на Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Неговият баща Йосиф Буреш е част от десетките чешки учени, търговци и специалисти, които участват в изграждането на Българската държава след Берлинския конгрес. Роден в Прага и фотограф по професия, за първи път той пристига в българските земи по време на Руско-турската война (1877-1878) като фотограф в Руската армия. Неговите фотографии от военните действия се отпечатват в руската преса и му спечелват голяма популярност сред българското възрожденско общество.

След войната Йосиф Буреш е поканен от Временното руско управление да ръководи фотоцинколографската служба в Държавната печатница в София. Тук той установява контакт с известните фотографи братя Карастоянови и Тома Христов - опълченец от времето на войната, участник в сраженията при Стара Загора, Шипка и Шейново, с когото откриват съвместно фотографско ателие „Славянска светлописница“. Освен талантлив фотограф, Буреш е и страстен любител на природата и туризма, като участва и увековечава първия организиран от Алеко Константинов масов поход към Черни връх. Любовта си към природата той предава на двамата си сина - Иван и Йосиф.

Още като ученик под ръководството на баща си Иван Буреш започва да събира насекоми, растения и минерали в околностите на София, с което поставя началото на своята бъдеща огромна колекция от животински и растителни видове. Благодарение на контактите на Йосиф Буреш, той има достъп до някои от видните български и чуждестранни учени и любители на науката, които от рано забелязват таланта и голямото му желание да се развива в областта на науката. През 1903 г. той предприема продължителна експедиция в Рила, с която цели да обогати своята колекция с по-редки и непознати за световната наука видове. Именно в планината се случва и срещата, която ще промени живота му - в подножието на връх Мусала младежът се среща с българския княз Фердинанд - сам страстен любител на ботаниката и зоологията. Двамата заедно изкачват планинския връх, а наблюдателният и надарен с много добра памет княз не забравя проведените по време на екскурзията разговори с по-младия си спътник.

На следващата година в столицата на Княжеството се отбелязва тържественият 25-годишен юбилей от основаването на прочутата Първа Софийска мъжка гимназия, по време на който все още 19-годишният Буреш излага своята богата ентомологична сбирка. Изложбата е посетена лично от княза, който, възхитен от работата на младия учен, го назначава за лаборант-препаратор в Естественоисторическия музей при двореца. Същевременно Иван Буреш продължава своето образование, като записва Естествена история в Софийския университет, където му преподават специалисти като проф. Стефан Юрич и проф. Георги Шишков. След това специализира в родния град на баща си - Прага, а през 1911 година след тригодишен академичен престой в Мюнхен, защитава докторска дисертация на тема: “Изследвания върху хермафродитната жлеза на охлювите“.

Иван Буреш се завръща в България и започва да прилага натрупания опит и практика в западните научни институции в младата държава. Той влиза в близки отношения с царското семейство и лично с престолонаследника княз Борис Търновски. Преди влизането на България в Първата световна война той е назначен за уредник в Царския естественоисторически музей, а след абдикацията на цар Фердинанд в края на войната е определен от новия владетел за директор на всички Царски природонаучни институти. Показателно е, че актът е подписан на 3 октомври 1918 г. - на самия ден, в който Негово Царско Височество Борис III приема българската корона. На своя пост ученият остава повече от 25 години, като с неуморимата си дейност приобщава българската наука към европейската и открива възможности за много български младежи да развият своя потенциал в родни и западни академични институции.

Проф. Иван Буреш в дворцова униформа като началник на Царските научни институти. Снимка: Един Завет.

Самият Иван Буреш е учен с многостранни интереси - започнал своето развитие като ентомолог, той отпечатва ценни трудове и в областта на биоспелеологията, откривайки и представяйки многобройни редки представители на фауната в българските пещери. Значителен е и неговият принос за проучването на земноводните и влечугите в България, като същевременно в сферата на неговите проучвания попада и чудният свят на прилепите. От любознателното му око не убягват дори и иначе досадни насекоми като кърлежите, а в определен период той изследва и поведението на делфините и тюлените в Черно море. Освен десетките научни книги, статии и съобщения, от перото на видния учен излизат и множество научнопопулярни публикации, които целят да направят достъпно знанието за природата и нейните обитатели на обикновения българин и да привлекат интереса на младежите към научната дейност. 

Българският специалист от чешки произход посвещава целия си живот на превръщането на страната във важен научен център, като изгражда солидна библиотека към музея в София, която ежегодно обогатява с най-новите и значими изследвания на световната наука. Същевременно в издаваните от българските научни институции периодични списания, сред които и редактираните от него „Известия на Царските природонаучни институти“, публикуват редица европейски учени, с което се засилва научният обмен и се увеличава интересът към изследването и познаването на българската природа. По негова инициатива и под негово ръководство се създава и Българската орнитологична централа, която участва в световния обмен на информация за миграцията на птиците и борбата за опазването на застрашените видове. Така в периода между двете световни войни, въпреки незавидното международно положение на страната и вътрешната ѝ нестабилност, България се превръща във важен научен център в Югоизточна Европа.

Втората световна война поставя на изпитание всички части от българското общество. Бомбардировките над София засягат пряко постиженията на българската наука до този момент - на 30 март 1944 г. всички кабинети и лаборатории на Естественоисторическия музей са унищожени, а при пожарите е загубена и голяма част от ценното документално наследство на музея. Засегната е и Зоологическата градина в столицата, чиято територия също не е пощадена от бомбардировките. Спасителните операции в природонаучните институции са извършвани пряко под ръководството и надзора на акад. Иван Буреш и благодарение на тях са спасени редица ценни сбирки и експонати.

След преврата от 9 септември 1944 г. видният учен е арестуван и репресиран поради близките му връзки с царското семейство, важната му роля в българския академичен живот и контактите му със западноевропейските научни среди. За разлика от много други свои колеги, той има късмета да бъде освободен без да бъдат повдигнати обвинения срещу него, а новата власт поглежда благосклонно към дейността му. В годините след войната Иван Буреш продължава своята академична дейност, като постепенно възстановява международните контакти и подновява част от прекъснатите в следствие на политическата криза научни дейности. Той е назначен за научен ръководител на образувания Зоологически институт към Българската академия на науките и като такъв съдейства за развитието на българската наука и природозащитна дейност в условията на тоталитарния комунистически режим. Видният учен умира в София на 94-годишна възраст, като според съвременниците си до последно запазва бистрия си ум и интереса си към последните постижения на науката.

Познавате ли и други значими личности като Иван Буреш?

Интерактивната историческа карта на “Моята българска история” ви очаква. Споделете история за важни личности, дати, места и предмети, свързани с нашето общо минало. Нека заедно да подредим парчетата на нашата история. 

"Моята българска история" - твоята история е моята българска история. Сподели я сега.

Автор
още по темата

още от Моята българска история