По следите на гората: Живот и дело на Йордан Митрев

Паметник на Йордан Митрев (1866-1933) на Хисарлъка. Снимка: личен архив.

Може живота си да дам, но това, което съм започнал, ще го довърша.

Днес ще ви разкажем за един „самоотвержен лесовъд, отдал своя живот в името на гората“, „пионер на зелесителното дело у България“ и виден кюстендилец - Йордан Митрев. Но кой е Йордан Митрев? Какъв е неговият принос за развитието на лесовъдството в България? Какво го свързва с хълма, извисяващ се над Кюстендил -  Хисарлъка?

Йордан Митрев е роден на 25 декември 1866 г. в гр. Кюстендил. Образованието си получава в Ломското педагогическо училище, а след това в земеделското училище в Пловдивското село Садово. Преминава през лесовъдски курсове при френския „специалист по укрепване на пороите и залесяване“ Феликс Луи-Мари Вожли. Французинът идва в България по молба на Министерство на земеделието и държавните имоти, отправена към Франция през 1905 г. във връзка с желание на българската страна да овладее „опороените земи в България“.

Обръщайки за момент поглед към приноса на Вожли в България, той „полага основите на организираната борба с ерозията у нас и се създава първото в България Бюро по укрепяване на пороищата и залесяване в Казанлък,“ чийто първи ръководител е.

На Вожели се приписват и следните думи от далечната 1911-та година: „Най-главните причини за поройните прииждания лежи в положението на българските гори..те са в жалко състояние...изложени на опустошения от паша на говеда и овце и най-вече кози, без да има някакъв контрол, който да ограничи този добитък, що ги огризва; осакатявани и изкоренявани от безгрижния селянин, който мисли само за непосредствената си печалба, разменна монета при изборни страсти, които без милост разпиляват това национално съкровище...“ По-късно ще видим, че тези думи имат пряка връзка с причината за залесяването на Хисарлъка.

…Но нека се върнем към живота и делото на Йордан Митрев.

След курса си при Феликс Луи-Мари Вожли, Митрев работи на различни места в България – в първото бюро по залесяване в Казанлък, в Ловец, в Чамкория (дн. Боровец), София, Трън.

През 1890 г. става горски инспектор в Кюстендилско. Следващите години работи в Отделението за горите при Министерството на финансите в София, което през 1893 г. става Министерство на търговия и земеделието. Между 1892 и 1897 г. пътува постоянно из България. През 1899 г. става началник на Отделението за горите към Министерството на търговията и земеделието. В същата година започва и залесяването на хълма Хисарлъка.

Българската държава създава Бюрото за укрепване на пороищата, за което споменахме по-горе в текста, през 1906 година. Докато Вожели ръководи институцията, Йордан Митрев е един от двамата помощници на френския експерт. Другият помощник на Вожели е французин, доведен от самия него в България.

Следващите години Митрев работи в Министерство на земеделието и като „селекционен лесничей в Кюстендилската секция по пороищата и залесяването“. Става и началник на същата тази секция.  

Освен лесовъд Й. Митрев издава и два авторски труда. Първият е отпечатан през 1894 г. и е озаглавен „Лесовъдство. Наръчна книга за нашите горски стопани, горски стражари, селските общини и всички любители на горите“. Книгата се превръща в „първата книга в България за горското стопанство и науката за гората“. За този принос на Митрев към развитието на лесовъдството в България отбелязва в свои публикации и Държавен архив „Кюстендил“.

Втората книга на видния лесовъд е отпечатана през 1902 г. със заглавие „Отглеждане на фазани и пускането им в гората“. Във връзка с тази книга, ще споменем още един принос на Митрев. По негова инициатива се създава фазанария в Хисарлъка.

След всички изброени биографични данни за живота на Йордан Митрев, какво можем да кажем за характера му, за онази част от човешката личност, която несъмнено определя и делата, и заслугите, които всеки може да има за развитието на България.

В спомените на хора, блидки до лесовъда, се разказва за Митрев като за човек с „твърд и неотстъпчив характер, инициативен, практичен, семеен без деца, привърженик на Либералната партия. През 1923-1930 г. той е началник на Кюстендилската секция за укрепване на пороищата и залесяването. Като такъв той излиза в пенсия през юли 1930 г.“ В спомените си Никола Велинов описва Митрев като „рядко работлив“ и „човек със замах и амбиция“. И още: „Той след пенсионирането си не спря да работи и стана председател на ловното дружество. По негова инициатива направиха фазанария в Хисарлъка и развъдиха и пуснаха фазана на свобода. Рядко е имало така практически и подготвен човек за природата.“

Озеленяване на Хисарлъка

Макар и Йордан Митрев да има особено голям принос за залесяването на хълма Хисарлъка, то той не е единственият. Затова ще споменем и други дейци дàли своя принос за гората в Кюстендилско - Атанас Стамболски от Берово (днес град в РС Македония) и Стоян Стойков от с. Гърляно, Кюстендилско.

Залесителните дейности по Хисарлъка започват през 1899 г. – годината, от която е и планът на Митрев, предвиждащ озеленяване. Краят на този процес е сложен от лесовъди след Митрев чак през 30-те години на XX в.

Защо озеленяването на Хисарлъка е наложащо? Подобна дейност се налага, от една страна, поради състоянието на земята – „силно опороен и крайно непривлекателен рид“. Има сведения за „опасни воднокални каменни потоци“, които потичат при „всеки по-голям дъжд“ от северните и северозападните склонове. Предизвикват се големи и опустошителни наводнения в града. За подобни наводнения се пазят спомени от три последователни години - 1885, 1886 и 1887 г.

Тук ще отбележим спомен на известния кюстендилски краевед Владимир Караманов за наводнението от 1885 г. „Това е денят 8 юли 1885 г. Празникът на Св. Прокопий.  Част от града в близост до коритото на река Банщица и главно махалите … и Каваклия бяха наводнени от незапомнено до тогава прихождание на казаната река като водната стихия взе повече от 10 човешки жертви и причини големи пакости със затлачвания, отвличания на маса покъщнина. В този случай причина за наводнението е излелия се пороен дъжд…“

Работата по залесяването и укрепването се проточва във времето по ред причини. Например след 1912 г., процесът е прекъснат и подновен след 9 години. А в периода 1926-1930 г. „поради изключително сухите и горещи лета и студените зими изсъхват много дървета. Това налага през следващите години да продължи залесяването.“

Местното население също затруднява работата не малко пъти. Още в самото начало на залесяването някои местните кюстендилски чорбаджии са против залесяването. Защо? Защото те са „собственици на земите и нямало къде да си пасат добитъка. Така чорбаджи Златан от село Колуша, чиято собственост са били местността около сегашния паметник на Митрев…в местността Дебелия рид набил Йордан Митрев.“

За трудностите можем да прочетем и в „Годишния отчет на Кюстендилския горски инспектор Й. Митрев до Министъра, за извършените работи по горското дело в поверения му окръг през 1896 г.“. Какво пише там Й. Митрев? „Може би ще бъда обвинен, че не съм употребил силата на езика да мога да убедя общинските служащи, както и населението в полза, която щяха да принесат тия градини в бъдеще. На това ще кажа, че само този, който не е имал земане-даване с нашия селянин, той не знае каква е неговата упоритост. Имаше даже и такива случаи, дето нощно време са растурвани оградите на градините и пускано в тях добитък, за да бъде опропастен разсада и с това да се осуети залесяването на голите баири, за да не им се пречи пашата на добитъка по тия места. И навсякъде същия мотив блазнеше неселението – да не се залесяват праздните места, за да може свободна да пасе добитъка си по тех.“

Говорейки за „градини“, става дума за горски разсадници. Антоанета Кирилова – изследовател на живота и дейността на Митрев, разказва, че всъщност лесовъдът изгражда „първия в района горски разсадник“, след като „успява да спечели по това време разрешение от общината“.

Въпреки трудностите за 8 години са залесени над 1200 дка земя. Делото на Митрев и неговите последователи превръща Хисарлъка от оголен хълм в „белите дробове“ на града.

Урокът, който ни оставя самият Йордан Митрев е, че човек трябва са създаде нещо ценно и практично, нещо, което има истинска стойност, но и нещо, което трябва да бъде ценено и пазено постоянно.

И както казва Антоанета Йорданова: „Опазването на тази вековна гора е и също едно задължение на поколенията“.

Моята българска история

Една програма на MOVE.BG, с която популяризираме българската история и стимулираме нейния обективен прочит чрез иновативен модел на включване и съучастие.

В сърцето на “Моята българска история“ е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел!

Разкажете ни история на нашата интерактивна карта! Защото всяка история освен лична е и наша обща!

Моята българска история - твоята история е нашата обща!