Природата като платно

Анди Голдсуърти омагьосва широката публика и събужда важни въпроси


От Христо Серафимов, публикувана на 1 август 2018

Не, това не е отровна змия, а произведение на Анди Голдсуърти. През последните десетилетия британският артист се превръща в значима фигура и любимец на голяма част от лендарт почитателите. Една от причините е оригиналният му подход към природата. Свикнали сме да виждаме естествените феномени, изобразени чрез художествени инструменти. Голдсуърти обаче използва природата като платно и материал.

Полето, в което Анди Голдсуърти твори, се определя като лендарт – специфично направление във визуалното изкуство, при което компоненти от природния ландшафт се превръщат в съществена част от произведението. Течението възниква през 60-те години на XX век. Това са времена, през които особено популярен е попартът на Рой Лихтенщайн и Анди Уорхол. Идеята на лендарта е да се изправи срещу комерсиализирането на изкуството и превръщането на висока култура в ниска. С времето посоките на бунта се променят – направлението се повлиява от политически движения и в частност от екологичния активизъм.

Лендартът е масово доминиран от мъже и често първоначалните му цели се губят в проявите на егоцентризъм. Желанието за доминация над пейзажа с масивни и монументални творения влиза в противоречие с идеята за загриженост към околната среда. Мащабът се превръща в основен критерий. Подобно напрежение можем да открием в творчеството на Майкъл Хейзър и Робърт Смитсън.

 

“City” на Майкъл Хейзър. “City” на Майкъл Хейзър

 

В този противоречив контекст се появява и Анди Голдсуърти, който работи по различен начин. Неговото изкуство не ангажира с колосални размери, но оказва специфично въздействие върху наблюдателите. Проектите на Голдсуърти насърчават вглеждане в детайлите и хипнотизират с изненадващото богатство на текстури и цветове.

Още през младежките си години Голдсуърти работи в различни ферми в родния Чешър и в Северен Йоркшър. Такъв начин на живот предполага особено отношение към земята и природата, възпитано от ранна възраст. Интересът му към изкуството се проявява на по-късен етап, когато започва да изучава приложно изкуство в Брадфорд. Интересът му към лендарт се заражда, докато учи в Ланкашкър. Именно там Анди Голдсуърти проумява, че може да използва природата като платно.

Голдсуърти симпатизира на Зеленото движение,  а контактът му с природата може да се характеризира като изключително съвестен и уважителен. Самият той твърди:

“Аз съм част от природата. Не виждам себе си като нейна опозиция. Действията ни повлияват силно на природата и затова няма как да бъдем отделени от нея. Моят подход към земята е реакция към злоупотребата на индустриалния земеделски производител.”

Творчеството на английския творец се основава на минималистична естетика, която предполага откриването на поетичното в ежедневието. В проектите на Голдсуърти камъни, скали, клони, листа и дори парчета лед биват подредени, така че да създават нови художествени елементи като извити линии, спирали, кръгове и дупки.

В някои случаи, Анди експериментира, оставяйки елементите от произведението му да се подредят случайно – например хвърля пръчки във въздуха и ги оставя сами да заемат положение при приземяването си. В други случаи, измайсторява внимателно цели скулптури от природни материали.

 

Лендарт или ориродата като платно: Анди Голдсуърти, “Stones Sinking in Sand” Анди Голдсуърти, “Stones Sinking in Sand”

 

Най-популярните произведения на Голдсуърти са временните му творби – деликатни конструкции, обречени на разпадане, рухване или загниване. Те биват документирани в най-завършения си момент, чрез снимки, които прави самият той или съпругата му, която е негов асистент. Впечатляващото при тези творби е отношението към природата – тя е възприета като естествена сила, способна да изменя и декомпозира. Този естествен ход обаче не поражда напрежение, а смирение. Пример за това е “Stones Sinking in Sand” – едно от най-ранните произведения на британския артист, при което камъчета, наредени в права линия, сякаш образуват мост между брега на Morecambe Bay и водата на езерото. Силуетът на произведението се откроява от непринудените и органични форми, създадени от природата. След време вълните изменят и разрушават направеното от Голдсуърти. Още по-впечатляващи в това отношение са произведенията му от лед. При тях той търпеливо изгражда структури, които в повечето случаи се срутват преди да бъдат завършени. За всяка една успешна и фотографирана скулптура, е имало поне 20 несполучливи такива.

 

Анди Голдсуърти омагьосва широката публика

 

Актът на фотографиране събужда и един от основните дебати в лендарт изкуството - дали произведението е краткотрайната скулптура или снимката, която я представя в най-завършения ѝ момент. Възможно е двете да бъдат разгледани като отделни творби с различни функции. Когато обяснява проектите си, Анди Голдсуърти възприема самия процес на създаване като по-централен и важен от финалния резултат. От една страна, снимката е способна да “пренесе” образа на произведението до широката публика в различни краища на света. От друга - поставена като част от колекция разпечатани репродукции, има и чисто комерсиален характер.

 

Съществуват и творения, при които Голдсуърти изменя формата или цвета на материалите, с които работи. За да направи “Red Leaf Patch”, създателят залепва по-светлите листа на дърво с по-тъмните, с помощта на слюнката си, като преценява добре размера им, така че финалният резултат да изглежда като естествено създадени двуцветни листа. Този тип творби понякога събуждат критики за прекалено естетизиране на природата, но фокусът отново е върху промяната на временното състояние – със смяната на сезоните червените листа ще почернеят и ще изгният.

Скептиците може и да не виждат нищо повече от изкуствено и ненужно доукрасяване на природата. Но работата на Анди Голдсуърти си остава задълбочена и въздействаща за други. Загадъчните фигури, изпъстрени с неочаквани комбинации от цветове и форми, ни карат да се замислим за собствената си роля в екосистемата и, както казва самият Голдсуърти:

“Когато твърдим, че сме изгубили връзка с природата, всъщност сме изгубили връзката със себе си.”

 

 

Снимки: Анди Голдсуърти

 

Автор
още по темата

още от Решения за България: Култура