Моята зелена община: как да се подготвим за проявленията на климатичната криза

В четвъртата статия от поредицата на MOVE.BG “Моята зелена община” ви разказваме защо са важни политиките за адаптация и ви представяме един успешен пример в тази посока - как една възстановена и опазена река може да ни помогне да живеем по-добре защитени и по-щастливи.


От Марин Маринов, публикувана на 7 юни 2024

Какво представляват проявленията на климатичните промени?

Защо е важно общините да бъдат подготвени?

Какви са добрите примери за адаптация?

Време е за четвъртата статия от поредицата на MOVE.BG “Моята зелена община” - днес ще ви разкажем как общините могат да се подготвят за проявленията на климатичните промени, тоест, да прилагат успешни политики за адаптация. 

Както споменахме в предходните статии от поредицата, климатичните политики имат два основни стълба:

  • Мерки за ограничаване на причините за климатичната криза - това са политиките, свързани с намаляването на парниковите емисии;
  • Мерки за адаптация - това са политиките за посрещане на проявленията на климатичните промени като бури, наводнения, градушки, горещини и пожари.

Именно за адаптацията на общините ще си говорим днес.

Защо са важни политиките за адаптация?

Наводненията от миналото лято, продължителният воден режим в Ловеч и Плевен преди няколко месеца, необичайните горещини тази пролет и градушките от последните седмици - това са само част от проявленията на промените в климата. 

Климатичните промени не са прогноза от бъдещето, те са тук при нас.

Затова трябва да бъдем подготвени да посрещнем техните проявления. 

Ключова роля в този процес имат общините, от чийто плещи зависят 90% от мерките за адаптация. 

Как ще се справим с наводнението в един град или село, как ще овладеем пожарите, как ще намерим решение на проблеми като безводие или интензивни градушки - това в голяма степен зависи от действията на общините.

Каква е цената на проявленията на климатичните промени?

Ново изследване показа, че климатичните промени струват по 16 милиона долара на час, заради щетите, които причиняват екстремните проявление на времето. 

Ако обърнем поглед към България, това се потвърждава и у нас - две години след наводненията в Карловско, засегнатите райони все още не са се възстановили от щетите, които възлизат на над 75 милиона лева, според властите в подбалканския град.

Затова е важно общините да имат създадени политики за адаптация, като част от изработването или ревизията на техните Климатични планове

Политиките за адаптация трябва да следват три важни стъпки. 

Първо, те трябва да се основават на специално направен анализ за рисковете пред общината - анализът, за който ви разказахме по-подробно в статия 1 от поредицата “Моята зелена община” (вижте точка 6 тук), трябва да обхваща изучаване на климатичните проявления, които са се случвали преди в общината, анализ на рисковете, с които общината се сблъсква днес, и научна прогноза за бъдещите проявления. 

Второ, политиките за адаптация трябва да включват следните задължителни елементи - конкретни мерки за всеки един разпознат в анализ риск, механизми за контрол на изпълнението на мерките, план за осигуряване на необходимите средства, механизъм за включване на заинтересованите страни, план за комуникация на мерките за адаптация и анализ на прилагането им (какво работи и какво не, какво трябва да бъде подобрено и как). За тези точки ви разказахме по-подробно в статия 2 от поредицата “Моята зелена община” - вижте тук

Накрая, но не последно място, политиките за адаптация, трябва да бъдат синхронизирани на две нива - от една страна, мерките за посрещане на проявленията на климатичните промени трябва да бъдат съгласувани с политиките за ограничаване на причините за климатичната криза, защото част от целите и задачите на двата стълба на климатичните политики се припокриват и могат да постигнат значително по-големи ефекти, ако бъдат синхронизирани. 

От друга, необходимо е мерките за адаптация да бъдат съгласувани на ниво общини - тоест, между отделните представители на местните власти, защото голяма част от климатичните проявления засягат няколко общини едновременно - например, пожари, наводнения или безводие. Как може да се реализира това съгласуване между общините, можете да научите от статия 3 от поредицата “Моята зелена община” - вижте тук.

А днес ще ви разкажем какво трябва да включват мерките за адаптация, какви са рисковете и какви са част от възможните решения за тяхното посрещане от общините.

Четири типа основни мерки в политиките за адаптация

Политиките за адаптация трябва да включват цели и задачи в четири основни направления:

  • Реактивни мерки (краткосрочни) - това са мерките, които трябва да помогнат на общината да посрещне незабавните негативни ефекти от климатичните рискове, тоест - какво правите в момента на проявленията на климатичните промени. Сред мерките в тази група са осигуряване на генератори за болниците, така че да се осигури тяхната работа, ако електричеството бъде спряно по време на бури или наводнения; осигуряване на достатъчно чували с пясък за изграждане на диги; осигуряване на достатъчно количество достъпна питейна вода при горещини през лятото.

Реактивните мерки са необходими, но те са краткосрочни и не създават дългосрочна защита на общината. Те могат да бъдат много ефективни в кратък порядък. Често реактивните мерки са скъпи за прилагане, особено ако трябва да бъдат прилагани на чести интервали;  

  • Превантивни мерки (средносрочни) - това са политиките, чрез които се намалява тежестта на климатичните проявления и се избягва възможността един климатичен риск да стане бедствие - например, мерки за овладяване на обилни валежи, за да не се превърнат в наводнения със значими материални щети и евентуално човешки жертви. Сред мерките от тази категория попадат изграждането на стени срещу наводнения или използването на енергийно ефективни климатици за посрещане на жегите през лятото.

Превантивните мерки са необходими, но те също не създават дългосрочна защита на общината;

  • Трансформационни мерки (дългосрочни) - това са мерките, които изискват цялостна промяна на функционирането на системите и обществените навици в общината, тъй като целта на тези политики е да бъдат насочени към причините за климатичните проявления и да намалят тяхното въздействие върху общината. Сред мерките в тази категория влизат увеличаване на зелените площи и тяхното добро поддържане с цел намаляване на риска от наводнения, безводие и горещини или дългосрочното обгрижване на реките и терените около тях.

Трансформационните мерки са по-скъпи в краткосрочен план, но в дългосрочен те излизат много по-евтини, тъй като са насочени към причините и в голяма степен намаляват необходимостта от прилагането на реактивните и превантивните мерки, както и на мерките за възстановяване;

  • Мерки за възстановяване (краткосрочни) - една често пропускана мярка в политиките за адаптация са политиките за възстановяване - тоест, какво правим за преодоляване на щетите от проявленията на климатичните промени. Сред мерките в тази категория влизат създава на планове за възстановяване на разрушена или повредена инфраструктура от бури и наводнения или пък планиране на мерки за подпомагане на земеделски производители след периоди на засушавания или силни градушки.

Колкото по-добре са планирани мерките в горните три направления, толкова по-малко средства ще са ви необходими за прилагане на мерките за възстановяване. И обратното - не доброто планиране, контрол или изпълнение на горните мерки, може да доведе до огромни разходи за възстановяване, често непосилни за една община или дори за една държава.

Политиките за адаптация трябва да включват и четирите типа мерки, за да бъде общината успешно защитена от климатичните рискове. Едно от основните предизвикателства е да не бъдат избягвани трансформационните мерки, защото изискват много усилия и средства. Прилагането само на останалите мерки създава опасност общината да се превърне в “заложник” на прилагането на привидно евтини и лесни краткосрочни мерки, които, обаче в дългосрочен план излизат много по-скъпи.

Какви са основните климатични рискове пред българските общини?

Едно от добрите обобщения на климатичните рискове пред общините в България е направено от Комитета на регионите към Европейския съюз. В него страната е разделена на четири климатични области, които се припокриват с традиционното разделение и в българската наука. За всяка от тези области са посочени основните заплахи от проявленията на климатичните промени. Както ще прочетете, рисковете може да изглеждат на пръв поглед взаимно изключващи се - например, една община да бъде едновременното под риск от обилни валежи и наводнения и от горещини и безводие. Не трябва да забравяме, обаче, че климатичните промени означават именно редуването на периоди с екстремни, често противоположни, климатични явления.

Ето и обобщението за рисковете, според Комитета на регионите.

Континентална климатична област:

  • Високи температури - 2023 е най-топлата година, откакто се прави измерване на температурите в света. Изминалата година е най-топлата и у нас от сто години насам. От Комитета на регионите напомнят, че се увеличава броят на дните и нощите с горещи температури. За общините, разположени в Континентална климатична област, температурите се очаква да се повишават значително и затова местните власти трябва да бъдат подготвени чрез различни мерки като осигуряване на методи за охлаждане населението, особено за рисковите групи като хора с хронични заболявания, както и да гарантират достъпа на засегнатите от горещините хора до медицински грижи;
  • Пожари - необходими са мерки за ограничаване на горските пожари по време на горещини, тъй като те могат лесно се разпространят и да обхванат жилищни и индустриални райони;
  • Обилни валежи - в Континенталната климатична област се очакват периоди със значителни валежи, посочват от Комитета на регионите, което може да доведе до увеличаване на нивата на реките и до наводнения. Затова строителството на пътища и сгради трябва да бъде съобразено с тези прогнози;
  • Безводие - зачестяващите периоди на горещини и малки количества валежи през летата могат да предизвикат сериозни проблеми с наличието на необходимите количества питейна вода. Затова общините от тази климатична област трябва да предприемат мерки за справяне с подобни предизвикателства.

Планинска климатична област:

  • Високи температури - в общините, разположени в Планинска климатична област, средното повишаване на температурите се очаква да бъде по-високо от очакваната средна стойност в Европа, посочват от Комитета на регионите. Поради това в тези райони по-високите температури могат да окажат значителни негативни ефекти върху различните екосистеми;
  • Наличие на сняг - повишаването на температурите може да предизвика намаляване на обема на снеговалеж и стесняване на районите, в които пада сняг;
  • Свлачища - поради очакваните периоди на значителни валежи, общините в Планинската климатична област трябва да бъдат подготвени за засилване на свлачищните процеси;
  • Опазване на биоразнообразието - климатичните промени застрашават богатото биоразнообразие в Планинската климатична област. Повишаването на температурите може да доведе до преселването на нетипични за тези области видове, които могат да застрашат екосистемите.

Средиземноморска климатична област:

  • Високи температури - в тази климатична област, също както и при Планинската, се очаква по-сериозно повишаване на средната температура спрямо очакваната средна стойност в Европа. Рисковете тук са свързани с осигуряване на необходимото охлаждане, особено за рисковите групи, както и с осигуряването на достатъчни количества вода, и достъп до медицински услуги, особено при зачестяване на топлинните удари. Повишаването на температурите в общините, разположени в Средиземноморската климатична област, може да окаже негативно въздействие върху различни сектори като туризма - може да се наблюдава сериозен отлив на туристи през ключовите летни месеци заради периодите на много високи температури;
  • Безводие - високите температури, съчетани с намаляване на валежите през лятото, могат да се окажат сериозна заплаха пред осигуряването на вода както за домакинствата, така и за земеделието, и за икономиката. Например, често забравяме, че сектори като туризъм или ресторантьорство не могат да функционират без наличието на вода за питейни и комунални нужди;
  • Пожари - необходими са мерки за ограничаване на горските пожари по време на горещини, тъй като те могат лесно се разпространят и да обхванат жилищни и индустриални райони;
  • Опазване на биоразнообразието - климатичните промени застрашават богатото биоразнообразие в Средиземноморската климатична област, подобно на Планинската. Повишаването на температурите и тук може да доведе до преселването на нетипични за тези области видове, които могат да застрашат екосистемите;
  • Разпространение на заразни болести - районите от Средиземноморската климатична област са застрашени и от пренасяне на заразни болести заради повишаването на температурите. Това е сериозно предизвикателство, което застрашава здравето на жителите в тези общини, социалните системи (болнични дни), работата на икономиката поради боледуващи служители, както и мога да увеличат значително цените на храните, ако част от болестите засягат растенията и животните.

Крайбрежна климатична област (Черноморска):

  • Наводнения - очаква се повишаване на морските нива в резултат на обилни приливи на реки поради обилни процеси на снеготопене и значителни валежи през пролетните периоди;
  • Разпространение на заразни болести - повишаването на температурата може да окаже сериозни негативни въздействия на биологичното разнообразие в морето и около него, включително върху киселинността на водата и процесите във фитоплактонните организми. Поради това могат да се появят нови болести при растения и животни, които да се пренесат и при хората;
  • Риболов - промените в климата могат да доведат до промени във възможностите за риболов, свързани както с появата на нови видове от други райони, така и с появата на цели големи зони с умрели морски организми.

Ролята на природно-базираните решения

След като се запознахме с рисковете, в останалите редове от днешната статия ще ви разкажем за един вдъхновяващ примера за адаптация на община чрез използване на природно-базирани решения - как една възстановена и опазена река може да ни помогне да живеем по-добре защитени и по-щастливи.

Избрахме да ви разкажем пример, свързан с река, защото 90% от българските населени места са разположени около реки и защото реките са уникална екосистема, която може да ни даде много, ако се грижим подходящо за нея.

А пътят за това са именно природно-базираните решения.

Какво представляват природно-базираните решения?

Природно-базираните решения (ПБР) са действия, които са насочени към възстановяване, опазване и защита на естествени или модифицирани земни, сладководни, крайбрежни и морски екосистеми, както и към тяхното устойчиво използване и управление. Това се посочва в документите на Организацията на обединените нации (ООН). 

Базираните на природата решения адресират социални, икономически и екологични предизвикателства по ефективен начин, като същевременно подпомагат благосъстоянието на хората, създават нови работни места, подобряват услугите и устойчивостта на екосистемите и подпомагат възстановяването и опазването на биоразнообразието.  

Не трябва да забравяме, че половината от световния Брутен вътрешен продукт(БВП) е потенциално застрашен от кризата в природата. От друга страна, обаче инвестициите в природно-базирани решения биха създали 395 милиона нови работни места в следващото десетилетие.

Възстановената река, която се отблагодарява

И да преминем към добрия пример.

Отиваме в Португалия. През 2017 година Кашкайш е първата португалска община, която създава план за адаптация. Планът е изработен с прякото участие на различните заинтересовани страни, включително представители на науката и на гражданския сектор. В Плана са включени всеобхватни мерки, сред които провеждане на информационни кампании и обучения, задачи по възстановяване и опазване на биологичното разнообразие, действия  за защита на здравето на хората, засилване на гражданската защита, съобразяване на градското планиране с климатичните промени, както и устойчиво управление на водните ресурси.

Едно от богатствата на Кайкаш е реката, която преминава през града. През годините тя е била център на редица икономически и културни дейности, включително е активно използвана за нуждите на земеделието. Със засилващата урбанизация и индустриализация реката е изоставена и силно занемарена. Тя е напълнена с изхвърлени отпадъци, редица растителни и животински видове изчезват, а почистването на коритото й се превръща в изключение. Поради това реката става изключително уязвима към климатични аномалии.

През ноември 1983 година се изсипва огромно количество дъжд в рамките на 24 часа, реката прелива и предизвиква огромно наводнение.

След тези събития общинските власти решават да се “справят” със заплахата от реката и предприемат редица реактивни и превантивни мерки. Прилагат се основно т.нар. сиви мерки - действия, които не се съобразяват с биологичното разнообразие в и около реката, а само с краткосрочна и средносрочна защита. Основните решения са изграждане на тунели и бетонни стени.

Липсват зелени и сини политики - тоест, мерки за опазване на биологичното разнообразие в и около реката.

Въпреки приложените мерки за бетониране, основните проблеми остават - гражданите не припознават реката като ценност и продължават да я използват за изхвърляне на отпадъци, биологичното разнообразие оставяща застрашено, а в дългосрочен план анализите показват, че бетонирането не е ефективно решение за предпазване от наводнения. Освен това, жегите в района на града стават непоносими, а реката не помага по никакъв начин поради тежкото й занемарено състояние.

Затова през 2017 година местната власт променя концепцията си развитието на реката. 

Общината решава да приложи интегрален план за възстановяване, опазване и обживяване на реката. Реката става основното природно-базирано решение за предпазване от наводнения, за намаляване на горещините и за възстановяване на биологичното разнообразие. Чрез изграждането на зелени алеи около реката общината успява да се справи успешно с няколко климатични риска едновременно, да подобри подготовката си за посрещане на климатичните промени и да осигури на гражданите един зелен кът без коли и с красива растителност, където могат да си почиват на сянка, да тренират спорт, а децата да играят безопасно.

С помощта на експерти се създават няколко основни стъпки в изпълнението на концепцията за възстановяване, опазване и обживяване на реката:

  • Възстановяване на речното корито - премахнати са боклуците и изкуствените структури, както и каменните стени. Възстановени са алувиалните зони, които преди години са използвани за земеделие, а според новия план, трябва да се използват, за да предпазват почвите от ерозия и да защитават земеделските терени. Чрез тези мерки, когато има обилни валежи, водата може да се движи свободно и да бъде събирана във водните басейни, а не да прелива при най-малкото по-сериозно покачване;
  • Възстановяване на природата около реката - тук мерките включват засаждане на нови местни видове за подобряване на биоразнообразието в района, премахване на дървета и храсти, които са с лоши фитосанитарни характеристики, като гъбички или други видими болести, или пък тези, които са наклонени и представляват опасност, като след премахването те са заменени с нови местни видове;
  • Възстановяване на речните коридори - в този случай са приложени мерки, следващи принципа на минимална намеса на човека и максимално прилагане на природно-базирани решения;
  • Обживяване на реката - въведени са мерки за подобряване на заобикалящата среда, като изрисуване на капаците за отпадъчни води с красиви растения и животни, които сс представители на биоразнообразието в района;
  • Използване на нови технологии - например, разполагане на метеорологични сензори на ключови места в реката, които да предоставят в реално време информация за нивата на реките.

Какви са резултатите и ползите от проекта?

  • Възстановяване 4 километра зелени коридори около реката;
  • Възстановяване на 20 хектара публични и частни земи;
  • Намаляване на риска от наводнение с 1 метър при обилни валежи;
  • Предоставяне на всекидневен достъп за 25 000 души до красиви пространства за почивка, разходка и използване на колела;
  • Намаляване на горещините с 2 градуса;
  • Получаване на подкрепа от гражданите, както в района на реката, така и в цялата община;
  • Споделяне на опита с други общини, за да могат и те да реализират подобни проекти.

Най-важните два извода от проекта, според Комитетът на регионите, са, че въпреки необходимостта от значителни човешки и финансови ресурси (390 000 евро), проектът довежда до големи дългосрочни положителни ефекти - от една страна, общината става по-сигурно и по-красиво място за живот, а от друга - хората застават зад проекта и осъзнават необходимостта от подобни мерки.

В следваща статия от “Моята зелена община” ще ви разкажем за още няколко вдъхновяващи общински решения за адаптиране  - този път, насочени към един от основните климатични рискове - горещините.

Моята зелена община: общините в България могат да бъдат място за щастлив живот

Една статия в рамките на инициативата на MOVE.BG “Мисия Зелена София”, посветена на подпомагане на зелената трансформация на столицата и на останалите общини в България. 

Запознайте се със 150 препоръки за успешен зелен преход на местните власти в България, които дадоха 55 водещи български експерти - разгледайте доклада “Мисия Зелена София: подготвени за бъдещето” тук.

Автор
още по темата

още от Градска джунгла