Тодор Бурмов: Незабравимият първи министър-председател на Княжество България

Народното събрание и площада около него. Снимка: "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ ВЪ ЦВѢТЪ".

Тодор Бурмов е представител на онова поколение български възрожденци и политици, които посвещават живота си на духовното развитие и политическото освобождение на българския народ. Роден е в габровското село Нова Махала през 1834 година в семейството на Неда и Стоян Лазарови. Първоначалното си образование получава в Габрово, но поради будния си дух и жаждата за знание е изпратен да продължи своето обучение в Киевската духовна академия.

В Руската империя младият българин се докосва до образците на европейската култура и политическо мислене, а получената през 1857 г. диплома му дава възможност да продължи живота си в Русия. Въпреки това, като мнозина други българи от онова време, той решава да се върне в Османската империя и да даде своя принос в борбата на българите за църковна и политическа независимост.

Назначен е за учител в Габровското училище, където преподава алгебра, геометрия, физика и реторика. Младият учител предприема редица реформи, с които подобрява образователното дело и издига авторитета на училището. Същевременно в този период Тодор Бурмов започва активно и своята журналистическа дейност, публикувайки редица материали в “Цариградски вестник” и “Български книжици”, в които разглежда актуални за българското общество въпроси.

През 1860 г. Младият габровец е поканен за редактор на сп. “Български книжици”, където на тази позиция преди него са били знакови възрожденци като Иван Богоров и Гавраил Кръстевич. От страниците на списанието Тодор Бурмов  поставя въпроса за българската църковна независимост, а, също така, публикува и брошурата „Българите и високото гръцко духовенство“, в която аргументира необходимостта от самостоятелна българска църква.

Получил образование в Руската империя, Бурмов счита че българите нямат възможност сами да извоюват своето освобождение и трябва да разчитат на помощта на северната империя. Симпатиите към държавата на цар Александър II водят до назначаването му за преводач и съветник по българските въпроси в руската легация в Цариград. Габровчанинът използва влиянието и контактите си, за да привлече руските дипломати на българска страна в спора с Цариградската патриаршия, като същевременно пише и редица статии в руската преса, разкривайки тежкото положение на българите в Османската империя.

Тодор Бурмов се ползва с голямо доверие в руските политически среди, поради което след началото на Руско-турската война е назначен в Канцеларията за граждански дела към щаба на Руската армия. Той е един от българите, които, според руснаците, след успешния край на войната трябва да сформират българския политически елит и да ръководят новата държава според интересите на нейните освободители. За да натрупа политически и административен опит, след превземането на Пловдив е назначен за вицегубернатор на големия град, където се сблъсква с проблемите на хилядите българи, бежанци от ужасите на войната. След преместването на канцеларията на княз Дондуков-Корсаков в София, Бурмов е назначен за губернатор на бъдещата българска столица и като такъв участва в Първото велико народно събрание, избрало принц Александър Батенберг за първи български княз.

След Освобождението

В началото на своята политическа кариера Тодор Бурмов попада в групата на консерваторите, водещи лица сред които са триумвиратът Григор Начович, д-р Константин Стоилов и д-р Димитър Греков. Неговата къща е единствата подходяща за официални събития по онова време в следосвобожденска София, което допълнително издига авторитета на нейния стопанин. Поради неучастието си в препирните с либералите за характера на Конституцията в Учредителното събрание Бурмов е считан за по-неутрална фигура и след дълго колебание е избран от младия княз за първи министър-председател на Княжество България. Освен ръководството на правителстрвото, габровчанинът поема и новосъздаденото Министерство на вътрешните работи и за кратко управлява Министерството на народното просвещение до назначението на титулярен министър.

Задачата пред първото българско правителство е тежка и отговорна - то трябва на основата на създадените от Временното руско управление органи да развие модерни държавни институции, да създаде законите на младата държава, да назначи администрацията, да се справи с ширещото се особено сред мюсюлманското население разбойничество, да облекчи бежанския въпрос, да състави бюджета и да използва средствата за справянето с последиците от войната и развитието на държавата. Предизвикателствата във външнополитическо отношение също не са малко - предстои да бъдат уточнени точните държавни граници със съседните държави и да бъде поставено началото на дипломатическите отношения на Княжеството. Правителството също така трябва да помисли за тежкото положение на Българската екзархия в Османската империя и за стотиците хиляди българи, останали под чужда власт след решенията на Берлинската конференция. Решенията на първите български министри и на младия княз по тези и други въпроси ще предопределят бъдещето развитие на Княжество България през следващите десетилетия. А какви са те? - ще си говорим занапред в поредицата “Държавниците”, а сега ще приключим с една твърде любопитна характеристика, която Симеон Радев оставя за първия български министър-председател:

“Тодор Бурмов е оставил пред себе си един далечен, смътен спомен, който трудно може да се призове. Изглежда, че той е криел под своята добродушна и плаха физиономия една истинска твърдост на характера. Умерен в своите идеи, той не се е боял да ги прилага в краен случай с известна бруталност, впрочем винаги неумела. В действителност един добросъвестен човек, изпълнен с най-благи намерения, но досущ неподготвен за ръководеща политическа роля.”

Държавниците

Предстои ни едно дълго приключение през вълнуващата история на България и имаме нужда от вашата помощ, за да изградим в най-голяма дълбочина разказа за миналото ни. Във всяко кътче на българските земи е било и все още е пълно с будни хора, които често остават в сянка на големите събития, но те сигурно и неуморно изграждат основите на нашето бъдещо развитие. 

Разкажете ни за тях на нашата дигитална карта, за да запълним заедно празните полета в разказа за българската история!