Никола, за когото промяната е като приказка-игра

Представяме ви хората - двигатели на промяната, които срещаме навсякъде, понякога и на неподозирани места


От МOVE.BG, публикувана на 18 септември 2018

Никола Райков е роден през 1981 г. в Стара Загора. Завършва информационни технологии в Чикаго. По време на следването си публикува статии, разкази и повести и поддържа сайт за кино рецензии върху американското кино. Силно разочарован от американския начин на живот и светоглед, се завръща в България веднага след дипломирането си.

Днес заедно със съпругата си и сина си живее далеч от проблемите на големия град в малко българско селце. Първата експерименталната приказка-игра "Голямото приключение на малкото таласъмче" всъщност пише за своето дете. След неочаквания успех на книгата идва ред и на  "Още по-голямото приключение на малкото таласъмче". С нея Никола става най-младият автор, печелил националното отличие "Константин Константинов" на Министерство на Културата – най-престижната награда за детско творчество в България. Само за няколко години се превръща в един от най-популярните и обичани детски писатели у нас. През 2016 г. „Добросъците“ е номинирана за литертурна награда "Перото", а през 2017 печели „Бисерче вълшебно“ с рекорден брой гласове на деца в историята на наградата.

„Голямото приключение на малкото таласъмче“ вече има и латвийско издание, а таласъми-доброволци превеждат електронните версии на всякакви други езици. Самият Никола е застъпник на свободното споделяне, което промотира чрез дейностите на фондацията си, наред с развиване на чувството за свобода и лична отговорност, положителни взаимоотношения между възрастни и деца, възпитаване на любов към четенето и промотиране на детската грамотност, стреми се да достига до деца, живеещи в трудни условия или лишени от родителски грижи. 

С Никола Райков се запознахме в Стара Загора, в рамките на тамошното събитие от обиколката ни в търсене на Двигателите на промяната. Срещаме ви с него в първото от поредица представяния на повече или по-малко приказните, но до един вдъхновени хора, които попитахме как виждат градивната промяна:

Как си представяш промяната? Откъде започва? През какво трябва да премине, за да кажем, че се е случила?

Всички ние често си представяме, че промяната ще се случи изведнъж като някакво епохално събитие, което ще разтърси основите на познатия ни свят, и макар понякога то наистина да е такова (като падането на Берлинската стена), то най-често промяната е нещо постоянно, което се случва почти неусетно. Промяната е пътуване, а не дестинация. Промяната никога не спира и ако искаме светът да върви към по-добро, е нещо, което трябва да случваме ежедневно.

За мен най-важните хора, от които започва една промяна, това са децата – бъдещето на света. Много трудно е да промениш възрастен човек с изградени навици и характер, но ако едно дете е подложено на положително влияние, то има много по-голям шанс да израстне като стойностен човек.

Как нещата, които правиш, се вписват в „голямата картинка“?

Затова и аз съм избрал да творя за деца, като изкуството е един от най-чистите и непосредствени начини за досег до човешкото. Вярвам, че приказките-игри, които създавам, учат децата на важни уроци, като отговорността на личния избор и как нашите избори влият върху реалността. Вярвам, че развиват фантазията и допринасят за повече емпатия, толерантност, обич и загриженост към другите и средата, в която живеем. Популярността на нещата, които създавам, ми дава увереност, че те достигат до хиляди деца и малко или много постигат някакъв резултат.

Всъщност колко често мислиш за голямата картинка?

Всеки ден. Добре де, може би не е всеки ден, но със сигурност доста често.

Постижението, с което най-много се гордееш (може да е нещо малко и на пръв поглед банално, ние ще разберем)?

Признавам, че е много трудно да избера само едно-единствено нещо. Всяка награда е ценна сама по себе си, всеки жест на обич от феновете ме кара да се разчувствам. Не съм си представял, че само 5 години след началото на това, което правя, ще имам толкова успехи – че деца ще изрисуват стаите си с моите герои, че ще празнуват тематични рожденни дни със специално създадени торти, че сте пишат фен-фикшъни и собствени приказки-игри, че ще ме отрупват с толкова любов и признателност.

 

Най-важният урок, който си научил по пътя дотук?

Вярвай в себе си и мечтите си! Да, може да звучи малко банално, но истината е, че много хора нямат смелостта да правят радикални промени в живота си, да взимат смели решения и да вярват, че могат да постигнат това, което искат.

Вярваш ли в чудеса?

Разбира се. Чудесата просто са събития, които ни се струва много малко вероятно да се случат.

И все пак - три желания, конкретни като за златна рибка?

Първоначално си помислих „E, какви желания, та аз си имам всичко!“, но после се замислих и все пак успях да ги докарам до три:

  1. Смяна на световната парадигма от материално ориентиран свят към духовно ориентиран такъв.
  2. Крепко здраве за мен и смейството ми.
  3. Нещата, които създавам, да достигнат до децата от цял свят.
Автор
още по темата

още от Добрият пример