Устойчиво развитие - Топ 3 трендове

Започваме нашата нова рубрика за топ тенденциите в темите на бъдещето като част от най-новия ни проект The ChangeMakers – Двигателите на промяната. Ще споделяме с вас кои са основните трендове по петте теми, които вълнуват changеmakers на глобалната сцена: устойчиво обществено развитие (sustainable living), пространства на бъдещето (future of spaces), храна на бъдещето (future of food), технологии за обществено въздействие (technology for impact) и изкуство за повишаване на обществено съзнание (art for awareness raising).

Започваме с темата за устойчивото развитие.

Защото вярваме, че възстановяването на нарушения баланс между човека и природата е въпрос, който не търпи отлагане.

Защото без неговото своевременно разрешаване никоя друга човешка дейност не би била възможна.

Защото отлагането не е решение.

1. В търсене на умни транспортни системи

Първата тенденция е свързана с проблем, с който се сблъскваме всеки ден и става все по-сериозен - лошото качество на въздуха. Девет от всеки десет души в света дишат замърсен въздух, според данни на Световната здравна организация (СЗО). Лошото качество на въздуха не само причинява редица болести като астма, но и засилва смъртните случаи от инфаркт, инсулт, белодробни заболявания и рак. Над 7 милиона жители на Земята умират всяка година от болести, причинени от фините прахови частици и други замърсители. В Европейския съюз (ЕС) жертвите на мръсния въздух са почти половин милион души на годишна база, а в България - 15 000.

Един от основните фактори за високите нива на замърсен въздух е неефективното управление на трафика в големите градове и по основните пътни артерии. Търсенето на умни транспортни решения е начин за разрешаването на този проблем и за поглед извън по-лесното решение като закупуването на нови и природосъобразни автомобили - мярка, която не би дала особен резултат, ако няма умна организация на трафика.

Умните транспортни системи интегрират нови технологии, за да оптимизират движението на превозните средства, улеснят шофирането и управлението на светофарните уредби. Те използват данни от камери и мобилни устройства, за да “подредят” трафика по начин, който не позволява превозните средства да стоят дълги минути в задръстване и да замърсяват въздуха в определени райони в пъти над нормата.

Данните от тези интелигентни системи могат да бъдат използвани за цялостна реорганизация на движението, планиране на зелени райони като градинки и паркове, както и умно изграждане на училища и детски градини, така че крехките и изграждащи се детски организми да не поемат най-замърсения въздух, докато играят из училищни дворове и площадки.

Също така, умните транспортни системи разширяват обхвата на действие извън замърсителя с най-много внимание - фините прахови частици (ФПЧ), и поставят акцент също върху азотния диоксид (NO2), серния диоксид (SO2) и тропосферния озон (O3).

Защото интелигетните решения разглеждат проблемите комплексно и в контекст.

Предизвикателство пред тези системи е намирането на точната технология, която да не превърне реорганизацията на трафика в прехвърляне на задръстванията от един район на друг, а да отчита всички фактори и възможни негативни последствия.

Умните транспортни системи са също част от усилията за постигане на нулев въглероден отпечатък - намаляването на емисиите парникови газове до неутрални за природата количества.

2. Съживяване на идеята за кръгова икономика

Друга топ тенденция, свързана със практиките за устойчив начин на живот, е даването на нов тласък на кръговата икономика. След пика на темата преди години, в момента глобалните зелени changemakers търсят иновативни идеи и проекти, за да възвърнат вниманието на обществото, тъй като проблемът с боклука не само остава, но и задълбочава - заринати сме от тонове отпадъци покрай къщи, блокове, заводи, сметища, магистрали. Но също така и сред природата -  в планини, морета, реки, язовири.

Основната част от този боклук е или неразградим, или му отнема няколко човешки живота, за да се разпадне. В същото време, голяма част от него е направен от материали, които могат да бъдат използвани многократно за най-различни цели.

Тук именно идва кръговата икономика. Тя цели да удължи жизнения цикъл на продуктите и да промени господстващата ситуация. Да промени начина на функциониране на икономиката, където линейният модел определя правилата - използване на много неразградими суровини, за да се произведе продукт с кратък живот и огромна отпадъчна част. Но не само. Много от продуктите, особено черна и бяла техника се създават по начин, който предопределя бързия край на техния жизнен цикъл, за да се стимулира постоянното търсене и закупуване на нови предмети.

Кръговата икономика през погледа на Европейската комисия през 2015 г. Източник: ЕК.

Кръговата икономика се опитва да промени тези порочни практики като въведе принципа “от люлка до люлка” -  практиката материалите да се използват възможно най-дълго, дори безкрайно, чрез рециклиране, заемане, повторно използване и споделяне. Този иновативен модел на икономическия процес търси решения, които да създадат устойчиви природосъобразни бизнес и обществени практики. Бизнеси, които не само пазят природата, но и със новаторския си подход повишават конкурентоспособността на даден регион на световно ниво. Повишават и заетостта като намират нови клиенти и пазари, които са заинтересовани за околната среда.

Потенциалът на хората се употребява за запазване на природата и прилагането на устойчиви бизнес модели, а не в услуга на тоновете боклук.

Рециклирането, което заема основна част от общественото говорене е само част от кръговата икономика. Еко проектирането - или създаването на продукти, които не генерират отпадъци и създават възможно най-малко нерециклируеми продукти е също ключова част от този нов вид подредба на икономическия живот.

Биомиметиката или превръщането на съществуващите в природата форми в технологии е също част от тази концепция. Това са технологиите на бъдещето - например създаването на перки на самолети, които имитират крилата на птиците, за да намалят съпротивлението, разхода на гориво и вредните емисии в атмосферата.

Кръговата икономика цели да се промени схващането за природата като безкраен резервоар за суровини и сметище, което може да продължи да приема още нови отпадъци.

3. В търсене на иновативни идеи за устойчиво развитие на морските райони

Развиването на т.нар. Синя икономика e нова тенденция, която набира все по-голяма популярност като начин за устойчиво развитие на морската екосистема. Blue economy е известна още и като син растеж и цели да развива бизнеси и инициативи, които са с обществено значение, допринасяйки за запазването на естествената флора и фауна около океани, морета и крайбрежни зони.

Този вид икономика се основава на създаването на устойчиви бизнес модели, които опазват и възстановяват морските богатства като същевременно стимулират икономически растеж и заетост.  Проектите, свързани с развитието на Blue economy акцентират върху познания за морската среда, методи за интелигентно морско планиране и интегрирано наблюдение. Синята икономика има няколко полета на действие, свързани с иновативни идеи и проекти. Сред тях са:

• аквакултура - подобряване на биоразнообразието чрез увеличаване на морските видове, тяхната популация и хабитат;
• сини биотехнологии - използване на модерни технологии за създаването на нови продукти, които не нарушават естествения кръговрат;
• използване на морската и океанската енергия - въвеждане на нови методи за производство на възобновяема енергия чрез използването на потенциала на вълните, приливите и отливите, а също така и различията в солеността и температурите;
• крайбрежен туризъм - развиване на екологичен вид туризъм, така че да не се презастрояват крайморските райони и да не се нарушава биоразнообразието в тях;
• морското дъно - повишаване на информираността и обществената чувствителност към идеите за заместване на добива на полезни изкопаеми от мините с такива от морското дъно, както и за използването му като заместващ метод, когато рециклирането не е възможно.

Повишаването на популярността на синята икономика обаче крие и опасността недостатъчните знания по темата да дадат възможност за прокарването на вредни за природата решения, маскирани като зелени и иновативни. Затова намирането на истински новаторски, устойчиви и природосъобразни решения е от изключителна важност.

Включително и местно погледната за България, за да запазим нашето Черно море за идните поколения.

Кои са местните примери за бизнеси и инициативи, които вкарват България в крак със световните тенденции за устойчиво развитие?

Сподели с нас! За да поставим българския пример на световната карта!