Стефка Чипанова: За да запазим и осветим традициите, трябва да ги чуем

Нашата читателка Стефка ни разказва за няколко много интересни традиции от Югозападна България.


От Моята българска история, публикувана на 8 октомври 2020

Какви имена се дават на децата, докато бъдат кръстени? Какво представляват бравчетата? Каква е молитвата за дъжд в Симитли? 

Стефка Чипанова, доброволец на програма Моята българска историяна MOVE.BG ни разказва за традициите в района на Симитли от първо лице. Стефка е от Пазарджик и живее в София и се интересува от българските традиции и обичаи. Участвала е в няколко различни кампании като доброволец, защото се чувства свързана с хората и иска да предава спомените на хората чрез техните разкази.

Преди дни Стефка се върна от пътуване в Югозападна България: с кого се срещна и какво научи, вижте от нейния разказ в следващите редове. Приятно четене.

“Здравейте, в следващите редове ще ви разкажа за едно пътуване, различно от обикновените – София-Симитли-Брежани-Благоевград-София. За първи път посетих гр. Симитли и с. Брежани. Но това не беше обикновена почивка. Винаги съм мислила как искам да пътувам и да се срещам от близо с бита и духа на хората. Включих се като доброволец на програма “Моята българска история” на MOVE.BG и се впуснах в едно истинско вълшебство. Запознах се с мили, талантливи и вдъхновяващи български баби на възраст между 74г. и 80г.

В Симитли

На първата среща се запознах с баба Данка, баба Горица и още една баба Данка. Разказваха ми с плам в очите за своето детство, за бита и живота си. 

Знаете ли, че едно време семействата са имали по четири-пет деца и повече? 

Да, най-вероятно знаете. Децата са помагали на семейството, на полето, за домашната работа, за животните, за лозето и тютюна. Носели са вода от чешмата в с. Яново, близо до Сандански, където всички са си наливали, разказваше едната баба. Чешмата е имала три чучура. 

Децата едно време не са се раждали в болници, а в плевни. Като поотраснали, помагали за бравчетата /общо название за кози и овце, аз също сега научих, че има такава дума/, обикновено 40-50 бр. Интересно е, че само един човек е водел животните от цялото село на паша, като са се редували всички семейства, които имали животни. Докато семейството е на полето, вкъщи бабата или една от внучките е оставала да шета – готви, пере, чисти. Женели са ги рано, защото е трябвало някой да гледа нивите. 

Разказваха още как едно време кумувете са давали името на детето, и докато то не било кръстено, никой не знаел името му и са се обръщали към бебето с “Пижо”, “Пендо”. Кръщаването ставало обикновено на третата или петата неделя от раждането, като когато предават детето на родителите през прага на къщата, казвали: “Еврейче го взех, християнче ти го давам”. Интересен факт за кумовете и кръстниците също е, че се предават по бащина линия. 

Разказваха още за различни традиции и обичаи в Симитли. На Лазаров ден момичета между 6-10 години пеели за ергените и момите в къщите, като слагали червена кърпа на рамото на човека, на когото пеят. На Благовец пък обикаляли къщата, ръсейки дървена пепел и с машата за печката тропали по ламарина и наричали: „Бегайте змии, бегайте гущери“. Бабите, които споделяха историите си с мен, също така са и народни певици от женската фолклорна група "Детелина" и преди броени дни са спечелили престижното второ място на международно събитие.

Част от бабите от фолклорната група "Детелина", с които Стефка се срещна. Снимки: личен архив.

Останах впечатлена от гостоприемството им, от топлотата. Направи ми също интересно впечатление, че в Симитли има църковен музей, разположен на втория етаж на църквата. Също така, художникът, който е изографисал храма, е добавил реални портрети на лица, реални хора, които са дарители в рисунките на църквата, както и тълпите при църквата.

Молитва за дъжд

След тази среща посетих с местния историк Кристиян Ковачев /който беше с мен през цялото ми посещение, за което съм му благодарна!/ баба Стоянка. Тя от своя страна ни разказа за интересни обичаи. Едно време, когато е нямало дъжд през летния сезон са пеели тъжна песен - молитва за дъжд. Четири жени са обикаляли из селото като всички са облечени в тъмни дрехи, различни от ежедневните си, като едната е била с венец на главата. Пеели са следният текст:

„Вай Дудуле

Дай Боже дож,

Да се роди жито, просо,

Да нараним сирачета и сиромаси. Амин“

Друг интересен ритуал се е извършвал от бездетните - трябвало е да минат през клоните на един дрен, който се счита за магичен и е нужно да оставят дар.

При курбан интересен факт, който научих е, че ако се прави за мъж, то агнето трябва да е бяло, здраво и мъжко, ако е за жена, то агнето трябва да е женско.

В Брежани

Интересно е как всяка местност пази и почита своите традиции. Следващата спирка от пътуването ми ме отведе в с. Брежани при баба Райна, която е на 77 години. Останах впечатлена от тази жена, която ни покани в своя дом. Всичко в него беше пряко свързано с българските брежански традиции. 

Знаете ли, че има книга посветена на традициите в с. Брежани? 

Нейното заглавие е “Стародавни и живи традиции от Брежани”. Не се поколебах и я купих. Ако някой има интерес, може да си я вземе от кафенето на Брежани, срещу църквата или от къщата за гости “Спасителна”. И това не единствената книга, посветена на Брежани. Също така има и “Кулинарен календар”, който, обаче е изчерпан, но вярвам, че ако искате драги читатели, ще успеете да го откриете.

И сега, ако някой ме попита защо предприех това пътуване, аз бих отговорила категорично - традициите са това, което са, и ние сме продължението им. За да ги запазим и осветим, трябва да ги чуем, а от кой друг, ако не от бабите, пазещи ги. Моето пътуване не е приключило, знам, че то едва сега започна. 

Ами ти, драги читателю? Каква е твоята история, на къде те води твоето пътуване?”

*Разгледайте галерия със снимки от посещението на Стефка в Симитли и Брежани в нашия "Инстаграм" профил тук.

Сподели история

В сърцето на "Моята българска история" е идеята, че всички ние заедно създаваме съдържанието на нашия общ исторически разказ. Вярваме, че за да продължим напред в общото ни бъдеще, първо трябва заедно да разкажем и познаваме общото ни минало.

Помогнете ни да намерим заедно частите на нашия общ пъзел! Споделете история на нашата интерактивна карта!

Автор
още по темата

още от Моята българска история