Йоан Рилски - най-почитаният български светец

Тази година отбелязваме 1075 години от успението на основателя на Рилската обител. Споделяме ви история от нашата интерактивна историческа карта.


От Моята българска история, публикувана на 18 август 2021

“На 18 август възпоменаваме успението на Св. Йоан Рилски – „най-почитаният български светия“. Той е роден ок. 876 г. в Скрино. Днес на територията на България съществува село с това име в Кюстендилско, в „гънките на Осоговската планина“.  

Светията живее през X-я век, който за българската държава се превръща във време на „небивал подем, който нарежда България сред най-развитите в културно отношение средновековни държави“. Периодът е белязан от управлението на  Борис (852-889), княз Владимир (889-893), цар Симеон (893-927), цар Петър (927-969) и от събития, като създаване на славянската азбука, покръстване на българското население и последващи усилия във връзка с процеса на християнизация, появата на движения като богомилството, войни между българи и византийци, между българи и хървати, отношения между българи и араби и мирни договори.

Животът на Светията продължава до 946 г., което го превръща в съвременник на всички гореизброени личности и събития! 

Това, което знаем за живота на Йоан Рилски, е, че до 25-те си години е пастир. Същевременно в страната започва „разцветът“ на българската култура. Освен всичко се строят множество църкви и манастири, които се превръщат в религиозни, книжовни и културни средища. А желанието на Йоан Рилски е „да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашеския живот“. Впоследствие приема монашеството в манастира „Св. Димитрий“, намиращ се под вр. Руен. Отдава се на отшелничество. След недълго отива в “Рилската пустиня” и там остава до края на живота си. Днешният манастир „Свети Йоан Рилски“ е построен на мястото на основания ок. 927 г. от Йоан Рилски манастир. С годините около издигнатото от него започват ученици да строят колиби. Така се поставя началото на манастира.

И както всеки светец, така и Йоан Рилски прави чудеса през своя живот. Лекува душевно болен с молитвата си, изцерява болни, пази манастира чрез своята „благодатна сила“. Четем още че дори цар Петър I отива в Рила, за да се срещне с отшелника. От разстояния Йоан Рилски му се покланя, а цар Петър отвръща по същия начин. Като дар цар Петър му носи злато, но отшелникът го отказва. 

На ок. 70-годишна възраст светецът почива, като преди това се оттегля „на пълно уединение“, по време на което пише „Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец“ – неговото „завещание“. От заветът има познати 4 преписа, приети от българското духовенство за достоверни. Първият препис се пази в Рилския манастир; вторият се намира в Националната библиотека и е от 1860 г. на монах Касиан; третият е дело на възрожденския монах, учител и будител Неофит Рилски и заедно с четвъртият се намират в Етнографския музей. Погребан е в каменна гробница, която е запазена и до наши дни. 

По заръка на цар Петър мощите на светеца се пренасят в Средец (дн. София). Предполага се, че това е и канонизацията на монаха. През 1183 г. обаче унгарският крал Бела III превзема Средец и мощите биват пренесени в унгарската столица Гран. През 1194/5 г. мощите се връщат в България. Пренесени са в българската столица Търново по времето на цар Асен I. След идването на османците и превземането на Търново през 1393 г. мощите се запазват, а през 1469 г. са пренесени в Рилския манастир с разрешение на султан Мурад II. Връщането на мощите Църквата отбелязва на 1 юли всяка година. Отново в наши дни на 19 октомври се чества връщането на мощите на светеца в Търново.

За живота на светеца може да разберем от две жития – едното е народно (безименно) житие, написано през XII в. и запазено в 10 преписа, като най-ранният е от XV в. Второто познато житие е пространното житие на Св. Иван Рилски от византийския сановник и книжовник Георги Скилица. Написано е XII в. и са познати засега 26 преписа. Създадено е в знак на благодарност към мощите на светеца, които изцеляват самия Скилица, докато се намира в Средец. Интересен момент в житието на Скилица е посещението на византийският владетел Мануил I Комнин през 1173 г. в Средец и неговото изцеление от мощите на Св. Иван Рилски.”

Автор: Зорница Петрова.

Сподели история

В сърцето на "Моята българска история" е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел! Споделете история на нашата интерактивна карта!

Автор
още по темата

още от Моята българска история