Стара Загора: Мрежата и градът

Как с микроскопична инвестиция едно НПО може да подобри градската среда и да подпомогне развитието на местния бизнес


От Александра Козбунарова, публикувана на 7 февруари 2018

Какво е нужно, за да сте сигурни, че общината може да реагира адекватно при високи нива на замърсяване на въздуха, пчелите в кошера ви на село са в добро състояние, а уличните лампи не изяждат половината бюджет на общината? Интернет на нещата (Internet of Things – IoT) е една от тези теми, които всички обсъждат и знаят, че е следващото голямо нещо, и често разговорът стига само дотук.

Моят опит показва, че много компании правят устройства за измерване на параметри, автоматизация и т.н., но те после не си говорят помежду си или не си говорят добре с мрежата. Последният ми пример е от преди две години, когато разработвахме подобна система за шведската компания eGain.

Това разказва Петко Петков, съосновател на споделеното работно пространство „Заралаб”, за времето, когато пътува между Стара Загора и Кунгсбака заради работата си по проекта.

Тогава той започва да чете и експериментира с различни индустриални стандарти за мрежи. Открива LoRaWAN алтернатива на 5G, използвана основно за свързване на сензори и приложения и през нея да преминават малки обеми данни. И решава да започне да експериментира с нея.

Така на 24 февруари 2018 в Стара Загора ще бъде пусната в експлоатация именно такава мрежа. И освен че звучи интересно и иновативно, съществуването ѝ предлага реални икономически ползи за града от оптимално управление на общински ресурси и градска среда до предпоставка за възникването на нови бизнеси и продукти. Решихме да проверим не само какви надежди се възлагат на подобен проект, но и как звучат те, по-конкретно формулирани от заинтерсовани и специалисти. 

От нищо - нещо

Още със зараждането на идеята за такава мрежа в Стара Загора около нея бързо се завъртат партньори и заинтересовани. Първите, които подкрепят проекта на Петко Петков, са Greenpeace България, които влагат 1200 лв. за първата антена в началото на 2017 година. Към днешна дата в града вече има четири антени, които покриват цялата му площ (в градска среда обхватът на една е пет километра), вложенията са нараснали до обща стойност от близо 40 хил. лв. (по-голямата част под формата на дарения от партньори и безвъзмездния труд на екипа), и дори общината е инвеститор с 4220 лв.

Кметът на Стара Загора, Живко Тодоров, коментира, че миналогодишното решение на общинския съвет да бъде подкрепено изграждането на мрежата е взето с цел свързаност и информация в града:

Потенциалните ползи са за гражданите и подобряването на средата оптимизиране на уличното осветление, на замерването на фините прахови частици във въздуха и други. Смятаме, че това създава една основа за развитието на системи в полза на гражданите.

 

Сензори за фини прахови частици

 

 

 

За сравнение през 2016 г., когато телекомуникационните компании в България бяха в разгара на изграждането на 4G мрежите си, инвестициите им варираха между 67 и 100 млн. евро, показват финансовите им отчети.

Евгени Косев, консултант по проекта на „Заралаб” е категоричен:

Този проект има голяма икономическа перспектива, защото с под 9 хил. лв., които са вложени като пари, се създава инфраструктура, която дава на местните разработчици потенциален достъп до 250 града, покрити с такава мрежа по света.

Свързаност в екосистемата

Изграждането на LoRaWAN мрежата в Стара Загора завихря около себе си различни процеси. Освен 23 партньори, сред които Bulsatcom, международната асоциация LoRaAlliance, мрежи от разработчици в страната и местни компании като Технопол” и БГ Сензор”, проектът е част от регионалния научно-изследователски център по интелигентен урбанизъм и мехатроника, който предстои да бъде развит през следващите три години в Стара Загора. Д-р Румяна Грозева от Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора добавя, че мрежата, изградена от Zaralab, е намерила място брошурата Инвестиционна дестинация Стара Загора" като едно от конкурентните предимства на града.

Самият Петков е твърдо убеден, че мрежата ще привлече инвестиции в града и дори вече води преговори. Преди от инфраструктурата да се възползват външни инвеститори обаче, местните бизнеси вече работят в тази посока.

Огнян Тодоров е основател на голяма компания в сферата на домашната автоматизация  Технопол”. За него наличието на такава мрежа дава възможност за тестване на продукти и разширяване на пазарите му:

От няколко месеца произвеждаме модули за LoRaWAN крайни устройства, които се свързват към измервателните уреди – например термометри или станции за измерване на чистотата на въздуха. Наличието ѝ би намалило разходите на крайните потребители и би стимулирало повече хора да разработват решения или да използват такива. Мрежата би ни позволила Стара Загора да е тестова площадка за продукти за българският пазар на този етап, но се надяваме в по-дългосрочен план да пробием и в чужбина.

 

 

Компанията на Тодор Тодоров БГ Сензор” е специализирана в производството на метеорологични и измервателни станции за нуждите на земеделието, дома и офиса. Според него спектърът на ползите е шиок:

LoRaWAN дава перспективи за града. Като безплатна мрежа, като каквато е замислена, помага на крайните клиенти да имат по-ниски разходи, понеже не плащат за алтернативната мобилна мрежа. Полезна е за всякакви сензори за мониторинг, например ние отскоро правим сензори за следенето на показатели в кошерите, също и устройства за земеделците. Тази мрежа, която дава възможност за по-ниски цени.

Голямата картинка

Ако при пускането в експлоатация мрежта изглежда перспективна инвестиция, то до около пет години се очаква голяма възвръщаемост. Петко Петков очаква до пет години да се родят няколко стартъпа, а сегашните компании да правят продукти за международния пазар.

Неправителствената организация Заралаб”, която стои зад изграждането на LoRaWAN мрежата в Стара Загора, е и асоцииран партньор в по-дългосрочния и мащабен проект за изграждане на научно-изследователски център по интелигентен урбанизъм и мехатроника. Центърът е съвместна инициатива на компанията за 3D лазерно сканиране iQvolution, българско-германското архитектурно бюро ST-Architekten, Инситута за космически технологии и изследвания на БАH и Агенцията за регионално икономическо развитие. Центърът ще проучва добри практики и ще тества решения в различни области, сред които интелигентна микроархитектура, оптимизиране на градски системи.

Според проф. Алексей Стоев, ръководител на Инситут за космически технологии и изследвания на БАН, ползите са за цялата градска система:

Подобен род мрежи са важни за България, защото биха превърнали градската среда в реактивна система, т.е. такава, която може да реагира на различни фактори климат, нужди на гражданите, социални процеси. Най-интересното е, че с такава система можем да пригодим наследената си градска среда и да я превърнем в механизъм, който да реагира на  нашите нужди.

По думите на изпълнителния директор на iQvolution и ST-Architekten Стоян Тодоров, идеята е в Стара Загора да бъде реализиран пилотен проект, но центърът да работи в национален мащаб, като хоризонтът е три-четири години:

Мрежата определено е полезна и за нашия проект, защото позволява лесна интеграция на сигнални системи. Например за мръсния въздух, какъвто пример видяхме и в София системата сигнализира високи нива на прахови частици и автоматично се пускат по-евтини билети за градски транспорт. Има и още много такива приложения и автоматизации, които наличето на LoRaWAN би подпомогнало. Ползите идват от оптимизациите на процесите, които се случват в урбанизираните територии. Потенциалът е огромен. Това се доказва от множество примери по света.

В тази посока е и планът на Петко Петков Стара Загора да бъде умен град и това да се развие като услуга.

БЛИЦ с Петко Петков, съосновател на „Заралаб”

Защо България и защо Стара Загора?

Вече бях в Стара Загора, бях вложил време и лични средства в експерименти и около мен имаше хора, когато реших че проектът може да се развие в по-голям мащаб.Такива технологии се ползват в чужбина и няма причина и ние да не се възползваме, дори мисля че положителните ефекти в България са много по-големи.

Мога и да пътувам в чужбина, да се прибирам вкъщи и да се правя, че около мен всичко е супер, но то не е. Искам да харесвам средата около себе си, в Стара Загора, и смятам, че е постижимо и технологиите са една възможност

Кое беше най-голямото предизвикателство в реализирането на проекта?

Мисленето на хората понякога е доста назадничаво, често институциите прилагат доказано неработещи модели на действие. Привлякохме общината като партньор и работата с нея на моменти беше трудна.

MOVE.BG

Автор
още по темата

още от Решения за България: Digital