Вирее ли дигитално изкуство в България?

Dr. Maybe Darling performance by Tzeni Argyriou photo: Dara Krstic

Дигиталните технологии трансформират много от традиционните форми на изкуството, а явленията като интернет изкуство, дигитално инсталационно изкуство и виртуална реалност, са се превърнали в съвсем нормални артистични практики днес по света. Как вирее дигиталното изкуство в Бъглария с един-единствен фестивал, посветен изцяло на него - DA Fest?

Решихме да поговорим с организаторката му - Галина Димитрова-Димова, за да намерим отговор. Галина е магистър по изкуствознание на НХА и настоящ докторант в същата специалност. Тя реализира редица кураторски проекти с български и чуждестранни артисти, организира форуми и конференции по различни теми от съвременното изкуство и култура, обучител е по програми за дебютиращи артисти, съавтор на документални и експериментални филми, преподавател в магистърската програма за дигитални изкуства на НХА. Галина е координатор на проекти във Фондация Кредо Бонум и куратор на галерията към фондацията.

Започваме с въпроса, който много живо ни вълнува. Дали скоро може да очакваме ново издание на DA Fest?

Да, шестото издание на фестивала ще се проведе от 19 до 23 септември тази година. В новото издание сме поканили много интересни участници - водещи имена от международната сцена като Zimoun, Peter Sarkisian (USA), Ubermorgen (AT), Eva &Franco Mattes (IT/USA), Jeroen van Loon (NL), Peter Bosch & Simone Simons (NL/Spain).

DA Fest е единственият, поправете ме, ако греша, фестивал в България, посветен изцяло на дигиталните изкуства. Със сигурност е най-мащабният у нас с такъв фокус. Среща ли заслужените внимание, публики и подкрепа?

Фестивалът е единственият по рода си, посветен на представянето и популяризирането на дигиталните изкуства. Той е тясно свързан с магистърската програма за дигитални изкуства на Националната художествена академия в София и това обяснява защо тази институция се е ангажирала с организиране на подобно събитие. Фестивалът има подкрепата на Столична община в лицето на Столична програма Култура, както и на много чуждестранни културни институти като Гьоте институт, Френски културен център, Австрийско посолство, Американско посолство и т.н.

Споделяте ли мнението, че съществува едно неразбиране, дори специално в художествените среди у нас, за мащаба и мястото, които заемат новите медии и технологии в световното съвременно изкуството? За необятните творчески възможности и конвертируемост?

Споделям, да. До голяма степен в това се изразява и мисията на фестивала - да представи възможностите на технологиите за креативна работа, но най-вече - да представи силни и вдъхновяващи творби на артисти, ползващи тези медии. Аз самата работя вече близо двадесет години в тази сфера - първо в Центъра за медийни изкуства Интерспейс, който работи усилено в периода 1998 - 2008 г. Въпреки многото проекти, които сме реализирали тук с участието на артисти от цял свят, този дял от съвременните изкуства стои някак изолиран и все още екзотичен на родната ни сцена.

Да, има неразбиране, но и явно нежелание да се доближи публиката към дигиталните изкуства. Сега ситуацията и особено интересна, живеейки в пост-дигитално време, когато целият живот е опосредстван от технологии и медии. Хората с голяма лекота създават дигитално съдържание. Много от артистите, които сме поканили, имат интересен прочит на тази ситуация - силно критичен, но и много креативен, ироничен и остроумен.

На какво се дължи това явно нежелание да се доближи публиката към дигиталните изкуства?

Неглижиране и подценяване на творчеството на този род артисти. Също така - нежелание да се вникне в същината на тези изкуства, придружено с вродена закрепостеност и априори отхвърляне на новото и различното. Типично за цялото ни общество, нали?

Кои са българските творци в областта на дигиталните изкуства, чиято работа трябва да следим?

Освен тези, които от години работят с дигиталните медии, като Петко Дурмана, Красимир Терзиев, Венелин Шурелов, Светлана Мирчева и т.н., има ново поколение артисти, много от които възпитаници на магистърската програма за дигитални изкуства на НХА, които са изключително интересни и си струва да се следи тяхното развитие - Албена Баева, Петко Танчев, Илияна Кънчева, Яна Крачунова, Вълко Чобанов и др.

От какви промени се нуждае образователната рамка, за да е възможен този избор за развитие на един артист по-отрано, отвъд единствената магистърска програма на НХА, самодейността и естествено - обучението в чужбина?

О, благодаря за въпроса! Генерални промени, бих казала. Темата за образованието много ме вълнува, дори заедно със съпруга ми сега стартираме една образователна инициатива на мястото, където понастоящем живеем - “Ятото. Свободата да летиш”, но да се върна на вашия въпрос. Смятам, че децата и младежите трябва да бъдат оставяни и окуражавани свободно да ползват съвременните средства и устройства като смарт телефони, таблети и т.н в тяхното образование, вместо те да бъдат забранявани и заклеймявани като голямото зло. Просто е нелепо да не се ползва потенциала на тези технологии и медии свободно и креативно. Като цяло смятам, че децата и младежите трябва да следват своите интереси и да бъдат само насочвани и подкрепяни в процеса на учене от възрастните - учители и родители. Така тези, които искат да станат художници, съвсем естествено ще ползват видео, звук и мултимедия в своето творчество, наравно с рисуването, живописта, скулптурата. Аз в никакъв случай не отричам традиционните медии. Нека не забравяме, че те са само средство да се изрази артистичната идея.

Колкото до адекватното образование в тази сфера на съвременните изкуства, смятам, че образователните учреждения и институции трябва да отворят врати за хората, извън тяхната система, т.е. да поканят специалисти от различни области, които да преподават и споделят своите знания и опит с ученици и студенти.

Съществуват ли възможности за колаборации между прохождащите дигитални предприемачи и артисти в рамките на DA Fest?

Да, има множество уъркшопи, които правим в рамките на фестивала и извън него. DA Fest също е отворен за доброволци, които помагайки за подготовката и провеждането на събитията имат възможността да се срещнат и общуват отблизо с участниците във фестивала. Вече има няколко примера за създаване на колаборации покрай това.

Повечето от проектите в сферата на дигиталните изкуства са интердисциплинарни и привличат участието и компетенциите на специалисти от различни области - художници, музиканти, програмисти, хореографи и вярвам, че DA Fest има ролята именно на платформа или място за среща между тези креативни хора, които могат да обменят свободно мисли, идеи, знания и опит по време на програмата и дори да осъществят колаборации за бъдещи проекти. Може би това ни дава и основния импулс да продължаваме да правим този фестивал тук и сега, въпреки недружелюбната среда, в която се случва той (визирам цялостната ситуация по отношение на изкуствата и културата у нас сега).

Снимки: DA Fest

Настоящото интервю е част от публикациите по проекта  "Иновативните фестивали - за хората, икономиката и умните градове". Проектът се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община Програма Европа 2017 от  фондация МОЖЕ.БГ,  в партньорство с ОКИ Дом на културата "Искър" и Фондация " Бауерзакс".

 Мненията и/ или заключенията, изразени в материала, не представляват официално становище на Столична община.