Теодор Бобoчиков e eксперт с бизнес и мениджърски опит в местни и международни енергийни компании. Неговите сфери на експертиза включват сливане и поглъщане на компании, бизнес развитие, хидро- и вятърнa енергия, стратегии за развитие, проектно финансиране, финансово моделиране и оценка. Сред длъжностите, които е заемал, са съветник в политическия кабинет на заместник министър-председателя по икономическата политика, генерален мениджър на българския клон на компанията AES Corp, директор "бизнес развитие" на AES Wind Generation (Europe), главен изпълнителен директор на Energo Pro Bulgaria.
Кои са най-важните акценти сред поетите ангажименти на Срещата на върха на ООН през септември с оглед на това, което трябва да се случи до 2030?
Аз лично особено много харесвам цел 12.5, която предвижда съществено намаляване на генерираните отпадъци чрез превенция, редукция, рециклиране и повторна употреба. Вярвам, че това е добър начин както да адресираме едновременно екологични, икономически и социални изкривявания, така и да премахнем схващането за консуматорството като фундаментална основа на икономическия растеж. Бих се радвал да видя отдалечаване на нашите икономики от парадигмата „вземи, направи, консумирай и изхвърли“.
Оптимист ли сте за изхода от предстоящата среща по въпросите за изменение на климата през декември (COP21) и каква е ролята на Европейския съюз в тази връзка?
Европа вече показа, че може да съставя устойчиви планове, които да изпълнява със задоволителен успех. Тези планове могат да бъдат проектирани в интерес на общественозначими цели и да създават среда за тяхното изпълнение в отделните държави членки, както и да задвижат институции, бизнес и общество.
Глобалното за съжаление работи по-трудно от локалното. Причините са най-вече геостратегически и икономически. Предполагам, че движени от обществената готовност и икономическото си развитие, определени държави или регионални съюзи ще бъдат първи и ще имат водеща роля в борбата срещу климатичните промени през следващите 5 години.
Къде според вас е най-големият потенциал на България за постигането на устойчиво развитие и в какво тя може да бъде европейски и световен модел за подражание?
На пръв поглед е трудно държава с ограничени финансови възможности да бъде лидер по тема, която изисква инвестиции в проекти с умерена или ниска възвращаемост и неясно бъдеще. Разбира се, не невъзможно. Малки играчи като България в периоди на трансформация могат да прескочат цели етапи в инвестициите и модернизацията на морално и технологично отживели отрасли. България може вместо да наваксва в техническото състояние на направената в средата на миналият век електропреносна мрежа, да инвестира в т. нар. „Ефективно електроснабдяване“ (smart grid), каквото Европа залага в плановете си за 2030 и напред.
Понякога да си последен може да е плюс. Особено когато се възползваш от иновации и нови технологии.
Коя е вашата лична устойчива визия или мечта, за която сте готови да работите активно?
Бих искал да видя много повече наука и рационалност в дебата между бизнеса и обществото. Именно тяхната липса води до разногласия и разнодействия в ущърб на бъдещето на природата. Мечтата ми е един ден 100% възобновяеми енергийни източници да доставят енергия на хората от целият свят.