Пермакултура: настоящата революция и бъдеща еволюция

В MOVE.BG винаги сме се интересували от начините, по които можем да живеем в хармония с природата – без да ѝ вредим и без да се лишаваме от всичко онова, което единствено тя може да ни даде. Затова обръщаме специално внимание на присъствието ѝ в съвременния все повече градски и все по-белязан от консумацията живот. Един от методите или, защо не, цялостните философии, които предендират ефективно да възстановяват връзката човек – природа, се нарича пермакултура. В следващите месеци с помощта на Илона и Екатерина – запалени поддръжнички на тази концепция ще ви представим основните принципи и практически насоки за по-природосъобразен, по-осъзнат по отношение на ресурсите и по-удовлетворяващ живот, без значение дали се случва в града, или извън него. Ето как двете ни менторки и своеобразни гидове в света на пермакултурния дизайн решиха да започнат серията от публикации и работилници:

Думата „промяна” сякаш се носи из софийския въздух

Дебне ни зад ъгълчетата на Петте кьошета, намига закачливо зад паметника на Съветската армия... Но каква промяна именно? И изобщо наложителна ли е? – питаме се, пишейки тази статия с чаша кафе и възхитителна гледка към Витоша. Вие може би също сте о’кей (стискаме палци!), скролвайки текста в новичкото софийско метро на път към работа или връщайки се към дома. Дотук добре, но някак ни сърбят пръстите след скорошно пътешествие в Индия (nope, нищо заразно); някак сами тракат по клавиатурата, пишейки следната статистика:

• един и половина декара гора се изсичат всяка секунда.
• с тази скорост на обезлесяване екваториалните гори, т.нар. „бял дроб на планетата”, ще изчезнат след само (@?!) 100 години.
• на всеки 20 минути се раждат 3000 души. За същото време изчезва един вид растение или животно или общо 27 000 видове годишно.
• До 2050 70% от човечеството ще е наситено в градовете. През 1800 г. броят им е бил едва 3%.
• по-малко от 2$ е дневният доход за оцеляване на всеки двама от трима души, които на всичкото отгоре не разполагат и с достъп до чиста вода.
• в същото време над 1.2 трилиона долара са били изразходвани за консумация на алкохол в световен мащаб, подобна сума и за лекарства, а над 528 млрд – за тютюн и 400 млрд за оръжия.
• Прочитането на тези факти вероятно ви отне само няколко минути... времето, за което 21 деца под 5-годишна възраст не оцеляха, въпреки че причините са били предотвратими (като например достъп до храна и вода).

Не, не – това не е една от онези статии ала „животът е ужасен, о, какво отчаяние”. Точно обратното: искаме да ви разкажем за едно възможно решение, да ви споделим опита си и как заедно можем да запретнем ръкави. Да, статистиката звучи плащещо, но това са фактите. Т.е. дори ние сега да сме добре, то в съвсем близко бъдеще хората – включително нашите внуци – ще се тагват на места от рода на „пренаселеното парче пустинна земя”. Както и да подходим към световните проблеми – с хумор, безразличие или готови за действие – положението хич не е розово, но важното е: има възможно решение. Как сме толкова сигурни? Съвсем наскоро разопаковахме раници след пътешествие в Индия, в местност, която някога е била толкова пресъхнала и неплодородна, че е докарвала местните фермери до глад и отчаяние.

Неплодородието на земята в този район на Индия

Днес ронливата пръст е трансформирана в уханна, разцъфнала ферма, даряваща усмихнатите си обитатели си с органична храна 365 дни в годината. Пермакултурната ферма „Араня” („гора” от санкрит) е плод на дългогодишен труд, вяра и доказателство, че настоящето и бъдещето са буквално в ръцете ни.

Защо ПЕРМАКУЛТУРА?

Терминът идва от съчетанието на ПЕРМАнентна и КУЛТУРА, но е толкова широобхватен житейски подход, че думите и дефинициите му теснеят. Нека все пак пробваме да облечем в слова преживяването на взаимосвързаност и хармоничен живот с всички други същества и природата.

Нарсана Копула, създателят на Aranya Agricultural Alternatives, Индия

Като за начало пермакултурата е трикрака, стабилно стъпила върху три етики:

• Грижа за земята.
• Грижа за хората.
• Справедливо споделяне на изобилието (да, защото го има!).

Заедно с местните хора пресаждаме млади дръвчета

Тя начин на живот, позволяващ чрез съзнателни усилия да живеем устойчиво заедно с други хора и същества, без да вредим на земята, а точно обратното – да я култивираме и подкрепяме богатството й. Пермакултурата е научен, систематичен подход, съчетаващ древно знание със съвременни технологии и креативно мислене. Резултатът? Максимум ефективност с минимум усилия (ето тук ни спечелиха!) и разход на ценни ресурси като вода, електричество и др.

Как? Главно чрез внимателно наблюдение на природата, имитиране на нейните модели и цикли и наподобяването им в интелигентен дизайн. Така се изграждат стабилни социални, икономически и еко системи, оттам и идеята за „перманентност”, вечност, устойчивост. На български ни допада преводът „вечноделие”. Накратко: хора, животни, растения и ресурси съществуват заедно, след внимателно планиране и оптимизиране на местообитанието, било то град, гора, ферма, градинката пред блока или собствения ни балкон. Другите два аспекта – грижа за хората и справедливо споделяне на изобилието – отличават пермакултурата от биологичното земеделие и я превръщат в холистична житейска философия, притежаваща силата да обединява цели общности. Малко или много, пермакултурата е начинът, по който са живеели нашите прадеди... и прабаби. Тече в кръвта ни.

Местните жени - фермери, учители и носители на вековно знание и връзка с природата

За всеки случай извадихме и една по-изчистена „дефиниция”:

„Пермакултурата е система за осъзнат дизайн и грижа за земеделски продуктивни екосистеми, които имат разнообразието, стабилността и устойчивостта на природните екосистеми. Това е хармоничното интегриране на ландшафт и хора, осигуряващо храна, енергия, подслон и други материални и нематериални (забележете!) придобивки за устойчив начин на живот.”

Терминът е създаден през 70-те, въпреки че още през 30-те години блестящи умове вече предусещат нуждата от алтернатива на консуматорството, базирано на постоянно разрастваща се пазарна икономика в свят на ограничени ресурси. Основни пионери в областта са Бил Молисън, Дейвид Холмгрийн, Масанобу Фукуока, Джеф Лоутън и други. Гениалният им труд и принос в областта на пермакултурата са техният отговор на глобалните проблеми, изброени в началото на статията. Тези хора осъзнават елементарния факт – нужно е да се справим със световна криза по-скоро, отколкото ни се иска. Социално отчуждение, нехайно изчерпване на невъзобновяеми ресурси, монокултурно земеделие, замърсяване на водоизточници, намалено биоразнообразие, неравномерно разпределени блага... това вече е реалността ни за жалост. Дори и да не се чувстваме лично отговорни, всъщност сме. Ние, вие, всеки от нас.

Силата на пермакултурата да обединява хора от всякакъв произход, възраст или националност

Вкусно похапване, но не на всяка цена

Нека дадем пример как, вероятно без да осъзнаваме, причиняваме вреда не само на земята, но и на себе си. Представете си: зима е и изведнъж толкова ви се дояжда паста със сочен доматен сос! Какво правите? Вероятно просто отивате до най-близкия супермаркет, купувате си домати и готвите. Това е. Но... забелязахте откъде са зеленчуците? Вероятно от страна, където е по-топло. Изразходвано гориво за транспорт, въздухът е замърсен, а на всичкото отгоре дори не е здравословно за телата ни да се хранят с плодове и зеленчуци, които не са сезонни. Разбира се, не проповядваме каквато и да е идеология или фанатизъм – блажено си хапваме паста от време на време! – но е важно да сме наясно как толкова безобидно действие има дългосрочен негативен ефект. Както гласи поговорката: капка по капка – вир, или в нашия случай – домат по домат, световна криза. Ето така, чрез подобни нищо и никакви стъпки, всички сме оплетени в порочния кръг на монокултурно земеделие, многомилионна пестицидна индустрия, експлоатиращи земята и телата ни. А можем още днес да допринасяме за разрешаването на тези трудности, водейки по-устойчив и осъзнат живот. Как? В началото бе словото, както се казва, та затова ви постреснахме с малко статистика, но каква промяна, ако не сме наясно какво се случва в световен мащаб и как бихме могли да му противодействаме чрез ежедневни малки усилия? В нашия доматен казус решението е например да си купим на сезонна храна, да похапнем зимнина, м-м-м любимата туршия с бейби царевички! – или дори сами да си приготвим доматен сос. Гарантирано забавление и домашен вкус, какво по-хубаво?

Вътрешната и глобална промяна, случваща се семенце по семенце

Може би цялата тази еко насоченост, „устойчивост“ и прочие ви звучат прекалени или пък времеемки, особено в градския контекст. Но всъщност няма нищо сложно! Тайната се крие пермакултурен принцип №9 (очаквайте скоро следващата ни статия за всичките 12 принципа!): действайте бавно и по малко или “use small & slow solutions”. Иначе казано, всеки опит да рециклираме повече, да бъдем по-информирани и загрижени за природата и околните, е от огромно значение. Дори най-мъничкото усилие е като капка от океана – толкова миниатюрна, но всички, взети заедно, формират океанската (и софийска!) мощ. Както се казва – задружна дружина, София облагородява.

Днес пазаруваме с платнена чанта? Това е! Утре хапваме обяд от кутия за многократна употреба, вместо от пластмасова, която дори е платена? Така се случва личната ни революция и световната еволюция: първо в нас, чрез няколко семпли съзнателни действия, с посяването на едно-единствено семенце – в почвата, в умовете, в сърцата ни. Наистина е толкова просто... и приятно.

Снимки: Екатерина Василева

Екатерина Василева

Психолог по образование, пътешественик по душа и природолюбител по рождение, Екатерина наскоро открива житейската си страст – пермакултура и живот в общности. Трупа опит в неправителствения сектор, в сферата на човешки ресурси, преподава, работи за подобрение на образованието, но въпреки това все нещо й липсва. Открива го в Индия, където през 2018 преминава през курс по пермакултурен дизайн в Aranya Agricultural Alternatives. Завръща се в България, заредена с идеи за преобразяване на градската среда, за повече досег със земята и едно по-хармонично съжителство на пъстроцветните софийски персонажи. 

Илона Ангелова

Илона Ангелова завършва Лондонския моден университет през 2015 г. Не след дълго забързаният и консуматорски живот в космополитния град и модната индустрия я връщат обратно в родния й град София. Предизвикана от нуждата да намери смисъл, удовлетворение и своето място в света на екологията и устойчивото развитие, тя се впуска в едно изследователско пътешествие. След година пътувания, доброволски инициативи, обучения и време прекарано в алтернативни общности, се среща с Пермакултурния дизайн. Неговата философия събира всичките й интереси и важни за нея ценности в една дисциплина, която решава да изучава в движение. “Пермакултурата като ръководство за дизайн на живота в града” е темата на личния й експеримент, която вдъхновява многобройните идеи за бъдещи проекти в сътрудничество със стари и нови приятели.