Светлана Караджова: Днес се искат много повече усилия, за да се запазиш като банатски българин.

Как банатските българи се обособяват като отделна общност и какви са предизвикателствата пред тях в наши дни


От Angel Zatkov, публикувана на 2 февруари 2018

Светлана Караджова е председател на Дружеството на банатските българи в България и потомка на стария банатски род Караджови.
През 1998 година заедно със съмишленици тя започва издаването на вестник „ФАЛМИС – Uveć falim” – бюлетин за банатските българи. Двадесет години по-късно „Фалмис” представлява цялостна концепция за съхраняването, популяризирането и предаването на бъдещите поколения на идентичността на банатските българи, на тяхната история и култура.

Разкажете ни повече за Вашата организация. През тази година празнувате 20 години от създаването на „Фалмис”.

През 1998 година се появи един малък вестник за банатските българи. Издавахме го в село Бърдарски геран – най-голямото селище с банатски българи в България. Така започна концепцията „Фалмис”, от създаването на която празнуваме 20 години. Преселниците от Банат започват да се сдружават още през 60-те години на изминалия век, но постепенно дейността замира. Като млад и жизнен екип през 2007 г. ние възстановихме дружеството, а преди две години направихме и танцов състав под същото име. Концепцията „Фалмис” използва различни средства. Чрез текст, музика, танц, срещи и общуване се стремим да върнем банатските българи в общността им, да ги свържем отново с църквата. Стараем се да предпазим общността от посегателства, изчезване и асимилация.

 

Какво всъщност означава „Фалмис”?

 

Това е поздрав между католиците по цял свят. Етимологията на думата ни води към католическия поздрав „Laudetur Jesus Christus!” – „Хвален да бъде Исус Христос!”, като „Фалмис” идва от съкращение на този поздрав. Отговорът е „Laudetur semper!” – „Винаги да бъде хвален!”. А при нас звучи като „Увекъ фалим”. Това е един вид парола между католиците, с която те се разпознават. За нас това е връзката с родното – връзката с Банат и с вярата, която ни обединява.

 

Как банатските българи се обособяват като отделна общност?

 

Ние сме потомци на някогашните павликяни. Те са еретици, които през XVI век попадат под усилената мисионерска дейност на католическите проповедници. Част от тях стават католици, други – мюсюлмани, а трети – православни. Така че ние имаме тесни кръвни връзки с една част от мюсюлманите в България – това е много интересна тема за изследване от младите историци.

След Чипровското въстание от 1688 павликяните, които са станали католици, са преследвани от османците. Една част от тях бяга през Дунава и покровителствана от епископ Никола Станиславов, търси спасение в Хабсбургската империя. Императрица Мария Терезия им дава земя, в която да се заселят. Така се появяват двете големи български селища в областта Банат – с. Стар Бешенов и с. Винга. Жителите на първото са преселници предимно от католическите села в Северна България – Ореш, Белене, Петокладенци, Трънчовица и Лъжене, а във Винга са основно бежанци от Чипровци павликяни. От тези две големи селища постепенно общността се разраства – главно в Стар Бешенов, тъй като са имали много деца, но малко земя. В търсене на земя за обработване са създават нови селища – така се образуват още няколко български села в днешна Сърбия и Румъния. След Освобождението, част от банатските българи – тези, които нямат имот и земя, идват в България и създават пет села – Драгомирово, Асеново, Гостиля, Брегаре и най-голямото – Бърдарски геран.

Църква в с. Стар Бешенов

 

Как банатските българи успяват да съхранят идентичността си в продължение на столетия сред доста по-големи общности от тях?

 

Специално в Банат има много католици, така че на чисто верска основа те се чувстват комфортно там. Но е факт, че католическата църква най-много влияе за тяхното съхраняване. Техните свещеници – техните пастири, са имали една-единствена цел – да опазят стадото, което са успели да изкарат от Османската империя. Да го опазят и развият, да запазят езика и културата му. Свещениците са били предимно хървати, които научават български. Създават книжнина и обучават българите да пишат, учат ги да четат. Тоест борят се не само за духовното им оцеляване, но и за развитието им като общност.

 

Как се е запазил споменът за България?

 

Споменът за България се запазва отново с активната работа на свещениците – те са тези, които пишат историята. В Банат още се пази една от първите истории на България – нарича се „Historia Domus” и макар че всъщност е история на енорията, започва с разказ за България. Това да помним коя е България е било изключително важно за нашата общност. Всички банатски българи живеят със спомена – говорят за събития като Чипровското въстание сякаш са били вчера и ние сме участвали в тях. Тоест за нас историята функционира в постоянно единство. Ние сме в историята си, за нас този поток все едно няма край. Живеем едновременно и разказваме и за въстанието, и за преселенията, и за повторните връщания. Която и баба да срещнете, в което и да е наше село, било в Румъния, България или Сърбия, тя може много добре да ви разкаже нашата история. Което е удивително.

Винганската неоготическа църква

Запазила ли се е част от фолклора, който те са пренесли в Банат?

 

Да, запазили са се главно песни, а също така и някои приказки. Но банатските българи имат много силен творчески потенциал, който се стимулира от Църквата. През 1866 г. се създава и специална норма на езика, което превръща банатския в една от трите форми на българския книжовен език. Създава се богата литература, която да поддържа общността и да я съхрани.
През вековете се запазват и фамилните имена. Енорийските книги са водени добре и всеки, който има желание, време и търпение, би могъл да проследи предците си дори до XVII век.

 

След Освобождението част от банатските българи напускат родните си места и се преместват в Княжество България. Как решават да дойдат тук?

 

Тук е имало земя за всички, това е основната причина. Банатските българи са земеделци – ако нямат земя, нямат нищо. Демографското развитие ги принуждава да търсят нови земи. Най-бедните тръгват към България с каруци на дълго пътуване, което не се е знаело как ще завърши. След като идват, една част от тях виждат, че е трудно и се връщат обратно. Не е било лесно това преселение, те попадат сред чужда среда тук. Искат да имат отделни села и да нямат големи контакти с околните. Всички наши села са на принципа, че пътят свършва до селото – не може случаен пътник просто така да премине. В първите десетилетия след заселването в Банат, това е било най-важното средство, за да се опазят и предпазят от посегателства. Банатските българи пренасят от Австро-Унгария различна форма на земеделие. Колкото и да са били бедни, те носят тук по-развит начин за обработка на земята. Една по-модерна визия за земеделието, която, колкото и да са изостанали местните българи, лека-полека разпознават като по-добра. И това прави банатските българи по-добре приети. След това участват и във Войните за национално обединение – във всяко село има паметник на загиналите в тях. Всяко едно от нашите села е дало много свои синове за България.

 

Какво се случва с общността след 9 септември 1944 г. – какво е отношението на новата власт към преселниците от Банат?

 

Колкото и да страдат другите сред 9 септември, нашите страдат двойно. Първите свещеници, които попадат в лагери или са убити, са католическите. Зърненият бунт в Бърдарски геран през 1950 г. отключва всички тези процеси срещу нашите свещеници. Фактът, че имат контакти със Запада превръща много банатски българи в мишени за репресии – доста от тях загиват в лагерите. Една част просто изчезват. Покрай родовите истории, които издаваме, се срещнах с много хора – в почти всяко семейство има дядо или прадядо, който е изчезнал. Просто така, прибирайки се към къщата си. Това са болезнени неща и колкото и да се мълчи за тях, остават като рани.

 

Поддържате ли връзки с банатските българи в Сърбия и Румъния?

 

Това са ежедневни връзки. Всеки ден се чувам с българи в Румъния, а с тези в Сърбия – малко по-рядко. Като цяло, нашата общност функционира като едно – интернет и социалните мрежи много помогнаха за това. Възможността постоянно да знаеш какво се случва на друго място от света създава отлични условия общността ни да се запази по един различен начин. Не е както преди, но сега и целият живот е различен.

 

Имате ли контакти с традиционните православни български общности в чужбина?

 

Танцовият състав участва на различни прояви с бесарабските българи. Когато в България кажа, че съм от банатските българи, обикновено хората се бъркат с бесарабските и трябва да обяснявам, че е различно. Точно този факт ме наведе на мисълта, че трябва да потърсим връзка с бесарабските българи и по-често да излизаме заедно в публичното пространство. За да ни видят, че сме различни. На провелия се преди няколко дни концерт „Фалмис и приятели”, банатски и бесарабски българи от Румъния, България и Украйна танцувахме и пяхме заедно – показахме, че въпреки различните форми на българския фолклор, всъщност сме едно цяло. Стараем се да поддържаме контакти и с българите в Западните покрайнини. Миналото лято участвахме във фолклорния фестивал в Босилеград, а в предишни години са участвали банатски българи от Румъния. Стараем се, но сякаш повечето усилия идват от наша страна.

Снимка: Дружество Фалмис

Как работите с младите хора?

 

Като дружество насочваме усилията си главно към тях. За жалост, почти всички вече живеят в градовете. Искаме в шумния и пъстър свят на града да намерят малко местенце и време за родното. Да запазят традициите, песните, музиката и танците. Затова преди година и половина основах в София танцов състав за банатски български танци. Чрез танците най-лесно се достига до младите хора. Оценявам всички жертви, които правят тези младежи, тъй като имат много изкушения да не идват на репетиция. Те вече трудно говорят на диалект, но всичко разбират. В наши дни, за да се запазиш като банатски българин, се искат повече усилия – да четат допълнително, да комуникират повече с връстниците си в Банат. Лично аз се гордея с издаването на сборниците „Родовата памет на банатските българи”, чрез които мотивирахме младите да потърсят и да открият сами историята на рода си и на родното си място. Всеки от авторите научи много за своята общност и повечето от текстовете са безкрайно ценни.

 

Какво ще си пожелаете на 20-тия рожден ден на „Фалмис“?

 

Да има повече хора, които да успяват да достигнат до съкровеното в себе си, да разровят раклата на паметта на рода си, да извадят от дълбокото спомени, лични истории, носии, позабравени старинни думи, и да осъзнаят, че това е което ги прави хора, българи, банатски българи, уникална част от голямото българско многообразие.

 

Автор
още по темата

още от Моята българска история