Оперното изкуство дава днес една емоция, която никое друго изкуство не може да даде

За историята на оперното изкуство у нас, за неговото значение днес и за бъдещето на операта - едно специално интервю с директора на Софийската опера и балет маестро Пламен Карталов.


От Моята българска история, публикувана на 15 април 2020

На Световния ден на изкуствата ви представяме вълнуващ разговор за оперното изкуство в България. Гергана Данаилова, доброволец на програма Моята българска история на MOVE.BG ни среща с акад. Пламен Карталов.

Приятно четене:

 „През месец юлий 1890 год. се завърнаха от Прага в София свършилите по музика и пеене българи: Драгомир Казаков, Иван Славков и Ангел Букурещлиев... "*

Запомнете тези имена, а датата, от нея започва оперното дело в България, защото първото нещо, с което се захващат тези трима господа, е да уредят концерт във Военния клуб. На този концерт присъстват почти всички тогавашни министри начело с министър-председателя Стефан Стамболов, както и дипломати, висши военни и много други гости. Това е първият оперен концерт на територията на българската столица, а малко по- късно се играе и първото изцяло оперно представление - 02 януари 1891 г.  - операта на Джузепе Верди „ Трубадур “. Така се поставя началото на Народната опера, днес наследена от Софийска опера и балет.

XX век донася много драматични събития на българите, като започнем от войните, смяната на режими и националните катастрофи и достигнем до всички последици от тях. Операта, обаче, не прекратява своето съществуване, даже напротив, тя остава едно от онези необясними вдъхновения, които поддържат духа на човека здрав. Днес, в новото историческо време, когато трябва да останем у дома, Софийската опера и балет отново идва при нас, смело, в дома ни, за да ни донесе вдъхновението на вековете и едни от най-блестящите перли на оперното изкуство.

Sofia Opera Pearls Streams продължава инициативата за безплатното излъчване на заглавия от перлите на репертоара на Софийска опера и балет. До момента зрителите имаха възможност да видят първата българска историческа операБорислав на Георги Атанасов, в запис от 2015 г., както и „ Джоконда  от Амилкаре Понкиели, представена в Токио през 2000 г., с участието на великите Гена Димитрова и Никола Гюзелев. Софийска опера и балет са подготвили и специална великденска онлайн програма, така че всички да можем да отпразнуваме празниците с великолепни спектакли, докато сме вкъщи заради коронавируса. Освен това, този четвъртък, 16 април, Операта ще направи и специален великденски онлайн поздрав за хората, които се грижат за нас в тази извънредна ситуация: медици и полицаи. В концерта участват солисти, оркестър, хор и балет на Софийската опера.

“Този поздрав е и нашата надежда и вяра, че скоро публиката ни ще се завърне в своя храм, жадна за любимото си оперно и балетно изкуство,” споделят от Софийската опера и балет.

А докато очакваме с нетърпение великденската програма на Sofia Opera Pearls Streams, която можете да откриете на сайта на операта, ето с какво ни развълнува директорът на Софийска опера и балет, акад. Пламен Карталов.

Маестро Пламен Карталов, директор на Софийска опера и балет, има дългогодишен управленчески и режисьорски опит. За първи път поема поста директор през 1994 г. Оттогава нашият любим оперен театър започва своето велико пътешествие на няколко континента, поглъща в своята приказка милиони зрители от Бразилия до Япония. Маестро Карталов съживи от праха множество български опери и ги показа пред света. Това е човекът, който изведе операта извън оперния театър и който доказа, че няма място, на което това изкуство да не може да блести и да завладява!

А ето какво разказа самият той за музиката, музата и операта...

Да се върнем в началото на миналия век, когато започва да се строи една нова България. Вече споменахме, че това е едно много драматично време в нашата история. Но именно тогава са написани и най – емблематичните български опери. Каква е ролята на оперното представление в един такъв времеви контекст?

 Българската оперна традиция има памет, има и история! Представете си какво е представлявала София през 1890-`91 г. – кални улички, граждани с потури и калпаци, схлупени къщурки. В една такава балканска среда, трима ентусиасти, идвайки от Чехия, завършили своето професионално певческо образование, решават да сложат зърното на оперната култура в България. Така в нашата държава нахлува европейският полъх, който идва благодарение на тия трима патриоти, съвсем скоро след Освобождението ни! След това започват и златните години в развитието на родното ни изкуство. Епохата на родното изкуство е всъщност епоха на новатори. Тогава са първите български композитори, първите големи художници, литературни дейци, така че тази епоха лично за мене е от изключително значение. Тези всички хора дават един нов тласък в нашето развитие и опровергават на Паисий злощастната прокоба: „…поради что се срамиш да се наречеш българин...” Именно тези вибрации трябва да ни дават възможност да ценим и продължаваме техните големи усилия.

Тоест операта е едновременно част от българското възрожденско вдъхновение и в същото време приобщава към новата модерна европейска култура?

Българското възраждане е като гнездо, в което големите имена събуждат едно следващо младо поколение българи. Операта, от своя страна, е едно изкуство на повече от 400 години. Тези няколко столетия, през които нашата държава не е съществувала, са замразили възможността ни да развиваме родното изкуство до нивата на държави като Чехия, Германия, Италия. Мен лично този въпрос много ме вълнува и подтиква, възбужда да не се отказваме от това дело - да издигаме родното изкуство, да докажем, че ние можем да сме по-добри от някои европейци. Защото българинът има енергия, има воля, има сила, има здрави корени. Така че оперното изкуство в неговия зародиш още е било крехко, неумело менажирано, неподкрепяно, но все пак успява да изгради своята традиция и памет.

Имало ли е оперното изкуство много противници в България?

Да, и то големите противници са били най-вече от страна на обществените дейци. Самият Пенчо Славейков като директор на Народния театър казва, че операта ще влезе в сградата само през трупа му, ако се изпълни заповедта на министъра на просвещението Никола Мушанов, като нарежда операта да влезе в Народния театър. Пенчо Славейков след това напуска театъра. Драма и опера  играят заедно дълги години в една сграда. Много театри в Германия, например, са в едно и също сценично пространство. Историята ни е вълнуваща и аз мисля, че заслужава едно дълбоко вглеждане в нея. Може много да се прочете и добави!

Пламен Карталов.

Кой ръководи оперния театър, как се изменя той според времето?

Някога оперното изкуство се e подкрепяло от кралските фамилии. Те са подкрепяли операта в самия си зачатък, в самата люлка, заради престиж и дълг към изкуството. След това идват импресариите, заради страст към операта, но и заради печалба. След тях идва ред на държавата, също така заради дълг и престиж, но сега, когато държавата е направила крачка назад, в чии ръце остава съдбата на оперното изкуство? На един конгрес през 1997 г. във Флоренция много ясно се даде да се разбере, че спасението на оперното изкуство в днешно време е в ръцете на директорите. Хора, които да направят така, че с не толкова много средства да менажират едно изкуство, което заслужава да живее не в миналото, а в настоящето и бъдещето. Всичко е въпрос на мениджмънт, на икономическо мислене, на ясни критерии с какви възможности можеш да постигнеш огромни успехи. И наистина, огромни успехи постигна Софийската опера и балет през последните години. Да, ние сме се старали да следваме принципа на корпоративната култура и споделените ценности. Ако не се посветиш на една кауза, тогава ти не можеш да бъдеш изцяло отдаден на тези ценности.

Какво е операта за Вас?

Операта е един истински театър, изразен чрез музикалния език на своята форма, на мелодизма, на драматургията, на ходовете, които прави една оперна партитура въздействаща. Към нея, освен театър и музика, се включват всъщност всички видове изкуства. Сцената е облечена в костюми, в декори, осветления, често пъти има скулптура. Напоследък има и кино ефекти, всякакви пиротехники, според необходимостта и ето виждаме, че операта обединява всички изкуства. Киното много учи от операта. Оперното изкуство днес дава една емоция, която никое друго изкуство не може да даде. Сам текста това не може да направи. Само една картина не е достатъчна, но изкуството на музиката въздейства всячески. Тя е изразител на душата и емоциите на слушателя, съответно продиктувана от мисленето на композитора.

Вие сте човекът, който съживява от далечното минало заглавия, които не са играни повече от 80 години, например оперите „ Косара" и „ Борислав “ (1911,2015). Как успявате да ги пресъздадете в рамките на модерната действителност, музиката ли е водеща в едно такова предизвикателство?

Да! Веднага казвам, първото нещо, което е най важно за оперния режисьор, това е музиката. Музиката е онзи свят, в който се разтваря въображението на режисьора. Само от музиката и единствено от музиката могат да текат всичките енергии и токове на сценичната партитура. Естествено и текста, но често пъти аз казвам, че текстът не е важен, важен е подтекстът. Не е важно какво казвам, а как го казвам. Защото „какво” това е едно докладване на текст, но „ как ”, с каква мисъл, с какво намерение, с какъв подтекст ти казваш „Добър ден”? Можеш да го кажеш по всякакъв начин, даже да обидиш един човек, с „Добър ден!” Например, моят най-голям катарзис на усещания с един космос това е Вагнеровият „Пръстен“, който включва четири опери, „Рейнскои злато“, „Валкюра“,  „Зигфрид“, „Залеът на боговете“, след това „Тристан и Изолда” и „ Парсифал ”, които аз поставих в продължение на 7 години, 6 постановки. И много важно беше за мен да проверя как моята интерпретация ще бъде възприета от вагнерианците, защото аз съм българин, не съм немски режисьор. И въпреки това, искам да ви кажа, че нашият спектакъл поразяваше с въздействието си публика от целия свят. Сравняваха го с най- добрите образци - нашият прочит, нашето вглеждане в музиката на Вагнер. Не подценявам текста, разбира се, защото композиторът не пише опера, не пише текст, а пише стихомелодия – текстът и музиката, вплетени в едно цяло!

Софийска опера и балет представи Вагнер на сцената на Болшой театър през 2018 г. Как се прие Вагнер сред публиката в Москва?

С много голямо очакване и голямо любопитство. Билетите свършиха изключително бързо, тъй като този репертоар там не се играе. Имаше хора, които за първи път слушаха Вагнер на живо. Иначе от 1981 г. Софийската опера не е гостувала на Болшой театър. Имахме възможност да играем и на двете сцени, историческата и новата. Аз много държах да има и българско присъствие като репертоар. Показахме, че нашите артисти и естетика са много мощни и способни да се съизмерват с най големите, защото там гостуват Ковънт Гардън и Миланската Ла Скала. Наистина бяхме много добре посрещнати. Публиката много ни хареса, имахме по 25-минутни аплаузи след всяко представление, призоваваха пак да се върнем.

Някои критики определят гостуването на Софийска опера и балет там като историческо.

Да, точно такова беше гостуването. С огромен по обем репертоар – цели 6 постановки!

Да се върнем към вселената Вагнер. Ще ни разкажете ли за съдбоносното си първо посещение на фестивала в Байройт ?

Да, всъщност там се врекох в това магическо тайнство, което се създаде в мен. Ако не бях отишъл, нямаше може би сега да разговаряме и да се познаваме! Имаше една група студенти, в която аз също участвах. Малко преди заминаването на групата, тогавашната милиция ми направи проблем и не получих паспорт. Не знам поради каква причина. За съжаление, нямах възможност да се зарадвам от първия момент, когато раздаваха паспортите на моите колеги. Но аз влязох в катедралния храм „Св.Александър Невски“ и си казах, ако има Господ, аз ще замина! Това беше в събота вечерта на службата в храма. В понеделник към 13:30 ч. аз вече бях във влака за Мюнхен. За мен това беше изключително преживяване! Имах възможността да посетя къщата-музей на Рихард Вагнер. Там в парка е неговият гроб, една кръгла надгробна плоча с алейка около него, а в ляво пише: „Тук почива кучето на Вагнер”. На тази пътечка си казах, че като се върна, ще направя театър, който, инспириран от този момент, да бъде част от моето съществуване!

Какво се случи след това?

Върнах се в България и организирах и създадох  пътуваща младежка камерна опера. Имахме възможност с един автобус и един камион да пропътуваме цяла България - селца, градчета, където никога не беше стъпвала опера. И така се самосъздавахме, създавахме и публика. Учихме се и работехме още като студенти. Ето защо Байройт изигра в живота ми съдбоносна рола. Изключителни артисти, изключителни послания идваха от сцената към мене и после, след доста години имах шанса да поставя цялата тетралогия и още тези две опери „Тристан и Изолда” и „Парсифал”. Съдбата ми подари шанса да открия фестивалния театър в баварския исторически град Фюсен, един театър срещу замъка Нойшвайнщайн. Той е между Залцбург, Байройт и Мюнхен. А замъкът е на покровителя на Рихард Вагнер, любимец на краля и лично покровителстван от Лудвиг Втори. Срещу това историческо място, посещавано годишно от повече от два милиона туристи, ние представихме нашата тетралогия. Публиката не беше само немска, имаше хора от целия свят.

Вагнеров фестивал правим и в България, на който вече колко години също идва публика от цял свят. И в пещерата Магура...

В Магурата, това вече е една съвсем друга авантюра, там хората се сърдят, че не могат да влязат, когато казваме, че няма билети. Но, за съжаление там, е много тясно, а ние имаме десет места за сцени, в които разполагаме публиката. Пътеките са влажни, не искаме да има никакви инциденти и затова ограничаваме достъпа. Все пак отново ще играем това лято Вагнер - Магура. Елате да го видите!

Задължително, очакваме оперния фестивал в Белоградчик с огромно нетърпение! Имайки предвид колко трудно се организира такова мащабно събитие в екстремни за оперното изкуство условия, бих искала да Ви върна към едно още по-мащабно събитие. Ще споделите ли повече за гастролите на Софийска опера и балет в Бразилия? 

Разбира се, Бразилия - на най големите футболни стадиони, в няколко града - Сао Пауло, Форталеза, Кампинас, Бело Оризонти и Манаус! Операта „Аида” в декора на Терми Ди Каракала, за първи път на футболни стадиони и на открито! Дойде публика, която почти не влиза в оперни зали, но на стадиона тя препълваше местата. Стана една, меко казано, голяма продукция. Дадоха ми много масовки и войска, която обличахме като египетска войска, 60 души оркестър, който минаваше по пистата като дефилаж. След като направих тези „Аиди” на открито, това пък роди идеята да поставим една бразилска опера в България на Антонио Карлос Гомез. Поставихме я, беше изцяло спонсорирана от Бразилия. След това, понеже стана много хубаво, поискаха да направим и втора опера на Гомез – „Фоска”. С втората постановка гостувахме в Бразилия в продължение на три седмици и половина. Това беше един много голям принос за българо-бразилските отношения. Манаус се намира в джунглата, там се пристига само със самолет! Много, много хубаво беше! Във всички бразилски библиотеки има наши записи на оперите, които направихме. Три опери общо – „Гуарани”, „Фоска” и „Мария Тюдор”. Въобще българската операта играе на няколко континента в последните години!

В едно Ваше интервю от 1994 г. на въпрос какво е бъдеще на операта, Вие сте отговорили, че искате една модерна опера. Сега, когато сте постигнали тази визия и имате една модерна и успешна опера, какво е нейното бъдеще занапред?

Операта трябва да се поставя така, че да може да говори на езика на съвременните слушатели. Да не се поставя непременно в епохата, в едно време, в което тя е отнесена като историческо действие. Операта е един съвременен театър, който, обаче, не трябва в никакъв случай да се разваля с вулгарност. Има постановки, които са крайно екстремни и крайно неразбираеми. Ние работим на един език, който да даде на публиката един мост между душата на творбата и душата на зрителя.

Знам, че сте изключително зает и затова Ви благодаря сърдечно за споделеното време! И аз благодаря!

Радвам се, ако съм успял да бъда полезен, за мен беше удоволствие!

Моята българска история

Събери интересни истории за миналото на твоето населено място. Ако българската история те вълнува и ти е интересно да следваш нишките, които изплитат колективната ни историческа памет, стани част от екипа на нашите доброволци. Включи се сега!

*Казаков, Драгомир. Материали по историята на Народния театър и опера. С. 1929

Автор
още по темата

още от Моята българска история