Какво още липсва на българската стартъп екосистема?

Неоспорима е взаимовръзката между успеха на една компания и успеха на общността


От Волен Вълков, публикувана на 10 октомври 2016

Октомври, 2006 година, Пало Алто. Представете си, че сте на стартъп събитие с най-известните личности в Силициевата долина. Заговаряте се с някого от гостите и идва моментът, в който трябва да кажете от къде сте: “София, България – малка, но красива страна в сърцето на Балканите.”
Празни погледи. Пробвате отново: “По средата на пътя между Виена и Истанбул. Една от най-старите държави в света, с богато културно наследство.”
Може би ще последват няколко учтиви кимвания: “Мхм”.

Такава беше реалноста за българските предприемачи преди 10 години, но сега нещата изглеждат значително по-различни. Миналата година нашата столица беше обявена за една от топ 10 дестинациите за стартиране на бизнес в сп. Forbes. Само три години след появата на първите фондове за рисков капитал, Launchub и Eleven вече имат в портфолиото си почти 200 новостартирали компании. Наскоро станахме свидетели и на един от най-големите exit-и в региона, със стойност 262,5 милиона долара, след придобиването на Telerik от Progress Software.
От горните факти е логично да заключим, че София си е създала така наречената стартъп екосистема – мрежа от предприемачески организации и събития, фондове и бизнес ангели, успешни компании и предприемачи. Страната ни безспорно изпъква като предприемачески хъб в региона, въпреки че все още е под нивото на екосистеми като лондонската или берлинската, които раждат успешни, световноизвестни компании почти всяка година.

България отбеляза впечатляващ напредък в последните пет години. Въпреки скорострелните подобрения в предрпиемаческата ни среда, имаме още много за вършене преди да сме стопили разстоянието между нас и световните start-up лидери. Като активен участник в тази прохождаща екосистема, според мен все още липсват следните няколко неща:

1. Няколко световноизвестни успешни примера

“Десет секундна бариера” е термин, който се използва в спорта и е свързан с психологическите бариери, които човек си слага, когато е изправен пред дадено препятствие. Дълги години се е смятало, че да пробягаш 100 метра за време под 10 секунди е невъзможно, но през 1969 Джим Хайнс успява да счупи тази бариера. Интересно тук е, че той не остава единственият човек направил това, а броят на спринтьорите попадащи в тази категория се увеличава експоненциално с всяка изминала година.

В момента българската предприемаческа сцена е в търсене на своят Джим Хайнс. Да, ние имаме своят Телерик, компания с офис точно до меката на предприемачеството в университета “Станфорд”, но за съжаление техните продукти не се използват от средностатистическия човек, което им пречи да достигнат световна популярност.

Българската предприемаческа среда ще постигне повече, ако успеем да дадем платформа на други успешни компании като Телерик, които успеят да се превърнат в “household name”.

Естония има своя Skype, Финландия своята Nokia, Унгария - Prezi, Швеция - Spotify. Време е и ние да се наредим в този списък. Това ще вдъхне вяра на нови и стари предприемачи, ще вдигне доверието на инвеститорите в страната ни, ще ни позволи да наемаме повече чужд талант и прочие други ползи, които е невъзможно да предвидим.

Президентът на Естония обича да казва: “Не всеки знае къде е Естония, но всеки знае Skype.” След успеха на Skype стартъп средата в страната е силно раздвижена от впечатляващи компании като Transferwise, Pipedrive, Cloutex и много други. Неоспорима е взаимовръзката между успеха на дадена компания и успеха на общността, към която принадлежи.

Какво още липсва на българската стартъп екосистема?

2. Все още ненапълно развита система от бизнес ангели

Една от най-релевантните формули за успешен бизнес е “съвет от правилните хора и много работа от всички в компанията“. Често най-правилните хора да ни дадат този “акъл” са сегашни или бъдещи участници в компанията, която градим - така наречените “бизнес ангели”. Те имат опит в някоя от областите на бизнеса, който развиваме, и са готови да инвестират средствата си, често в по-ранен стадий.

За жалост техният брой тук е все още твърде малък. Една от възможните причини за това е липсата на ликвиден капитал - нещо, което не е напълно вярно. В България има немалка група от инвеститори, за които капиталовложение в размер на 50-100 хиляди евро не е проблем.

По-сериозният проблем идва от манталитета на по-голямата част от old-school бизнесмените.

Той се изразява в убеждението, че за да бъде изгодна една сделка, инвеститорът трябва да вземе мажоритарен дял в компанията. Последиците от подобен ход са зловредни и за двете страни. В по-добре развитите икономики по света бизнес ангелите и стартъп фондовете избягват закупуването на мажоритарен дял в компаниите, в които инвестират. Зад това решение стои съзнаването на един проблем: мотивацията на основателите на стартъп пада драстично, когато усещането им за собственост и контрол бъде отнето. От подобна липса на мотивация страдат и бизнесът и инвеститорите.

Силно вероятно е да сте чували следната фраза от потенциални инвеститори: “Аз за 100 хил. евро ще си купя цяло заведение, а ти ми предлагаш малки проценти от нещо, което може въобще и да не стане.”

Да, несъмнено голям процент от стартъпите по света се провалят. Но горното изказване показва неразбиране на инвестиционните процеси, и по специално – на идеята за риска в капиталовложението. Ако един стартъп успее, той ще носи експоненциална възвръщаемост на първоначалната инвестиция. В допълнение, инвестицията в нова компания е и благородно дело, особено в контекста на България. Тук в последните 25 години младите момчета имаха мутрите за модел за поведение. Сега предприемаческата култура привлича все повече млади българи. Това несъмнено се случва благодарение на труда на новото стартъп поколение и на далновидността на бизнес ангелите.

Държавата ни днес има уникални, “goldie-locks” бизнес възможности. За разлика от Европа и Америка тук държавата все още не се е просмукала във всяко ъгълче на обществения живот. Нямам съмнение, че България ще еволюира в бизнес центъра на Европа в следващото десетилетие. Ако има идеален момент да се инвестира в България, той е сега.

3. Липса на среда или ресурси за всеки различен етап от “живота” на един стартъп

Преди 6-7 години, когато екосистемата ни беше още в своя зародиш, нещото, което ни липсваше, беше повече гласност за това какво е предприемачество и стартъп. След появата на организации като Startup фондацията, Start It Smart и ABLE, нещата започнаха да се раздвижват. Скоро се основаха десетки други клубове и организации с предприемаческа насоченост, които започнаха да организират най-различни събития по бизнес теми. Това, което липсваше тогава, беше физическо място, което да събере всички стартъп ентусиасти и появата на betahaus | sofia, първото co-working пространство в града, беше част от логичната еволюция на екосистемата ни.

Въпреки големите и бързи крачки, с които развитието ни се случи, без капитал стартът на какъвто и да било проект се забавя значително. Една от основните причини е, че основателите му не успяват да се концентрират върху него след 8-часовия работен ден, който им осигурява основен стандарт на живот. Проблемът беше решен с появата на първите фондове за рисков капитал, Eleven и Launchub, фокусирани изцяло върху инвестиране само в наскоро стартирали технологични компании. Година по-късно се появи друг проблем, а именно наличието на фондове, които инвестират в стартиращи компании (early stage и pre-seed: суми до 200 хил. евро); такива, които инвестират във вече доказали се бизнеси (series A: суми над 1 млн. евро), но няма такива, които да поемат междинния рунд, който често е най-критичният за един стартъп (seed-суми межди 300 и 800 хил. евро).

В крайна сметка, по всичко личи, че Launchub и Eleven ще успеят да запълнят тази празнина със следващия си фонд. Той обаче ще бъде основно фокусиран именно върху въпросните “seed” инвестиции, както и т.нар. “follow-up” инвестиции в компаниите от вече съществуващото им портфолио. Което естествено поставя следния въпрос на дневен ред: “Какво ще стане с early-stage финансирането? Ще се отвори ли именно там нова пролука в нашата екосистема?”

4. Успешно градим, трудно продаваме

IT индустрията в България често се споменава като една от основните причини за развитието на предприемаческата среда тук. Тя се състои от интернационални компании с офиси тук - VMWare, SAP, Microsoft, HP; български продуктови компании, които се позиционират на световно ниво - Telerik, Chaos Group; голям брой аутсорсинг компании; както и софтуерни академии (HackBulgaria, IT Talents, Telerik Academy); a отскоро дори и софтуерен университет (SoftUni).

За да изброя всички играчи в тази индустрия ще ми трябва отделен блог пост. Въпреки това в бизнес средите все още преобладава илюзията за задълбочена липса на софтуерни специалисти от тази огромна и бързо растяща индустрия. Да, безспорно за всеки един старт-ъп е трудно да наеме програмисти, но често е поне три пъти по-трудно да се намерят опитни хора, които да се занимават с бизнеса, продажбите или маркетинга.

В страната ни има огромен брой талантливи технологични кадри. Проблемът е по-скоро в това, че продуктите, които талантите ни изграждат, са трудни за продаване или захранване с потребители. Съответно, колкото и добра да е наличната идея, ако тя не достигне до голям брой хора, бизнесът, изграден около нея, пропада.

Истината е, че в момента има огромно поле за изява за маркетолози, growth хакери, sales машини и т.н. Сигурен съм, че почти няма стартъп в България, който да не се нуждае от качествени кадри в тези области. За да се бориш с конкуренцията на световно ниво ти трябват топ хора, които да привлекат внимание върху теб.

Какво още липсва на българската стартъп екосистема?

5. Чуждестранен талант

Независимо дали става въпрос за чужденци, които биха искали да работят тук, или българи, които да се върнат в родината си, истината е, че броят на таланти с опит в чужбина трябва да се увеличи, за да успеем да издигнем предприемаческата ни среда на световно ниво.

Във водещата екосистема в света, Силициевата долина, над 52% от основателите на компании са имигранти. Клъстерът там действа като магнит за едни от най-умните хора на планетата. Следва, че за да имаме световноизвестен стартъп от България, трябва да привлечем повече чуждестранен талант в компаниите, които градим. В 14-чления екип на Enhancv има хора от 5 националности. Това внася изключително много пъстрота, динамизъм, креативност, обмен на нови идеи и интернационална култура.

Убеден съм, че всеки един стартъп може да увеличи ефективността на вътрешните си процеси, ако привлече таланти от различни култури и държави.

Бих искал да кажа и няколко думи за българите в чужбина, без да ги категоризирам като отделна група. За съжаление в момента едни от най-талантливите българи живеят извън страната. Колкото повече от тях се върнат в България, толкова по-бързо нашата екосистема ще започне да ражда успешни компании. Това е видно от примера на Dronamics - все още млад български стартъп, който преди една година спечели най-голямото предприемаческо състезание в Европа - Pioneеrs Festival. Компанията разработва безпилотни карго самолети, които могат да пренасят до 350 кг полезен товар на разстояние над 2500 км. Основателите на проекта, братята Свилен и Константин Рангелови, са точно от тази група българи, които са решили след образованието си да се върнат тук. Свилен е завършил в САЩ, а брат му напуска работата си в Холандия, когато фондът Eleven решава да инвестира в Dronamics.

Постижението на компанията, което ме вдъхновява най-много, са хората, които са успели “да върнат в България” и да присъединят към екипа на стартъпа. Техните Avionics Team Lead и Aerodynamics Engineer са работили съответно в САЩ и Англия, но се връщат в България, за да станат част от пътя на новата компанията. Двамата братя не спират да се развиват и в момента се опитват да привлекат още няколко български инженери, които работят в Силициевата долина.

“Ако България беше безнадеждна, нямаше да се хабим изобщо”, наскоро ми сподели Свилен. “Вярваме, че България сега е както след Освобождението - с потенциала да стане регионално индустриално чудо, с предприятия, конкурентноспособни на свободния пазар, възползвайки се от капацитета и опита на желаещите да се завърнат в страната и заедно с тях да изгради наново една модерна и здрава държава”.
Сигурен съм, че ако виждаме все повече примери като братя Рангелови, бъдещето ще се материализира по начина, описан от Свилен.

6. Образование по предприемачески

Без съмнение, предприемаческият нюх не е нещо, което може да бъде научено в университета. Това не означава, че предприемачите нямат нужда от формално образование.

Основата на всяка успешна компании са хората с know-how и теоритични познания, които да допълват страстта към предлагания продукт. Основателите на един стартъп трябва да са добре подготвени. Но какво представлява качествената подготовка? Достатъчен ли е прочит на “The Lean Startup” на Ерик Рийс? Подготвен ли е основателят след посещение на Startup Weekend? Достатъчно ли ще е, ако като собственик на стартъп съм посетил над 20-30 бизнес събития? А ако съм попълвал Business Model Canvas на няколко примерни проекта?

Истина е, че повечето млади предриемачи в страната от последното десетилетие са се гмурвали в стартъп средата точно по този начин. Този do-it-yourself подход далеч не е оптимален.

Представете си учебна програма, която включва редовни лекции от успели български предприемачи, комбинирани с know-how събития като Startup Weekend, хакатони, networking в хъбовете като Cosmos, Puzl, Betahaus, SOHO, а не само в Природонаучния. Убеден съм, че подобна холистична програма за придобиване на практически умения и синтез на теория би била много по-полезна за днешните предприемачи.

Ако отново погледнем към Силициевата долина, където университетите Станфорд и Бъркли са сърцевината на стартъп екосистемата, ще видим, че именно в тези университети са дали старт на огромни компании като Cisco, Google, Yahoo и много други. Ако и в България заложим предприемачеството в ранното и висше образование, резултатите няма да закъснеят и екосистемата ни ще се разрасне бързо.

7. Смелост и работливост

В последната си точка искам да анализирам две ключови качества за предприемача - смелостта и работливостта. Тези основни характеристики на всеки успешен основател често биват пренебрагвани. Не, това не са таланти, с които късметлиите са родени. Смелостта и работливостта са продукт на постоянно себеосъвършенстване и на съзнателен труд. Горните две качества са необходимост за всеки от нас с амбицията да основе успешна продуктова компания, чиито клиенти са предимно чужденци. Подобен успех, особено за българска компания, се постига с много лишения, упоритост и работа. От основна важност са изграждането на работни процеси и култура, както и спазването и развиването им. Нека се позова на мой близък, за да илюстрирам казаното досега: “Тук все още смятаме за нещо нормално да закъснееш с 5 минути за работна среща”. Това далеч не бива да е така.

Не забравяйте, че здравият и упорит труд е само една страна на монетата. Смелостта е еднакво важна и не бива да бъде пренебрегвана. Смелостта има много форми - куражът да заявиш налудничавата си визия пред света; решителността, с която да заговориш следващия инвеститор; храбростта да се изправиш пред хегемоните в индустрията ти, получили финансиране в размер на половината брутен вътрешен продукт на страната ни; непоколебимостта, с която вярваме, че дори от малка България може да роди новият Instagram, Slack или LinkedIn.
Твърдост и сърцатост, с които да преследваме автентичните си мечти, а не общоприетите.

В заключение искам да подчертая колко е важно да работим като едно с екипа си.

И не само, необходимо е да създаваме все по-широки кръгове, все по-гъсти клъстъри, да осъзнаем, че предприемачите трябва да се подкрепят и да обменят идеи постоянно, за да запазят динамизма на екосистемата си. Няма място за его и нарцисизъм в стартъп средите. Факт, който несъмнено знаете сами, и който съзнателно или не ви е привлякъл към здравата ни, силна, буйно растяща среда. Завистта е ненужна за предприемача - убийте я. Опознайте повече хората наоколо, работете повече заедно, обогатявайте се взаимно.

Ето как веднага можете да се включите в процеса: разпространете снимка на екипа си с Lucid, постнете инфографика за кучета с Doglar, поръчайте Domestina за вкъщи, запишете футболния си мач през Join the Players, купете абонамент за Уча.се на по-малката си сестра, резервирайте си билет за кино през Cinexio, използвайте Kanbanize да управлявате екипа си. Така не само ще направите процесите във вашата компания по-ефективни, но ще подкрепите млада българска компания, която със сигурност ще подкрепи и вас, когато е неин ред.

Все повече компании, организации и отделни личности осъзнават, че заедно можем да постигнем много повече. EDIT.BG, една наскоро създадена инициатива, също цели да свърже всички опорни точки на дигиталната предприемаческа среда в държавата. Първият й проект, към който все още може да се включите, е национално проучване, което ще покаже потенциала на дигиталния сектор в българската икономика.
Сигурен съм, че той ще е огромен, ако ли не, само и единствено от нас зависи да създадем такъв. Отговорността е в нас, да не губим инициативата и скоростта, набрана през последните няколко години, защото тепърва предстоят резултатите от усилията на всички в екосистемата ни.

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Решения за България: Digital