Свищовското читалище - как новаторският дух просвещава и събужда

През XIX век благодарение на ключовото си разположение и на предприемчивия дух на своите жители, Свищов се изгражда като водещ български търговски център на р. Дунав. Оттук минават важните търговски пътища към Западна Европа, по които духът на Просвещението достига до българските земи.

Същевременно тук преподават и едни от най-изявените дейци на Българското възраждане - учителите Неофит Бозвели, Христаки Павлович и Емануил Васкидович. С неуморната си просветителска дейност и новаторски подход в преподаването, те превръщат крайдунавския град в столица на българското възрожденско образование. Дълбоката им нравственост възпитава следващото поколение свищовци, пред които стои задачата да извоюват църковната и национална независимост.

Кримската война (1853-1856), в която Руската империя се изправя срещу обединените сили на Великобритания, Франция, Сардиня и Османската империя води до редица промени в българските земи. В държавата на султана навлизат хиляди западни офицери, военни кореспонденти и предприемачи, които се включват в обществения живот и пренасят модерните идеи и технологии на Балканите. И въпреки че развоят на военните действия не довежда до желаното освобождение, то войната води до значителна демократизация на българското общество. Допълнително положително влияние оказва и провъзгласеният от султан Абдул Меджид I Хатихумаюн, който води до ускоряване на реформите в империята и до нейното чувствително модернизиране.

Основите на първото българско читалище са поставени в Свищов още преди края на войната. На големия християнски празник Три светители в дома на крупния търговец Димитър Начович - баща на Григор Начович, се взима решение за основаването на просветната институция. Присъстват още дългогодишният учител Емануил Васкидович, неговият помощник Георги Владикин и търговецът Христаки Филчов. В учредителния протокол е записано, че “тия четири лица, възпалени от родолюбието си определиха по възможност да пожертва всеки от тях от това, което Бог им е дарил, за да поставят едно Българско читалище, което ще бъде библиотека и музей”.

Домакинът Начович първи дава пример, като дарява 3000 гроша за новата институция, а основите са поставени с подарените над 800 тома книги на най-различни езици от Емануил Васкидович - цялата му лична библиотека. Предварително е пуснат и списък за дарения в града - само за седмица е събрана внушителната сума от 37 359 гроша.

Читалището в Свищов през следващите години се утвърждава като една от най-големите български образователни институции. Всестранната му дейност - просветна, библиотечна, благотворителна, финансова и театрална, развивана от неговите членове, го превръщат в духовен център на Българското възраждане.  То поддържа кореспонденция с организации и просветители от всички краища на българските земи и с българите в странство. Благодарение на частично запазената документация, ние днес можем да възстановим част от широкомащабните инициативи на свищовските настоятели.

На първо място читалището се грижи за уредбата на училищата в града и в околията. То успява да промени учебните програми, с които се въвеждат светското образование и модерните методи на преподаване.

За да следи за качеството на образователния процес, настоятелството участва в избирането и назначаването на учители и изпраща инспектори. В същото време, изключително голямо внимание се обръща в разрастването на училищната мрежа - от Свищов са изпратени призиви към всички села в околията да основат свои училища, като читалището се ангажира да поеме част от заплатата на бъдещите учители. Направен е опит проблемът с липсата на подходящи кадри да бъде решен с публикуване на обява в цариградските вестници. Всяко село е призовано да изпрати по един-двама ученици в градските училища, които след като бъдат подготвени да се завърнат и да поемат образованието в своите населени места.

Обръща се специално внимание на невъзможността на много родители поради бедност да осигурят образование на децата си. През 1869 година настоятелството решава да уведоми всички учители, че е нужно да разпитат за уважителните причини, поради които някои ученици нямат нужните книги и пособия. На неразполагащите със средства семейства е дадена бележка, с която безплатно могат да получат необходимите материали от читалищния касиер.

Читалището създава и неделни училища, в които главните учители се задължават да преподават в името на общото добро, а из църквите са разпространени призиви, които приканват “всеки господар или слуга, който не е имал случай в младостта си да приеме началното образование, като прочин и писмо, отваря им се поприще да попълнят туй лишение чрез неделните училища, които читалището ще поддържа”.

Общото събрание на читалището през 1871 година взима решение със собствени средства да се изгради нова сграда за девическо училище в града.

Като една от най-важните свои грижи читалището смята уреждането и обогатяването на библиотеката. Настоятелството разбира много добре значението на книгата за запазването на паметта, затова читалищните дейци правят всичко възможно, за да запазят старите български текстове. Емануил Васкидович с възмущение пише за руските търговци, които обикалят и изкупуват изключително ценни ръкописни български книги и ги изнасят завинаги от страната.

В устава на читалището е записано, че то ще купува по един екземпляр от всяка новоиздадена българска книга и ще се набави с всички излезли вече към онзи момент. Същевременно то получава известните европейски и български вестници и си поставя за цел да основе колекция с книги на чужди езици. Съставена е специална комисия за попълване на библиотечния фонд, а редица българи даряват части от своите лични библиотеки.

Читалнята е отворена през целия ден, като библиотекарят се грижи за съхранението и опазването на фонда. Не се позволява изнасянето на книги и вестници извън сградата, а новите са подредени на специална маса и изричното изискване, че трябва да се пазят чисти.

Читалището развива и широка благотворителна дейност в няколко посоки: подпомагане на училища, издържане на учители и ученици, дарения за други дружества. Така например, през 1869 година настоятелството решава да дари 100 буквара за македонските училища, като предварително се консултира с цариградските българи къде точно да бъдат изпратени учебниците. Поддържат се финансово и български ученици в Сърбия, Франция и Русия. Сред тях изпъкват имената на бъдещия министър на Княжество България Никола Сукнаров и на талантливия художник Николай Павлович.

Читалището в Свищов развива и издателска дейност. Така то печата редица учебници и пособия за нуждите на българското образование. Същевременно настоятелството моли учителите, които изнасят сказки да съхраняват своите текстове, за да може при възможност след това то да ги издава. Поддържат се и близки контакти с учреденото в Браила Българско книжовно дружество, като свищовци редовно изпращат делегати на неговите общи събрания.

Историята на нашето театрално дело е неразривно свързана с появата и развитието на читалищата - театърът е една от първите големи прояви на читалището. Драмите, които се играят третират въпроси, свързани с морала. Първата постановка в Свищов се играе на 1 февруари 1870 - “Многострадалната Геновева”. Преди това Димитър Шишманов изнася сказка за значението на театъра, като изтъква: “Но като говорим за художник-актьор, не трябва да мислим, че за туй нещо е предназначен само мъжът. Напротив, жената, която сама по себе си е по-блага, по-кротка, по-чувствителна, която е същата душа на умереността и кроткостта, тъй и на дълготърпението, жената, думам, се е всякога показвала по-достойна за народното образование на человещината”. Тази негова реч има особено значение, защото дори в първите години след Освобождението качването на дами на сцената се смята за позорно и женските роли се играят от мъже.

Театърът се превръща в любимо забавление за всички свищовци. Денят на представлението е голям празник за гражданството. При първата постановка залата не успява да побере всички желаещи и затова се налага пиесата да бъде изиграна още три пъти. Сред другите поставени представления са: ”Сиромашия и честност”, “Злощастна фамилия”, Пенчо Кърлежа”, “Ромео и Жулиета”.

Задължително е пиесите да бъдат одобрени от русенския управител, но свищовци тайно от него в репертоара вмъкват постановки с патриотично съдържание като “Иванко” и “Хаджи Димитър и Стефан Караджа”. В града се организира и детско театрално дружество.

Цялата тази мащабна дейност на читалището е възможна благодарение на високата финансова култура на неговите създатели и спомоществуватели.

Видните търговци сред тях не само не жалят средства за подкрепата на институцията, но и умело управляват наличния й капитал. По този начин свободните пари биват заемани на надеждни търговци срещу лихва, която носи хиляди грошове годишно допълнително в касата на читалището.

Приходите от театралните постановки съставляват важна част от общия бюджет. Само за първите 10 представления през 1870 година, изиграни в рамките на един месец, чистият приход възлиза на 5752 гроша.

До Освобождението свищовското читалище постоянно разширява своята дейност и увеличава библиотечния си фонд. След създаването на Княжество България неговите членове активно се включват в изграждането на новата българска администрация и в политическия живот на освободената държава. Те пренасят и предават своя опит, труд и родолюбие в новите национални институции.

Поради това в първите години след войната читалището временно преустановява своята дейност. В началото на новото столетие читалищното дело в Свищов получава нов силен тласък след дарението от 200 000 златни лева, което Кирил Аврамов прави за строителството на нова сграда в памет на съпругата си Елена. Но за това ще си говорим друг път.