Една древна обител в Стара планина - манастирът “Седемте престола”

Марина Цекова, читател на програма “Моята българска история” на MOVE.BG ни разказва как е бил създаден Осеновлашкият манаситр


От Моята българска история, публикувана на 9 март 2020

В Стара планина, надалече от София, се намира една жива легенда на българската духовност и традиции - Осеновлашкият манастир “Рождество Богородично” -  “Седемте престола”. За историята на обителта ни разказва Марина Цекова, читател на “Моята българска история”. Марина ни изпрати много интерес текст за нашата интерактивна карта, в който споделя своите впечатления за манастира, както и ни запознава с любопитни детайли от неговата над десетвековна история.

Вие също можете да споделите разказ за нашето общо минало: изпратете ни история за град, сграда, събитие, личност или предмет. Защото твоята история е нашата обща история.

Приятно четене на историята на Марина.

Седемте престола

“В глуха планинска долина стояла

във стари години обител света

кандилце блещяло, молитва се пяла,

от черквица бедна, далеч от света.

И всяка неделя там старец пречестни

клепалото биел за служба в зори…

ехтели долове от глас благовестни,

отпращали ека, гори, канари.”

Колко красиво го е описал великият ни поет Иван Вазов в баладата “Клепалото бие”. Той често е идвал в манастира “Седемте престола”..

От пръв поглед красотата на местността и самата обител ми грабнаха погледа и сърцето. А и самото име “Седемте престола” много ме заинтригува. И се потопих в историята на манастира…

Духовното средище се намира на 86 км на изток от София по пътя за град Мездра, преди Искърския пролом, и на 50 км от Враца. От главния път София-Мездра, след първия пътен тунел пред с.Елисейна, на 300 м вдясно започва асфалтиран път, който по поречието на река Габровница води до манастира и с.Осеновлак.

“Седемте престола” е разположен под връх Издремец и е заобиколен от гъсти гори.

Предполага се, че манастирът води началото си от езическо капище, което се е намирало в крепостта “Калето”, превърнато през IX век от славяните в църква “Свето Благовощение”.

Историята

Според легендите за възникването на манастира, той е бил основан от седем боляри или седем братя. През IX век славянските племена се заселили в Стара планина и по-късно там се образували 7 села - Осеновлак, Огоя, Ограждище, Буковец, Лесков дол, Желен и Лакатник.

Всички изследователи на обителта са единодушни, че нейното начало е XII-XIV век, времето на Второто българско царство. Предполага се, че е бил построен от брата на българския цар Петър II Делян (1040-1041) - княз Георги, който след покалугеряването си приел името Гаврил. След смъртта си той е погребан в “Седемте престола”.

Манастирската църква отвън. Снимки: Марина Цекова.

Защо “Седемте престола”?

Манастирът носи името си и заради своята уникална черква. В черквата има седем параклиса/престола/ и, според специалистите, подобна не се среща сред българските християнски църкви.

Храмът е разделен на кръстовиден наос/вътрешната част на храма /, където се провеждат литургиите, и шест параклиса/престола /.

Централният престол е посветен на иконата Рождество Пресвятия Богородица-Осеновска. Иконата има интересна съдба - донесена е от Света гора при основаването на манастира. Тя е най-старата в обителта, от XI век. През XIV век е била взета и пренесена в Рилски манастир от жената на султан Баязид I (1389-1402). После е върната отново в “Седемте престола”.

Вторият престол - вдясно на централния - е посветен на светите мъченици за вярата и родинага - седемте братя Макавееви. В деня на техния празник се прави водосвет и се ръси за здраве.

Третият престол - в ляво от централния, в горната част на храма - е посетен в чест на свети Първомъченик и архидякон Стефан .

Четвъртият престол - на дясно в храма , към входа - е в чест на свети Седмочисленици: Методи, Кирил, Климент, Сава, Наум, Горазд и Ангеларий.

Петият - на ляво в храма - е в чест на светги Безсребърници Кузма и Дамян.Той е посветен на тях от основателя на манастира игумена йеромонах Гаврил Дамян. Иконостасът е с хубава дърворезба, запазена от стари времена.

Шестият престол - на дясно, в началото до входа - е посветен в чест на свети Архангел-Гаврил - патрон на основателя на “Седемте престола”, йеромонах Гаврил - първият игумен на манастира.

Последният, седми престол - на ляво в притвора - е посветен насвето Благовощние Пресвятая Богородаца, за възпоминание на малката църква от крепостта “Калето”, послужила като основа на манастира.

Манастирската църква отвътре.

Стенописите в църквата са на повече от 100 години. Иконите са от XVII до XIX век, като най-интересна е “Страшният съд”. Особено впечатление прави главният дървен полюлей „Хорото“, сътворен през 1815г. от майстори-дарители. Той е направен от 15 самостоятелни части с оцветени дърворезни сцени.

В библиотеката на манастира има много стари богослужебни книги на църковно-славянски език. Между тях е и “12 минея”, ,подарена от руската императрица Екатерина Велика.

Манастирът е бил културно и просветно селище - в него са се преписвали книги, а в края на XVIII век тук е пребивавал и Софроний Врачански. В обителта той е прекарал 14 дни, заедно с някои от братята на Черепишкия манастир, укривайки се от турците.

В “Седемте престола” се е отбивал за кратки почивки и Васил Левски при обхождането на околните села и създаване на нови революционни комитети.

През 1849 г. - по времето на големия родолюбец игуменът йеромонах Христофор - за децата от селата на Ржана планина било открито килийно училище. По време на храмовия празник Рождество Богородично, на 8 септември, със запалени фенери се стичат на поклонение в манастира стотици миряни от околните села. Празникът се е превърнал в панаир.

Манастирските сгради са църквата, камбанарията, триетажна битова сграда/килийно училище / и двуетажна битова сграда с монашески килии и магерница.

Дворът е с много добре поддържана градина, с много цветя, храсти и една едновековна секвоя.

Секвоите в двора на манастира.

Тук свършва земния си път писателя, публицист и творец с всестранни интереси Змей Горянин/Светлозар Димитров 1905-1958 /. На паметника са изписани неговите стихове:

„Душата ми копней за тишина

Сърцето ми тупти безспир за мир.

Зове ме горда Стара планина

и сгушения в нея манастир !“

Това е още една прослава на манастира “Седемте престола”.

Б.Р. - в момента “Седемте престола” е действащ мъжки манастир, част от Софийска епархия. Игумен е архимандрит Антим /Дулев/. Обителта приема вярващи, които искат да пренощуват.

Сподели история

В сърцето на "Моята българска история" е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел! Споделете история на нашата интерактивна карта!

Автор
още по темата

още от Моята българска история