Музей за дигитално изкуство без граници

Новооткрият музей за дигитално изкуство в Токио превръща публиката в неразделна част от произведенията


От Христо Серафимов, публикувана на 25 юли 2018

През вековете непрестанно се е променяло както изкуството, така и начинът, по който човекът го наблюдава, разбира и потребява. Ако в предходни епохи визуалните произведения са разглеждани и оценявани главно заради естетическата си стойност, то днес все по-често ги поставяме в системи от съвършено различен порядък. От образование, през забавление, до реклама, творбата функционира в множество режими. Разбира се, публиката упражнява свободата си да придава различни значения. По този начин съвременното дигитално изкуство може да се разглежда и критикува през филтъра на класическата художественост, но и през понятията на забързаната и многолика технологична реалност.

Почитателите на класическото изкуство и технологиите ще продължат да спорят. Една новооткрита иновативна институция наскоро подхрани този дебат, предизвиквайки културната традиция и очакванията на потребителите. На 21 юни 2018 г. широката публика за първи път видя Музея за дигитално изкуство в Токио, дело на компанията MORI Building и teamLab.

Музей за дигитално изкуство MORI

Площ от 10 000 квадратни метра и 50 различни инсталации оживяват с помощта на 520 компютъра и 470 проeкционни апарата. За по-малко от месец музеят успява да породи множество дискусии и дебати относно формата на представяне. Възможен ли е музей или галерия без реални физически експонати? Какво би се случило при eвентуална техническа неизправност?

Засега немного хора осмислят Музея за дигитално изкуство като дългогодишната кулминация на мащабна поредица от проекти на опитния японски колектив teamLab, който обединява иноватори и специалисти от сферите на изкуството, науката, технологиите и дори екологията.

teamLab е основан през 2001 година от група дизайнери и програмисти веднага след завършването на университетското им образование. Ключовите мотиви са споделените интереси към дигиталните технологии и желанието за създаване на иновативен творчески продукт. През годините към колектива се присъединяват и архитекти, CG аниматори, художници, математици и хардуерни инженери, които спомагат за създаването на мулти-технологични проекти. Повечето дигитални продукти на организацията не са предварително записани анимации, а се контролират от компютри в реално време.

Основните концепции на teamLab са влияние върху взаимодействието между хората, опазване на културното наследство и японския фолклор, размиване на границата между наблюдаващия и произведението и засягането на наболели екологични въпроси. Всичко това се проектира чрез инструментите на дигиталното изкуство.

“Бихте ли се преместили, не виждам картината?”

 

Идеята да се провокира интеракция между наблюдателите винаги е любопитна. Онези, които често посещават претъпкани изложби, са свикнали да таят неприязън към присъствието на други непознати. Това е разбираемо – те са вън от контрола ни и неминуемо променят начина, по който общуваме с произведенията. Чрез дигиталните техники, изложбите на японската организация превръщат присъствието на другия във функционален елемент. Арт инсталациите са интерактивни и реагират на движението на всеки един участник.

Концепцията е навярно най-добре развита в инсталацията “What a Loving, Beautiful World”, в която от сянката на всеки присъстващ се раждат нови същества, които на свой ред взаимодействат помежду си. В “Soft Black Hole” участващите стъпват върху мека гъвкава повърхност, която се изменя спрямо движенията им. В продължение на деня “Story of the Forest” представя различни горски растения и животни и позволява на посетителите да отбелязват “находките” си чрез телефона апликация. Движението из “Moving Creates Vortices and Vortices Create Movement” пък предизвиква течения, вълни и водовъртежи.

 

 “Moving Creates Vortices and Vortices Create Movement”, Музей за дигитално изкуство MORI “Moving Creates Vortices and Vortices Create Movement”

Да влезеш в японските приказки и легенди

 

Запазването на културното наследство и предаването му на новите поколения е тема, която засяга всички народи. От teamLab са намерили начин да я поставят, отново използвайки дигитални инструменти. В множество от проектите на колектива присъстват японски фолклорни елементи, както и препратки към класически азиатски произведения. Пример за това е цветната “Nirvana” – анимирана версия на класическата картина на Ито Дзякутю. Такива са и детайлните мозайкови произведения от серията “Fleeting Flowers”, които чрез комбинацията от различни цветя образуват важни животни за японския фолклор (феникс, тигър, паун и т.н.) и “Black Waves” – инсталация, която препраща към известната вълна на Хокусай и междувременно се заиграва с перспективата и пространството.

 

“Black Waves”, Музей за дигитално изкуство MORI “Black Waves”

 

Дигитално изкуство без граници: между произведенията и гледащите

 

В рамките на конвенционалните художествени изложби границата между произведението и наблюдаващия рядко се размива. И въпреки че съществуват различни техники за това, стратегията на teamLab отново е иновативна. В случая, едно произведение “излиза” от първоначалните си рамки, слива се с околната среда, често влиза в контакт с другите творби в помещението и предизвиква взаимодействие с тях. Навярно най-впечатляваща в това отношение е “Flowers Bloom on People”, която не може да съществува без присъствието на публиката. Когато посетителят застане на едно място, по тялото му разцъфват цветя, които след време се разпростират от стъпалата му към други хора, като по този начин ги свързват. Подобен ефект има и “Flutter of Butterflies Beyond Borders”, в която пеперудите от една картина излизат извън рамката и реагират на цветята от други.

Flowers Bloom on People, Музей за дигитално изкуство MORI "Flowers Bloom on People"

 

Природата като ценност в дигитален пейзаж

 

Четвъртата концепция на teamLab заслужава специално внимание, тъй като е обвързана с опазването на околната среда и екосистемите. Технологичният екип цели да предизвика реакция и размисъл, превръщайки природата в част от инсталация без да вреди. Така например в “Resisting and Resonating Ovoids and Forest” няколко светещи сфери са поставени в свещената за японците гора Тадаши. Светлината на сферите се синхронизира със светлината, с която се осветяват дърветата, а разхождащият се може да влияе на цветовете, като докосне сферите. От своя страна, промяната на нюансите в далечината сигнализира за присъствието на други хора или горски животни. Идеята с цветните дървета се прилага и в различни планински райони, а в други проекти цветните сфери биват пускани и върху водна повърхност. Може би най-силно въздействие върху съзнанието на японските почитатели има “Flowers and People, Cannot be Controlled but Live Together”. Инсталацията е реализирана в затворено пространство и симулира смяната на сезоните в рамките на часове, като същевременно представя раждането и смъртта на различни растителни видове в продължението на годината. Участникът може да унищожава растенията с докосване, но красотата и визуалното въздействие на продукта провокира мирна наслада.

 

Resisting and Resonating Ovoids and Forest, Музей за дигитално изкуство MORI "Resisting and Resonating Ovoids and Forest"

 

Връщайки се към Музея за дигитално изкуство MORI, можем да проследим как всяка една от тези ключови за teamLab концепции намира своето място в новите инсталации. Дигиталните арт произведения излизат от рамките и се сливат в “Universe of Water Particles on a Rock where People Gather”, в която посетителите могат да се качат на скала, обливана от водопад от цветя и оттам да наблюдават цъфтежа на гората, “изникнала“ по стените.

 

“Universe of Water Particles on a Rock where People Gather”, Музей за дигитално изкуство MORI “Universe of Water Particles on a Rock where People Gather”

 

Интеракцията между хората насърчава и красивата “Forest of Resonating Lamps”, в която висящи лампи сменят цветовете си, когато бъдат доближени от човек, и постепенно предават нюанса си на останалите. При участието на двама или повече посетители се получава наситен цветен диалог, а визуалното въздействие се подсилва от огледалните стени.

Forest of Resonating Lamps, Музей за дигитално изкуство MORI “Forest of Resonating Lamps”

Екологичната проблематика е засегната в “Memory of Topography”, която води хората през трасе от водни лилии, върху които се прожектират красиви природни текстури. Японският фолклор пък оживява пред очите на наблюдателя в “Walk, Walk, Walk”, която дава възможност за докосване до предците, които от своя страна реагират на интеракцията с живия човек.

 

Walk, Walk, Walk, Музей за дигитално изкуство MORI “Walk, Walk, Walk”

 

До момента най-коментирана е интерактивната чайна на музея, която позволява на изморения посетител да си отдъхне и да изпие чаша чай, върху който посредством мултимедийния плот отново се прожектират дигитални образи.

 

Flowers bloom in an Infinite Universe inside a Teacup, Музей за дигитално изкуство MORI "Flowers bloom in an Infinite Universe inside a Teacup"

 

Не на последно място, от teamLab са се потрудили и за най-младата аудитория. Детски арт инсталации с образователен характер заемат цял етаж от музея. Сред тях са дигитален аквариум, пълен с всевъзможни морски създания; цветни пързалки и музикална стена, на която хлапетата могат да свирят посредством интерактивни пръчки.

 

Sketch Aquarium, Музей за дигитално изкуство MORI "Sketch Aquarium"

 

За момента реакциите от посетителите на MORI се различават от тези на по-дистанцираните критици и са предимно положителни. Някои от основните забележки са обвързани с недопускането на инвалидни колички в някои от помещенията и към шума, който се вдига от децата, като пречка за насладата. Разбира се, надеждите на част от посетителите не са били оправдани напълно. Според тях, инсталациите изглеждат по-впечатляващо на снимка, отколкото на живо. Цената на билетите (25 eвро) също буди немалко възражения. Предвид световния стандарт за вход в културните институции и иновациите, които музеят предлага, тези критики са по-скоро неуместни.

Някои от световните критици моментално излизат с твърдения, че подобен тип музеи причиняват “смъртта на истинското изкуство, което ще изчезне напълно в близко бъдеще”. Други започват да мислят за нови начини, чрез които този модел може да бъде адаптиран и използван за по-високи цели. Къде е истината? Ще остане ли актуално класическото изкуство, независимо от иновативните дигитални постижения? Достатъчно въздействащо ли е дигиталното изкуство, за да доведе до съществени социални промени?

 

Изображения: https://www.teamlab.art и https://borderless.teamlab.art/

 

Автор
още по темата

още от Решения за България: Култура