Йоан Рилски - най-почитаният български светец

Йона Рилски, изобразен на фреска в Рилския манастир. Източник: "Уикипедия", лиценз CC.

“На 18 август възпоменаваме успението на Св. Йоан Рилски – „най-почитаният български светия“. Той е роден ок. 876 г. в Скрино. Днес на територията на България съществува село с това име в Кюстендилско, в „гънките на Осоговската планина“.  

Светията живее през X-я век, който за българската държава се превръща във време на „небивал подем, който нарежда България сред най-развитите в културно отношение средновековни държави“. Периодът е белязан от управлението на  Борис (852-889), княз Владимир (889-893), цар Симеон (893-927), цар Петър (927-969) и от събития, като създаване на славянската азбука, покръстване на българското население и последващи усилия във връзка с процеса на християнизация, появата на движения като богомилството, войни между българи и византийци, между българи и хървати, отношения между българи и араби и мирни договори.

Животът на Светията продължава до 946 г., което го превръща в съвременник на всички гореизброени личности и събития! 

Това, което знаем за живота на Йоан Рилски, е, че до 25-те си години е пастир. Същевременно в страната започва „разцветът“ на българската култура. Освен всичко се строят множество църкви и манастири, които се превръщат в религиозни, книжовни и културни средища. А желанието на Йоан Рилски е „да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашеския живот“. Впоследствие приема монашеството в манастира „Св. Димитрий“, намиращ се под вр. Руен. Отдава се на отшелничество. След недълго отива в “Рилската пустиня” и там остава до края на живота си. Днешният манастир „Свети Йоан Рилски“ е построен на мястото на основания ок. 927 г. от Йоан Рилски манастир. С годините около издигнатото от него започват ученици да строят колиби. Така се поставя началото на манастира.

И както всеки светец, така и Йоан Рилски прави чудеса през своя живот. Лекува душевно болен с молитвата си, изцерява болни, пази манастира чрез своята „благодатна сила“. Четем още че дори цар Петър I отива в Рила, за да се срещне с отшелника. От разстояния Йоан Рилски му се покланя, а цар Петър отвръща по същия начин. Като дар цар Петър му носи злато, но отшелникът го отказва. 

На ок. 70-годишна възраст светецът почива, като преди това се оттегля „на пълно уединение“, по време на което пише „Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец“ – неговото „завещание“. От заветът има познати 4 преписа, приети от българското духовенство за достоверни. Първият препис се пази в Рилския манастир; вторият се намира в Националната библиотека и е от 1860 г. на монах Касиан; третият е дело на възрожденския монах, учител и будител Неофит Рилски и заедно с четвъртият се намират в Етнографския музей. Погребан е в каменна гробница, която е запазена и до наши дни. 

По заръка на цар Петър мощите на светеца се пренасят в Средец (дн. София). Предполага се, че това е и канонизацията на монаха. През 1183 г. обаче унгарският крал Бела III превзема Средец и мощите биват пренесени в унгарската столица Гран. През 1194/5 г. мощите се връщат в България. Пренесени са в българската столица Търново по времето на цар Асен I. След идването на османците и превземането на Търново през 1393 г. мощите се запазват, а през 1469 г. са пренесени в Рилския манастир с разрешение на султан Мурад II. Връщането на мощите Църквата отбелязва на 1 юли всяка година. Отново в наши дни на 19 октомври се чества връщането на мощите на светеца в Търново.

За живота на светеца може да разберем от две жития – едното е народно (безименно) житие, написано през XII в. и запазено в 10 преписа, като най-ранният е от XV в. Второто познато житие е пространното житие на Св. Иван Рилски от византийския сановник и книжовник Георги Скилица. Написано е XII в. и са познати засега 26 преписа. Създадено е в знак на благодарност към мощите на светеца, които изцеляват самия Скилица, докато се намира в Средец. Интересен момент в житието на Скилица е посещението на византийският владетел Мануил I Комнин през 1173 г. в Средец и неговото изцеление от мощите на Св. Иван Рилски.”

Автор: Зорница Петрова.

Сподели история

В сърцето на "Моята българска история" е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел! Споделете история на нашата интерактивна карта!