Силвио Томов: Историята ми даде страшно много

Разговор с автора на книгата „Щрихи от новата история на Самоков“


От Ангел Златков, публикувана на 8 ноември 2018

Силвио Томов е студент в четвърти курс в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охрдиски“. Интересува се от новата и съвременната история на България, както и от изследването на своя роден град Самоков. Повод да се срещнем с него е появата на първата му книга: „Щрихи от новата история на Самоков“, в която той разкрива богатото историческо наследство на Самоковската котловина. В следващия месец със Силвио сме приготвили и много нови истории за нашата карта, с които искаме да ви провокираме и вие да проучите миналото на своя роден край и да го споделите с нас.

 

Силвио, здравей. Какво мотивира един млад човек като теб да се занимава с наука?

Според мен всеки човек се ражда с определени таланти и заложби, които рано или късно открива. Друг въпрос е как и доколко ще ги развиеш или обратното. Колкото и да високомерно да звучи, смятам, че при мен това беше предопределено отрано. Като дете често боледувах, никога не съм обичал спорта и прекомерните физически натоварвания. Още от училище бях много добър в хуманитарните науки и езиците, като зад това вероятно има генетична връзка: дядо ми Иван Шишков е бил учител по история, БЕЛ и френски език в село Райово, Самоковско.

До момента, в който започнах да следвам в СУ Св. Климент Охридски, никога не съм предполагал, че ще уча история. Ако някой бе ми казал това по-рано, вероятно щях да се засмея. Сега не съжалявам, историята ми даде страшно много: по-широк мироглед, попълних някои празноти в познанията си и донякъде ме "озапти". Казвам това, защото съм емоционален човек, а през тези няколко години се научих да гледам по-безпристрастно на даден проблем и от всички гледни точки.

Разкажи ни повече за твоята нова книга? С какво ще заинтригуваш читателите?

Тя е плод на заниманията ми в последните четири години, а именно: от момента, в който бях в 12-и клас до съвсем скоро. Всичко започна кажи-речи на шега: в една от книга прочетох за Иван Йончев, поет и писател от Самоков, автор на текста на марша „Един завет“, за съжаление, споминал се съвсем млад. Започнах да събирам материали за него, основно от Градската библиотека в Самоков. В един момент, след като натрупах голямо количество материал реших, че трябва да го предам по някакъв начин и на другите. След множество промени и взаимно свързани събития (хубави и лоши) днес сме тук. Книгата, поне според мен, е полезна, защото съдържа изследвания за две личности и един род, каквито до този момент не са правени. Почти всички материали (без 2-3 снимки) се публикуват за пръв път и запълва една празнина за периода 1878-1944 г., който специално за Самоков почти не е изследван за сметка на Възраждането.
Силвио Томов: Щрихи от Самоков

Какво е мястото на Самоков в българската история?

Самоков винаги е бил важен икономически, културен и просветен център. Той е и сред от малкото градове, който от основаването си досега никога никога не са сменяли името си. Аз не съм роден там, предците ми произхождат от различни краища на България, но в крайна сметка са се събрали в Самоков, който е мой дом от двадесет и две години. Историята му особено в периода 1878-1944 г., с който се занимавам, но и преди 1989 г. . е много богата и заслужава да се изследва и ровичка. В крайна сметка историите на малките и големи населени места се допълват и формират националната ни история като пъзел.

 

Ти си много активен и в социалните мрежи, каква според теб трябва да е ролята на професионалния историк в съвременното общество?

 

Независимо дали ни харесва, или не, днес мнозина (най-вече младите) са в Интернет. Той, разбира се, никога не може да замести книгите, но е не по-малко важен.

За съжаление, у нас, вероятно под чуждо влияние, е налице един неприятен феномен: . За какво иде реч – в медийното пространство се разпространяват и тиражират най-различни писания. В 99 % процента от случаите няма значение дали написаното е вярно, или не, просто трябва да звучи сензационно и шокиращо. Медиите би трябвало да се посредник между съвременните историци и обществото. Така всички ще имат достъп до достоверна и качествена информация, която е поднесена по лесен и удобен за всички начин, в крак с времето, в което живеем.

 

Като че ли личността на Иван Йончев е малко позната на българския читател, въпреки ролята на "Един завет" в изграждането на бойния дух на Българската армия. Можеш ли да ни разкажеш малко повече за него?

Иван Йончев е несъмнено колоритна личност: същевременно типичен син на своето време, но и в никакъв случай не е шаблонна личност. Той е роден в Самоков, а този факт дълго се е премълчавал и преиначавал. Родословието му е интересно и от две страни. Написал е някои от най-хубавите творби в българската литература. Централно място, безспорно заема „Заветът на дедите“, станал по-късно марш под името „Един завет“. Ако мога да опиша Йончев накратко, освен казаното досега: той е истински класик от типа на Дебелянов, Яворов, Вазов и др., но останал в сянка, от една страна, поради ранната си смърт, а от друга, поради политическите промени у нас след края на Втората световна война. Проучването на неговия живот и творчество, както и възкресяването на паметта за него продължават.

С какви други проекти се занимаваш в момента?

В момента съм се обърнал сериозно към родовата си история. Събирам материали – предимно снимки, които обработвам и описвам, за да останат за поколенията. Това включва и устните разкази на различни мои родственици. Живо ме интересува въпросът за културното наследство на България, а и по-специално – на Самоков. От изключителна важност е как то се опазва, рекламира и показва, защото в голяма степен това е лицето ни пред света. В това отношение много полезна е работата ни с „Моята българска история“, за което ви благодаря.

тагове
Актуално,
Автор
още по темата

още от Моята българска история