Дебатът „Каква България в каква Европа?“ е вторият в рамките на Европейската програма на МOVE.BG „Ти движиш Европа“. Той се проведе на 3-ти април (четвъртък) от 19:30 часа по традиция в Дома на МOVE.BG, а всички, с интерес към темата имаха възможност да се включат онлайн с мнението и въпросите си на сайта на гражданската платформа.
В студиото по темата своите аргументи представиха: политологът Владимир Шопов, преподавателят в катедра Европеистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Вихър Георгиев, съоснователят на Brain Wokrshop Institute, автор и водещ на предаването Boom & Bust – Кузман Илиев, икономистът в Института за пазарна икономика Явор Алексиев, по скайп от Загреб - Аделина Марини, която е основател на сайта за европейска политика и икономика www.euinside.eu . Дебата модерираше д-р Христо Христев - преподавател по право на Европейския съюз в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Заедно потърсихме отговорите на тези и още въпроси: Федерална Европа или Европа на нациите – какви са основните аргументи? Намесва ли се Европейският съюз прекалено във вътрешните дела на държавите-членки или има погрешно възприятие на националния суверенитет? Задълбочаване на интергационния процес или задълбочавне на различията между държавите- членки: къде и какво е мястото на България? Имат ли европейските лидери общо разбиране и визия за бъдещето на итеграционния процес? Реално застрашен ли е Европейският съюз от вълните на национализъм и евроскептицизъм?
Какво казаха гостите по темата, на кратко:
Аделина Марини - основател на сайта за европейска политика и икономика www.euinside.eu .
Какъв е дебатът по темата в Европа представи основателят на сайта за европейска политика и икономика euinside.de – Аделина Марини. Всичко започва от речта на Дейвид Камерън за реформи в Европейския съюз и обещанието му за референдум относно присъствието на Великобритания там. Според Марини важното за България е да се изчисти знанието и разбирането за сценарий в контекста: „Какво ще стане, ако…“. Категорична, е че в близките години ще започне едно допълнително изграждане на Еврозоната и притегателните сили ще се променят. По думите й членството ни в съюза води до ползи, една от тях е дори икономическият и политически рейтинг на България.
Марини поставя като главен въпрос този за националния суверенитет и какво се случва, ако той се отнеме. Поставя въпроса и дали ако бяхме обединени по отношение на енергийната си политика, сега щяхме да се чувстваме заплашени от Русия. У нас няма консенсус за членството ни в Европейския съюз изобщо, а в заключение обобщи, че реалният ни проблем се крие в липсата на правова държава. Според Марини дискусията е в две части – политическа и икономическа.
Владимир Шопов - политолог.
В България през последните месеци сме свидетели на антиевропейски процеси и антиевропейско говорене, има очевидност от нов подход в начина на преосмисляне на членството ни в Европейския съюз. В тази посока ни трябва одит на всички политики на съюза, за да сме на ясно в каква степен те могат да ни бъдат полезни, смята Владимир Шопов. Според политолога ЕС ще излезе от кризата, в която се намира през последните 5-6 години.
Той обърна внимание на селективната и неравномерна интеграция и постави въпроса по какъв начин трябва да преосмислим членството си в съюза. В една голяма група държави имаме активна преоценка на това, което се е случило до момента с членството им. Категоричен е, че интеграционния процес се случва неравномерно, а ние влизаме в период на предоговаряне, а отварянето на договорите ще изглежда по-скоро като промяна на баланса, за да бъде Европа по-адекватна в решението си до къде трябва да стигне в секторните си политики. Според Шопов ще бъдем свидетели на много повече интеграция чрез тестване, а в историята на Европейския съюз много от тези ходове са били използвани преди това извън съюза. Политологът подчерта, че в момента тази практика се случва частично с Еврозоната.
Кузман Илиев - съоснователят на Brain Wokrshop Institute, автор и водещ на предаването Boom & Bust.
Нуждата да се говори за бъдещето на Европейския съюз е на дневен ред очевидно, а европейската идея е отговор на най-страшните концепции за икономически национализъм , които са довели до двете световни войни, според Кузман Илиев. За Европа трябва да се мисли като за икономически процес и е нужно да се надделее над политическото, а относно различията на съюза Илиев допълни, че е невъзможно в един бюджет всички да са еднакво донори и бенефициенти. Според него съществува усещане за липса на справедливост и то касае политическия процес, затова трябва да се обсъди ролята на държавата, а пътят на Европа е към единна икономическа система.
Явор Алексиев - икономистът в Института за пазарна икономика.
Явор Алексиев: „Първородният грях на Еврозоната, е че прекалено бързо някои държави бяха допуснати да станат членки.“ За икономиста Еврозоната е политически проект в голямата си част и за спасяването му ще се премине през процес на вътрешна девалвация. Важно е България като страна – членка да има визия за това какво печели от участието си в съюза и какво й струва това. Според Алексиев има едно крило на евроскептицизма, което е в голямата степен реализъм. Един от важните въпроси за него е трябва ли България да бъде член на валутния съюз на този етап.
Вихър Георгиев - преподавателят в катедра Европеистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
В момента по темата има плурализъм на визиите и те са повече, отколкото си даваме сметка, категоричен е Вихър Георгиев. И продължи с въпрос: Защо вече е толкова трудно да имаме обща визия? Според него безработицата е основната причина за различните визии по посока на Европа. Причината – някои страни живеят в икономически комфорт, за разлика от други. Дава за пример Гърция, където доста хора живеят в огромни материални лишения и прави преход към българския пенсионер. За Георгиев именно този икономически контраст ражда въпроса дали сме на една „страница“ с другите страни – членки? Говорим за два различни вида Европа и пита: успешен проект ли е Еврозоната? В хода на дебата той открои два проблема – социалното неравенство и обърканата идентичност на хората. По думите му те принадлежат към едно общество, но не знаят към какво точно принадлежат. Подчерта, че някои изследователи говорят за т. нар. „дюнер общество“.
Какви са препоръките на гостите по темата? Какви онлайн въпроси бяха дискутирани? Каква е същността на „дюнер обществото“? – отговорите във видеото на цялата дискусия.
Снимка: lahistoriaconmapas.com
