Има ли рецепта за успешно европредседателство?

Председателството – какво е и какво не е

След като сме установили какво представлява Съветът на ЕС и какви са многобройните задачи на членовете му по преговорите и приемането на законодателство на ЕС, можем да разгледаме какво всъщност включва Председателството на Съвета и кои са ключовите фактори, за да бъде успешно.

Председателство на политическите заседания и състави

Съветът на ЕС няма постоянен председател. На ротационен принцип всяка от 28-те държави-членки на ЕС председателства Съвета за период от шест месеца. Това включва организиране и председателстване на заседанията на Съвета и неговите подготвителни органи, но също така и постигане на консенсус между всички членове относно законодателството. По този начин различните състави на Съвета се председателстват от съответния министър от страната-председател. По време на българското председателство например Съветът по околна среда (ENVI) ще бъде председателстван от българския министър на околната среда и водите.

Освен че председателстващата страна посредничи при приемането на законодателство по различни теми, всяко председателство определя и свои приоритети, върху които да се съсредоточи. За да се гарантира, че след изтичането на шестмесечното председателство, законодателният процес ще продължи ефективно, председателстващите страни работят във формат "тройка”. Това ще рече, че три държави-членки, които председателстват Съвета последователно, подготвят и координират работата си през целия 18-месечен процес и привеждат в съответствие приоритетите си, за да осигурят приемственост. Настоящата “тройка” се състои от Естония, България и Австрия.

Един от най-важните състави обаче не се председателства от ресорен министър от ротационното председателство. По отношение на Общата външна политика и политика на сигурност, Съветът на ЕС има инструментална роля, но що се отнася до Съвета по външни работи (FAC), понастоящем той се председателства от г-жа Могерини. След Лисабонския договор от 2009 г. тази компетентност принадлежи единствено на върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Независимо от това, председателстващата Съвета страна, ръководи друг състав, а именно – Съветът по общи въпроси (GAC). Той решава някои взаимосвързани проблеми като например Разширяването на ЕС или "Брекзит" и подготвя координацията на заседанията на Европейския съвет, на които се обсъждат външнополитически въпроси. По време на българското председателство Съветът по общите въпроси ще се ръководи от заместник-министъра на външните работи на България.

Също така, председателстващата държава има влияние върху въпросите по външна политика чрез заседаващата си роля в КОРЕПЕР (Част II) — Комитета на постоянните представители на правителствата на държавите — членки на Европейския съюз. КОРЕПЕР  е основният подготвителен орган на Съвета, където се се постига споразумение по голяма част от законодателствтото, преди то да бъде обсъждано и официално прието в съставите на Съвета на ЕС.  С други думи, ако председателстващата държава намери успешно консенсус по тези теми в КОРЕПЕР, тогава решението безпроблемно бива приемано в състав като FAC, където председателството има по-малко влияние.

Twitter: Външният министър на Естония, Свен Миксер, предава символичния председателстващ звънец на Съвета по общи въпроси на Емилия Кралева, зам. министър на външните работи.

Представяне на председателстващата страна и ангажиране на широката общественост

Освен воденето на всички заседания и работни групи на Съвета на ЕС, както в София, така и в Брюксел, българското председателство ще включва и над 20 политически и културни събития на територията на България с очаквани над 20 000 посетители.

Такива събития предлагат уникалната възможност заинтересовани страни към конкретна политика (например Единния цифров пазар, Образование и култура, Климат и околна среда и др.) да се включат в диалога около законодателния процес на ЕС. Казано иначе Председателството представлява нещо повече от шест месеца, изпълнени със срещи на високо равнище, които не винаги са достъпни за обществеността. Тъкмо обратното – гражданското общество, частният сектор и различни организации могат да се окажат в центъра на политическите дискусии, като организират и участват в съпътстващите събития, на които присъстват както национални, така и европейски длъжностни лица и експерти. Нещо повече, такива събития предлагат допълнително ниво на видимост за председателстващата държава и други участници, извън официалните институции, чиято работа и постижения могат да изпъкнат в европейски контекст.

Abecedarium Bulgaricum - интерактивна инсталация, разположена в атриума на сградата Justus Lipsius в Брюксел

Рецептата за успешно председателство

Международното внимание, което държавата получава особено по време на първото си председателство, може да създаде голямо напрежение. Как да се справи по-успешно и да се представи във възможно най-благоприятна светлина. И докато в медиите по-често акцентират върху международната видимост и имиджа на страната, за общия успех на дадено председателство на Съвета на ЕС определящи са два основни фактора.

От една страна, решаващи са административните умения и способностите на длъжностните лица, доколкото именно те подготвят стотиците срещи и работни групи, ръководят ги и най-важното – посредничат между страните членки до постигане на консенсус. За тази цел, те трябва да се представят като добре организирани дипломатични професионалисти с неутрална позиция. Техният успех се измерва не само по брой внесени нови законодателни предложения. Предизвикателството е по-голямо - да се постигне съгласие и да се завърши процесът, който може да е започнал при предходните председателства или дори по-рано.

Затова и популярното схващане, че председателството на Съвета на ЕС служи за придвижване на националните интереси, е погрешно. Успешните председателства са онези, които постигат консенсус по законодателство, приоритетно за тях, но и онези, които стигат още по-далеч чрез съгласие за политика извън преките им национални интереси и експертиза. Малта например има малък земеделски сектор и не беше отбелязала земеделието сред приоритетите по време на своето председателство в началото на 2017 година. И все пак, Малтийското председателство се прочу със затварянето на тежки преговори относно органичните храни, затруднили сериозно предходни председателства.

Същевременно придържането към зададените приоритети и тяхното изпълнение е не по-малко важно. Естонското председателство беше разпознавано през фокуса върху Единния цифров пазар. И макар да не успяха да затворят всички инициативи, които се надяваха, естонците съумяха да поставят дигитален акцент върху европейските политики.  Те получиха подкрепа за затварянето на законодателните досиета, свързани с потребителските права при онлайн търговия, както и да сложат край на геоблокирането. Дигиталният приоритет ще бъде продължен от българското председателство и успешното придвижване на останалите досиета би означавало приемственост и успех на “тройката”.

Концепция за дизайн на пространствата в Брюксел по време на естонското председателство на Съвета на ЕС
Снимка: Ингел Вайкла

От друга страна, не бива да се подценява политическото лидерство на председателстващата страна, което е и втората ключова съставка за успешно председателство на Съвета на ЕС. Политическите елити трябва да инвестират в работата на държавните си служители и последователно да ги подкрепят. Ефектът от тяхната подкрепа, разбира се, зависи и от собствената им легитимност, стабилност и доверие на международно ниво - все фактори, които не трябва нито да се омаловажават, нито да са основен фокус на председателството.